Мидори Такада – музика между материя и дух

За кратко е член на ансамбъл „Mkwaju“, с който за първи път прокарва африканско звучене в музиката. Групата обаче бързо се разпада, тъй като един от членовете намира работа извън Токио и те няма как да свирят. Затова Мидори се ориентира към соловата кариера, което се ѝ носи по-голям успех. Записва три самостоятелни албума: „Through the looking glass“ (1983 г.), „Lunar Cruise“ (1990 г.), и заедно с пианиста Masahiko Satoh – „Tree of life“ (1999 г.), с които се обръща силно към природата.

Често определят музиката ѝ като „ембиънт“, заради невероятния звуков фон и атмосфера, които създава. Идеята на талантливата японка обаче е да намери онзи уникален за себе си звук и стил, в които тя се чувства най-добре и най-себе си. И тъй като всичко на тази земя звучи, Такада успява да накара дори и най-нетипичните предмети да засвирят. Първият ѝ албум, озаглавен „Through the looking glass“ например, е записан само за два дни, като композиторката е свирила на най-различни инструменти и предмети, някои от които гонг, тръстикова свирка, маримба и дори бутилка от „Кока-Кола“.

„Това, което исках да композирам, беше невъзможно да се нотира. Всяка композиция, всеки звук съществуваше в главата ми и беше като нарисуван върху звуково платно, но не можех да го опиша.“ – казва Такада. „Затова наложих всеки звук един по един.“

Албумът е разделен на четири части, като всяка от тях наподобява различно приключение из дебрите на планетата Земя. Звуците са много експресивни и разказват едновременно лични и колективни истории. Заглавието на албума е заимствано от сюжета на книгата на Луис Карол – „Алиса в страната на чудесата“. Отделните мелодии са подредени символно, като темпото непрестанно се променя. Композиторката споделя: „Отражението върху огледалото изглежда показва нещо, но не исках да се отдам на това. Исках по-скоро да разгранича моята истинска същност, която е извън отражението.“ Тъй като темпото постепенно се увеличава, пианото и тръстиковият орган бавно изграждат стена на звука. Ускорението насочва вниманието на слушателя към самата музика, вместо към нейното изпълнение.

Мидори Такада придобива голяма популярност най-вече благодарение на възможностите, които дават интернет платформите за аудио и видео споделяне. Тъй като звукозаписните компании предпочитат да залагат на популярната в момента музика и изпитаните стилове, подобна експериментална музика трудно би получила рекламна подкрепа. Но в мрежата всеки е свободен да споделя своето творчество и да стигне до онази аудитория, разпръсната по всички точки на света, която има сетивата, за да разбере това творчество. Така тя се превръща в един от най-рядко срещаните артисти през 80-те години в японската музика. Това, което прави Такада е изключително ценно, защото дава един различен прочит на естествените звуци, които са колкото вечни, толкова и преходни. Записвайки ги, подобно на снимка, тя запечатва неуловимостта на звуците и им позволява да съществуват вечно и да се докосваме до тях винаги, когато имаме нужда.

Музиката на Такада е опозиция на индустриализацията и шума, с който машини, фабрики и коли огласят Земята. Въпреки използването на предмети от бита, продукти на индустрията, тя успява да извади естествен звук от тях. Чрез своето вътрешно усещане за хармонията в природата, Мидори създава естественост и завършеност на всяко свое произведение, предавайки вечните земни природни сюжети. И може би е права, че на всеки предмет може да се свири, колкото и учудващо да е за някои. Щом телата и предметите имат трептения и издават специфични звуци, значи с тях може да се създаде и музика, подлежаща на музикалните и природните закони. А може би композиторката е видяла душата на предметите?… Японците с тяхната дълбока вътрешна философия, която им позволява да надникнат там, където другите не могат, имат изключителната способност да вникват и улавят интуитивно неща, които не се обясняват научно. Макар че вече е доказано, че предметите имат душа и когато им говорим, те разбират и ни отвръщат със същото.

Мидори Такада е едно от онези големи имена, които сякаш носят Провидението и ни помагат да видим отвъд. А природните звуци говорят повече, отколкото предполагаме. И така, между Материята и Духа, се настанява Музиката, за да ги свърже.