Мидори Такада – музика между материя и дух

| изкуство, музика

Във века на електронната музика, когато компютрите почти идеално заместват инструментите, и дори хоровото пеене, е все по-трудно да чуем естествен звук, особено пък идващ от природата. Затова музиката на Мидори Такада (Midori Takada) е същинско откритие за нас – откритие, което ни връща назад към първобитното, но през съвременен прочит.

 

Мидори Такада е японски композитор и перкусионист, известна най-вече с умелото си комбиниране на азиатска и африканска музика с джаз ритми.

Родена през 1951 г. в Токио, тя от малка свири на пиано и намира себе си и щастието в звука. Омайваща, едновременно близка и далечна, музиката ѝ ни понася в непознати пространства и селения, разкривайки цял калейдоскоп от звуци и усещания. Всеки звук при нея значи нещо. Както в природата, така и в произведенията на Такада, няма нищо случайно. Паузите, дъхът между тоновете, чуруликането на птичка и постепенното превключване от един инструмент на друг, създава илюзията, че плаваме по течението на голяма река по време на залез, водеща към началото на света – онова загадъчно зараждане на всичко съществуващо днес. Това е лично преживяване, но лишено от конкретиката на персоналната история и емоционалните натрупвания от бита. Често наричана „минималистична“, музиката на Мидори Такада очарова с въздействието на привидната си простота.

 

Като перкусионист Такада прави своя дебют през 1978 г. с Берлински симфоничен оркестър. След това обаче тя се отдалечава от класическата музика, за да търси други стилове, присъщи повече на нея. Според нея, музиката не се развива сама. Тя винаги е под влияние на много неща. Затова тя се интересува от най-разнообразни стилове, а и от други области на изкуството. Така тя намира повече възможности в джаз музиката, традиционната африканска и азиатска музика.

Бюлетин

Всеки месец списание “Българка” изпраща своите най-нови и четени текстове във вашата електронна поща

За кратко е член на ансамбъл „Mkwaju“, с който за първи път прокарва африканско звучене в музиката. Групата обаче бързо се разпада, тъй като един от членовете намира работа извън Токио и те няма как да свирят. Затова Мидори се ориентира към соловата кариера, което се ѝ носи по-голям успех. Записва три самостоятелни албума: „Through the looking glass“ (1983 г.), „Lunar Cruise“ (1990 г.), и заедно с пианиста Masahiko Satoh – „Tree of life“ (1999 г.), с които се обръща силно към природата.

 

Често определят музиката ѝ като „ембиънт“, заради невероятния звуков фон и атмосфера, които създава. Идеята на талантливата японка обаче е да намери онзи уникален за себе си звук и стил, в които тя се чувства най-добре и най-себе си. И тъй като всичко на тази земя звучи, Такада успява да накара дори и най-нетипичните предмети да засвирят. Първият ѝ албум, озаглавен „Through the looking glass“ например, е записан само за два дни, като композиторката е свирила на най-различни инструменти и предмети, някои от които гонг, тръстикова свирка, маримба и дори бутилка от „Кока-Кола“.

 

„Това, което исках да композирам, беше невъзможно да се нотира. Всяка композиция, всеки звук съществуваше в главата ми и беше като нарисуван върху звуково платно, но не можех да го опиша.“ – казва Такада. „Затова наложих всеки звук един по един.“

Албумът е разделен на четири части, като всяка от тях наподобява различно приключение из дебрите на планетата Земя. Звуците са много експресивни и разказват едновременно лични и колективни истории. Заглавието на албума е заимствано от сюжета на книгата на Луис Карол – „Алиса в страната на чудесата“. Отделните мелодии са подредени символно, като темпото непрестанно се променя. Композиторката споделя: „Отражението върху огледалото изглежда показва нещо, но не исках да се отдам на това. Исках по-скоро да разгранича моята истинска същност, която е извън отражението.“ Тъй като темпото постепенно се увеличава, пианото и тръстиковият орган бавно изграждат стена на звука. Ускорението насочва вниманието на слушателя към самата музика, вместо към нейното изпълнение.

