художник: Веско Радулов / живопис / маслени бои / с. Югово
В централната част на божествените Родопи, сред невероятните звуци на каба гайда, е разположено малкото село Югово. Според последни преброявания, в селцето живеят едва 44 души (а имайки предвид, че преброяването е от 2015 година, днес вероятно те са още по-малко).
Въпреки малките си размери обаче, село Югово е извор на всякакви фолклорни легенди. Една от тези легенди е за така наречените „здравички“.
Начало
До началото на 21 век, „здравичките“ са слабо известни. Първите сведения за тях са публикувани от краеведа Иван Гащилов през 1994 година, в труда му за село Югово и местните майстори строители.
Наименование и външен вид.
Основното наименование на образа е „здравички“, въпреки че могат да се чуят и наименования като „лелички“, „духчета“,„светички“ и „светии“. Наименованието „духчета“ се обяснява от факта, че „здравичките“ са невидими. Въпреки че не могат да бъдат видени обаче, те могат да бъдат чути (повече за това – след малко!). Според местните, те са четири момиченца на около десетина години. Биват два вида: „наши“ – обитаващи село Югово и „ябанджийски“ (ябанджия – другоселец, преселник) – обитаващи други околни села.
„Конак“
Според историите на местните жители, „здравичките“ обитавали така наречения „конак“ – необитаема стая от къща в селото. В тази къща задължително трябвало да живее човек, иначе „здравичките“ били самотни и нощем се чувал плачът им. В началото в селото имало два „конака“, но впоследствие останал само един. В него, вярващите жени от селото идвали да се молят в определени дни от седмицата, за здраве.
От конака на „здравичките“ нощно време се чували гласове на малки момиченца. Според преданията, те отивали някъде, въпреки че не се знае точно къде, и се връщали сутрин. Други признаци за обитаването им в „конака“ били тропането по стълбището и тавана, хлопането на дървените прибори в кухнята. Собственичка на „конак“ от селото споделя, че се страхува нощно време да приближава обитаваната от „здравичките“ стая.
Вратата на „конака“ трябва да бъде отворена, за да могат „здравичките“ спокойно да си влизат и излизат. В самата стая трябва да се поддържа мрак и тишина. Единствения източник на светлина са свещите, които се палят в чест на „здравичките“ в понеделник, четвъртък и събота.
В случай че „конакът“ им се развали или обитателят му почине или напусне, те хлипат и плачат. Това се случва нощем. Щом пропеят първи петли обаче, плачът спирал. Човек може също така да покаже на „здравичките“, че не са желани в дома му, като остави лампата в „конака“ им включена.
#бюлетин
#град, село и бит
Проектът „Чиста столица“ – две момчета вдъхновяват българи да почистят любимите си градски пространства
Винаги съм смятала, че човек се възпитава най-добре, чрез получаването на добри примери. Винаги съм смятала, че човек се възпитава най-добре, чрез получаването на добри примери. Един такъв пример за самоинициатива и лична гражданска отговорност, каквито всеки човек...
Почитане на „здравичките“
То бива две основни групи: индивидуално (семейно) и колективно (от цялото село).
При индивидуалното почитане, „конакът“ на „здравичките“ се посещава в понеделник, четвъртък и събота и се палят свещи (събота задължително се носят два броя свещи, а останалите дни броят нямал значение), както и се носил обреден хляб, наречен „кукличка“ („петурчица“).
.
Колективните (общоселски) почитания, се извършвали само есенно време, в дните преди Коледните Заговезни. Организират се от по-възрастните юговки, които събират 10 – 15 момичета и заедно с тях тръгват да обикалят селото и да събират дарове: брашно от Лимец, царевична трахана (или тарахана), булгур, фасул. Продуктите след това се носят в предварително определени къщи, където от тях се прави гореспоменатия обреден хляб.
