От плащане на сметки, през пазаруване, закупуване на самолетни билети, онлайн банкиране, до работа и лична комуникация – в последните десетилетия животът ни на практика премина онлайн. Толкова, че дори не можем да си спомним как сме живели преди ерата на интернет. Едва ли има несъгласни, че възможността да управляваме всички сфери на живота си само с помощта на лаптоп или телефон страшно много улеснява съществуването ни, затова и мълчаливо пренебрегваме тъмната страна на живеенето онлайн.

 

Загуба на интерес към реалния свят

Звучи страшно, но виждаме това на практика всеки ден. Бебета, които все още не могат да говорят, държат телефони с 1/3 от техния ръст и без затруднение влизат в YouTube, търсят си детски филмчета или щастливо се взират в собствения образ на селфи камерата, даже позират за снимка. Не че е лошо децата да се оправят сами от малки, напротив, но същите тези деца не могат правилно да държат лъжицата, когато се хранят, но вече са в интернет.

Да, светът се променя, технологиите се развиват и човечеството трябва да бъде в крак с промените. Но къде остава физическия свят, не губим ли връзка с него и по-важното – не губим ли връзка със самите себе си?

Много млади хора вече гледат доста осъзнато на този проблем и се опитват да водят устойчив начин на живот, търсейки връзка с природата и с вечните морални принципи и устои. Не са малко младите семейства и у нас, които правят смелата крачка да напуснат големия град, който поначало е доста по-свързан с онлайн пространството, и да заживеят по-спокоен живот на село. Но те все още са много малко и неточен пример за живота офлайн.

#бюлетин

#от живота

Любезната принуда

Светът просто ни задължава да бъдем онлайн, дори да не го забелязваме или да го отричаме пред себе си. Банките любезно ни принуждават да използваме онлайн банкирането за наше удобство. Търговските вериги ни принуждават да ползваме техния онлайн каталог, да изтеглим мобилното им приложение, за да следим за новостите, които предлагат. Много бизнеси преминаха онлайн, особено през последната година, когато пандемията от Ковид-19 засегна търговията сериозно. Но това е вид принуда, която ни заставя да ползваме интернет за абсолютно всичко.

 

Достъпът до интернет е абсолютно необходим за намирането на каквато и да е информация – обяви за работа и кандидатстване, алтернативни източници на новини, книги, институции и т.н. За да си набавим цялата информация относно пътуване в чужбина, например, със сигурност ще ни трябва помощта на човек, който работи с интернет. Как бихме могли да се информираме за предстоящи полети, без интернет? Дори не можем да открием телефон на летището, трябва директно да отидем там, за да ни препратят към сайта, където е дадена пълна информация за полетите. Фактът, че всичко вече може да се намери в интернет освобождава от задължение бизнеси, институции, предприятия да търсят други начини за предоставяне на информация на гражданите. 

Един възрастен човек, който не работи с интернет, има само един източник на информация – телевизията. Той в голяма степен остава вън от обществото, поради невъзможността да участва в обществения живот и липсата на информация за случващото се. Защото телевизията далеч не изчерпва всичко онова, което можем и трябва да знаем. То дава фрагментарна и често едностранчива информация.

#човек и природа

Натискът на социалните мрежи

Може би най-опасната принуда, на която несъзнателно сме подложени, е от страна на социалните мрежи. Тя се прокрадва съвсем добронамерено под най-различни форми за свързване с най-близките, за по-добра комуникация, за достигане на по-голяма аудитория и потенциални клиенти за бизнесите и т.н. Когато пандемията ни затвори по домовете ни, всички приветстваха социалните мрежи и благословиха интернет, заради възможността да останат заедно, макар и разделени физически. Това е безспорен положителен факт, но по този начин ние още повече позволихме на интернет да навлезе в живота ни и да ни отдалечи от самите нас.

 

Социалните мрежи искат от нас да споделяме, да се свързваме помежду си, да бъдем ангажирани, за да могат те да съществуват.

И ние се чувстваме длъжни да играем тази игра – да споделяме какво правим, как се чувстваме, с кого сме, какви са плановете ни за следващата година, да участваме в публични дискусии и да следим какво се случва с живота на „приятелите“ ни. Използването на социалните мрежи се е превърнало в нещо неизбежно. Ако нямаш Фейсбук, все едно не съществуваш. Ако не споделяш известно време, приятелите ти започват да се притесняват – жив ли си, как си.

 

Така нареченото „влогърство“ още повече задълбочи нещата, принуждавайки ни да заснемаме дори най-личните моменти от живота си. Вероятно всеки от вас е усетил принудата да си направи собствен канал в YouTube. Човек си казва: Всички имат канал, защо и аз да не си направя?!… Нормално е, всички гледаме един от друг и не искаме да останем по-назад. Малко хора обаче си дават реална сметка защо искат канал и какво ще им донесе това.

 

Можем ли да бъдем наистина офлайн?

Истината е, че не или много трудно. Но това ще означава да живеем в почти пълно неведение за случващото се в света и с много ограничени контакти, макар и по-истински. Доказано е, че онлайн приятелствата не са истински приятелства или поне не са така пълноценни, както реалните. Но в съвременния свят е трудно и ще става все по-трудно да контактуваме по традиционния начин, който все повече загубва това си значение, защото традиционно става общуването в интернет.

 

Все пак обаче можем да се опитаме да намалим времето, което прекарваме пред екраните си и да си зададем няколко важни въпроса:

 

  • Защо влизам в социалните мрежи? Допринасят ли с нещо за живота и душевното ми равновесие или просто ги използвам като начин за запълване на времето?

Ако отговорът е не, не ми носят нищо положително, не се страхувайте да изтриете профилите си. Щом Фейсбук не ви носи радост и полза, а само ви натоварва психически и ви кара да се съмнявате в себе си, сравнявайки се с успехите на другите – време е да се откажете от него. Социалните мрежи създават измамна представа за хората. Никой не споделя провалите си, всички споделят само радостите и успехите, а вие виждате половината (а може и по-малко) от това, което действително преживяват останалите.

 

  • Действително ли искам канал в YouTube? Имам ли потребност да заснемам видеа или просто се старая да не остана по-назад?

 

Ако отговорът отново е не – няма смисъл да влагате усилия в нещо, което ви натоварва и не ви носи радост, нито пари. Времето ви е ценно, помислете в какво можете да го вложите, така че да бъдете удовлетворени от постигнатото и да не оставате с усещането, че сте го пропилели напразно.

 

Какво искате да оставите след себе си?

 

Помислете с какво искате да ви запомнят и какво искате да остане след вас. Не забравяйте! Може да пишете страхотни постове в социалните мрежи, да заснемате безкрайно интересни видеа, които да станат „вирусни“ за кратко време, но в действителност всичко, което казвате, бързо се забравя и остава някъде из „фийда“, като неоткриваем елемент или отива на последните страници в търсачките. Ако нещата, които правите онлайн, не добавят стойност към живота ви, няма смисъл от тях. Ако това, което качвате днес, ще има значение за вас или за някой друг утре, тогава усилията си заслужават.

 

Онлайн пространството е необятно и никога не можете да бъдете най-добри и първи във всичко, затова няма смисъл и да се опитвате. Помислете за всичко онова, което бихте могли да правите офлайн – разходка сред природата, усъвършенстване на дадени таланти и умения, учене на нов език, реална среща с приятели и истинско споделяне, четене на книги, осъществяване на благотворителна дейности, стартиране на нов бизнес – възможностите са неограничени. Да, не можем да живеем без интернет, но не можем да живеем и единствено с него!

още за четене

Pin It on Pinterest

Share This