 

Мидори Такада придобива голяма популярност най-вече благодарение на възможностите, които дават интернет платформите за аудио и видео споделяне. Тъй като звукозаписните компании предпочитат да залагат на популярната в момента музика и изпитаните стилове, подобна експериментална музика трудно би получила рекламна подкрепа. Но в мрежата всеки е свободен да споделя своето творчество и да стигне до онази аудитория, разпръсната по всички точки на света, която има сетивата, за да разбере това творчество. Така тя се превръща в един от най-рядко срещаните артисти през 80-те години в японската музика. Това, което прави Такада е изключително ценно, защото дава един различен прочит на естествените звуци, които са колкото вечни, толкова и преходни. Записвайки ги, подобно на снимка, тя запечатва неуловимостта на звуците и им позволява да съществуват вечно и да се докосваме до тях винаги, когато имаме нужда.

 

Музиката на Такада е опозиция на индустриализацията и шума, с който машини, фабрики и коли огласят Земята. Въпреки използването на предмети от бита, продукти на индустрията, тя успява да извади естествен звук от тях. Чрез своето вътрешно усещане за хармонията в природата, Мидори създава естественост и завършеност на всяко свое произведение, предавайки вечните земни природни сюжети. И може би е права, че на всеки предмет може да се свири, колкото и учудващо да е за някои. Щом телата и предметите имат трептения и издават специфични звуци, значи с тях може да се създаде и музика, подлежаща на музикалните и природните закони. А може би композиторката е видяла душата на предметите?… Японците с тяхната дълбока вътрешна философия, която им позволява да надникнат там, където другите не могат, имат изключителната способност да вникват и улавят интуитивно неща, които не се обясняват научно. Макар че вече е доказано, че предметите имат душа и когато им говорим, те разбират и ни отвръщат със същото.

 

Мидори Такада е едно от онези големи имена, които сякаш носят Провидението и ни помагат да видим отвъд. А природните звуци говорят повече, отколкото предполагаме. И така, между Материята и Духа, се настанява Музиката, за да ги свърже.

Завръщане в бъдещето и текст на български в новата песен на „Bloodrush“ – „Заедно ли ще горим?“

Завръщане в бъдещето и текст на български в новата песен на „Bloodrush“ – „Заедно ли ще горим?“

Младата банда отбелязва следваща страница от своята история с премиера в YouTube канала си, а парчето е блестяща интродукция от порцията нова музика, с която Косьо, Марти и Митко се завръщат ударно в родния музикален пейзаж.

Шест песни вдъхновени от живота и поезията на Силвия Плат

Шест песни вдъхновени от живота и поезията на Силвия Плат

Американската поетеса Силвия Плат така и не получи заслужено признание за таланта си приживе, затова пък след смъртта ѝ всички английски и американски издателства проявиха безкраен интерес към творчеството ѝ, а медиите направиха сензация от драматичния финал на живота...

Ели Раданова представя „Сянка на жена“

Ели Раданова представя „Сянка на жена“

Ели Раданова е Чаровното момиче, което едва на 17 направи фурор в телевизионния ефир с изпълнението си на „Sweet child O' mine“ на „Guns N' Roses“ СТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥ Чаровното момиче, което едва на 17 направи фурор в телевизионния ефир с изпълнението си на...

„No More Many More“ представят сингъла „Винаги свободен“ с клип от живо изпълнение

„No More Many More“ представят сингъла „Винаги свободен“ с клип от живо изпълнение

„Винаги свободен“ е шестият официален сингъл, който излиза от втория албум на No More Many More „Не и този път“ снимка: Виктория Вучева СТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥ „Винаги свободен“ е шестият официален сингъл, който излиза от втория албум на „No More Many More“ – „Не и...

— Автор —

Ирен Петрова

Ирен Петрова

Ирен Петрова е магистър по онлайн журналистика. Автор на книгата “Процеп към Париж”. Интересите ѝ са в областта на културата – литература, театър, балет. Има опит на сцената на университетския театър на СУ. Печели специално отличие за публицистика от Фондация “Васа Ганчева”.

Pin It on Pinterest

Share This