Можем ли да бъдем офлайн в съвременния свят

И ние се чувстваме длъжни да играем тази игра – да споделяме какво правим, как се чувстваме, с кого сме, какви са плановете ни за следващата година, да участваме в публични дискусии и да следим какво се случва с живота на „приятелите“ ни. Използването на социалните мрежи се е превърнало в нещо неизбежно. Ако нямаш Фейсбук, все едно не съществуваш. Ако не споделяш известно време, приятелите ти започват да се притесняват – жив ли си, как си.

Така нареченото „влогърство“ още повече задълбочи нещата, принуждавайки ни да заснемаме дори най-личните моменти от живота си. Вероятно всеки от вас е усетил принудата да си направи собствен канал в YouTube. Човек си казва: Всички имат канал, защо и аз да не си направя?!… Нормално е, всички гледаме един от друг и не искаме да останем по-назад. Малко хора обаче си дават реална сметка защо искат канал и какво ще им донесе това.

Можем ли да бъдем наистина офлайн?

Истината е, че не или много трудно. Но това ще означава да живеем в почти пълно неведение за случващото се в света и с много ограничени контакти, макар и по-истински. Доказано е, че онлайн приятелствата не са истински приятелства или поне не са така пълноценни, както реалните. Но в съвременния свят е трудно и ще става все по-трудно да контактуваме по традиционния начин, който все повече загубва това си значение, защото традиционно става общуването в интернет.

Все пак обаче можем да се опитаме да намалим времето, което прекарваме пред екраните си и да си зададем няколко важни въпроса:

• Защо влизам в социалните мрежи? Допринасят ли с нещо за живота и душевното ми равновесие или просто ги използвам като начин за запълване на времето?

Ако отговорът е не, не ми носят нищо положително, не се страхувайте да изтриете профилите си. Щом Фейсбук не ви носи радост и полза, а само ви натоварва психически и ви кара да се съмнявате в себе си, сравнявайки се с успехите на другите – време е да се откажете от него. Социалните мрежи създават измамна представа за хората. Никой не споделя провалите си, всички споделят само радостите и успехите, а вие виждате половината (а може и по-малко) от това, което действително преживяват останалите.

• Действително ли искам канал в YouTube? Имам ли потребност да заснемам видеа или просто се старая да не остана по-назад?

Ако отговорът отново е не – няма смисъл да влагате усилия в нещо, което ви натоварва и не ви носи радост, нито пари. Времето ви е ценно, помислете в какво можете да го вложите, така че да бъдете удовлетворени от постигнатото и да не оставате с усещането, че сте го пропилели напразно.

Какво искате да оставите след себе си?

Помислете с какво искате да ви запомнят и какво искате да остане след вас. Не забравяйте! Може да пишете страхотни постове в социалните мрежи, да заснемате безкрайно интересни видеа, които да станат „вирусни“ за кратко време, но в действителност всичко, което казвате, бързо се забравя и остава някъде из „фийда“, като неоткриваем елемент или отива на последните страници в търсачките. Ако нещата, които правите онлайн, не добавят стойност към живота ви, няма смисъл от тях. Ако това, което качвате днес, ще има значение за вас или за някой друг утре, тогава усилията си заслужават.

Онлайн пространството е необятно и никога не можете да бъдете най-добри и първи във всичко, затова няма смисъл и да се опитвате. Помислете за всичко онова, което бихте могли да правите офлайн – разходка сред природата, усъвършенстване на дадени таланти и умения, учене на нов език, реална среща с приятели и истинско споделяне, четене на книги, осъществяване на благотворителна дейности, стартиране на нов бизнес – възможностите са неограничени. Да, не можем да живеем без интернет, но не можем да живеем и единствено с него!