След това, на една широка поляна се нареждат всички хлябове, както общоселските, така и личните, донесени от жените домакини на всяка къща. Освен това, на трапезата още се носят мляко и млечни продукти, но няма месо.
На следващия ден участващите девойки отиват на служба в местния храм, като всяка от тях носи обреден хляб, съставен от пет части, за извършването на църковната служба „Петохлебие“ (базирана на религиозния момент, когато Бог нахранил пет хиляди души с пет хляба и две риби). За съжаление обаче, това общоселско честване приключва през 50-те години на 20 век.
Ломене (раздаване) за „здравичките“
Ломенето се извършва главно за здраве. Има обаче различни начини за ломене и почит, в зависимост от това, с какво човек иска да му помогнат „здравичките“.
Например, ако човек е здрав и просто иска да запази сегашното си състояние, приготвя гореспоменатите обредни хлябове. Но ако иска да ломи, за да се излекува от болест или да излекува друг, „кукличката“ се подсладява с мед или захар.
Макар да не е задължително, може да се готви курбан за „здравичките“, като няма определена дата предвидена за сготвянето му. За разлика от обредните хлябове, за сватба например, които задължително се правят ден преди сватбата. Изискване за курбана е животното да е мъжко.
Ломене се извършва и в чест на новородено дете. Правят се и два обредни хляба – единият е за родилката, другият – за „здравичките“. Това се прави на третия ден след раждането.
И последно, но не по важност, ломене се прави и за сватба. „Здравичките“ се канят на сватбата на предходния ден, като в тяхна чест цялото село раздава хлябове (както споменахме, деня преди сватбата).
Демонични черти.
Освен да даряват със здраве обаче, „здравичките“ имат и някои други, не особено приятни функции. Например, за извършен грях, те могат да разболяват малки деца или възрастни жени, с така наречената „Баба Шарка“. А освен това, прекомерната им радост (изобилие от здрави жени и деца) също довежда до болести.
Сходни персонажи
Сходен персонаж на „здравичките“ е така наречената „болесчица“. Образът е представен като мъж, въпреки женското име. За разлика от „здравичките“, той не е невидим. Напротив – даже е страшен. Има само едно око и дупка на носа. Друга съществена разлика е, че за разлика от „здравичките“, той заразява хора от всякакъв пол и възраст, докато те – само възрастни жени и малки деца. Освен това, името на „болесчицата“ не се споменава, тъй като тя подслушва и щом си чуе името, веднага дохожда. Затова се нарича „здравичката“ (при „здравичките“ няма единствено число и така става ясно, че се говори не за тях, а именно за „болесчицата“).
Дори и малките обезлюдяващи селца, като село Югово, крият невероятни тайни от богатия български фолклор. Ние можем да се радваме, че сме надарени с подобно богатство и да се потапяме в невероятния му свят, научавайки още повече за него.
Ако сте заинтересовани от българския фолклор, горещо бих препоръчала книгата на Росен Малчев „Агиология и демонология“. Именно оттам е и самият текст за „здравичките“, а има и още много сходни и не по-малко интересни текстове.
още за четене
На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите
Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства. В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...
Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов
За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...
ALI с премиера на видеото на „Don’t Hate Me“
В своя пети сингъл алтернативната рок банда реди сурови истини с перфектно полирани детайли и емоционален мащаб отвъд музиката.
Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат
Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.снимка: Исторически музей, СамоковПортрет на...
Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“
Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...
Опакованата Триумфална Арка – мечтата на Кристо
Едно от местата, за което бленувах беше Франция и дори през тези трудни за пътуване времена имах късмета да посетя Париж през октомври.
„Панелките“ – завръщане през призмата на модата
Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен фотограф: Тина Бояджиева Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен, защото политическата...
Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?
Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Повечето плодове са богати основно на въглехидрати, докато авокадото съдържа голямо количество полезни мазнини. Благодарение на своята висока хранителна стойност,...
къде и кога да отидем
предстоящи събития
