„Месни Заговезни“ (Неделя на Страшния съд) е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден. Ден преди „Месни Заговезни“, в събота, се отбелязва „Голяма Задушница“ – тогава почитаме и се прощаваме с мъртвите. Ходи се на гроба на близките, прикадява се, полива се с вино, пали се свещ и се раздават жито, безквасен хляб, сирене, яйца.
По традиция, преди вечеря на „Месни Заговезни“, младите посещават кръстника и родителите на булката и им носят дарове – варена кокошка, обреден хляб, вино. Празничната семейна трапеза се състои от предимно месни ястия – кокошка, свинско със зеле, сарми с месо, баница с животинска мазнина и др.
Денят се нарича още „Неделя Месопустна“, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Момъкът иска прошка, за да получи момата, която си е избрал.
През седмицата между „Месни“ и „Сирни Заговезни“ („Сирница“) се устройват многобройни веселби и игри, тъй като след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня трагичните последици от греха и призовава към добродетелност и смирение.
В сряда, петък и неделя на „Сирница“ се връзват люлки и момите и момците се люлеят за здраве. Пак за здраве през тези дни се палят огньове, които се прескачат и около тях се играят хора и се пеят песни. Чрез цялото това бурно веселие, любов и огнени магически ритуали, народът отбелязва седмицата, след която започва големият Великденски пост – спират сватбите и забавленията, светът и хората се променят. Слънцето се обръща към лятото, човек се настройва за вяра, но и за предстоящия тежък трудов сезон.
„Сирни Заговезни“ има изключително важно място и значение в народните обичаи. Преминаването от едно състояние към друго, както и пречистването, изискват достатъчно време и подготовка, така че дните преди и след „Сирни Заговезни“ са натоварени с ритуали и смисъл.
Още от сутринта в празничната неделя се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярва се, че докъдето стига светлината му, дотам ще има плодородие. Огньовете се прескачат от момците за здраве, докато момите играят хоро. Вярва се също, че прескачането на огъня очиства от бълхи, паразити, демони и грехове. Палят се „Оруглици“ (намазани с катран кошове), „Оратници“ (дърво, разцепено и пълно със слама, което се пали и върти), „олелии“ (запалено каче с катран), като всички те символизират движението на слънцето и слънчевата енергия.
Интересен обичай е хвърлянето на стрели или т.нар. „Туйкане“ („Чулкане“), характерно най-вече за Източна и Югоизточна България. Всеки ерген изстрелва в двора на девойката, която харесва, собственоръчно издялкани и запалени стрели. Семейството на момата стои будно, за да ги гаси, а младата жена ги събира, за да покаже пред дружките си колко е харесвана.
За вечерята на „Сирни Заговезни“ се приготвят обикновени храни – баница, варено жито, яйца, рибник, мляко с ориз. Хлябът не е обреден и трапезата не се кади. На този ден за последно се ядат безмесни храни от животински произход, а след това започва заговяването, т.е. постенето.
До самата вечеря трябва да завърши обичаят „прошка“ – ходи се на гости при по-възрастни близки, кумове и роднини, и се иска прошка с думите: „Прощавай!“ и отговорът: „Да си простен!“ или „Просто да ти е!“. Според народа на този ден небето и земята си прощават, затова трябва да го направят и хората. Тази традиция помага да се разбере, да се повярва и в прошката от кръста на Голгота. Символ е на благородство и носи дълбок вътрешен мир, необходим за постите.
При „прошка“ на мъж се носи лимон, а на жена – портокал. Младите също се прощават с последна целувка, защото през Великденския пост и целувката се смята за грях.
Най-характерна и забавна за „Сирни Заговезни“ е традицията с т.нар. „хамкане“. Червен конец се връзва за най-високата греда в къщата, а на края му висят варено яйце или халва. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще е жив и здрав през цялата година. „Хамкането“ приключва със запалване и гадаене по това как гори конецът. Ако има млади за женене в къщата, а конецът припламне – скоро ще има сватба. Ако нишката гори бързо – много жито ще има през годината, ако тлее пък е на лошо. След празника яйцето или халвата от конеца се прибират и служат за лек през годината. Черупките от яйцата, изядени на „Сирни Заговезни“, се хвърлят на пътя, за да носят кокошките повече. Остатъците от блажната трапеза се оставят за сутринта – да ги изядат децата, за да се родят пъстри агънца.
Вечерта след вечерята мъжете гърмят, за да известят началото на Великденския пост. Младите, които не са могли да се оженят през зимата, се разделят край специален огън („Орлата“) и си дават свобода. Така старите клетви отпадат и всеки може да си избере нова любов.
Според народните вярвания в седмицата след „Сирни Заговезни“, т.нар. „Черна (Тодорова) неделя“, навън вилнее Дяволът. Ето защо на „Черен вторник“, „Луда сряда“ и „Въртоглав четвъртък“ не се работи и се мълчи. В „Песи понеделник“ или „Кукеровден“ продължава гоненето на злото. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили.
Обредността на „Сирни Заговезни“ е подчинена на подготовката за най-продължителния за годината 49-дневен Великденски пост. Затова и носи идеята за „последно облажване“. Но постът не означава само вегетарианство и лишения. Той е своеобразна магия, прочистване от злото. Изпитание към човека, вкопчил се в материалното. Осъзнаване на мястото ни в духовното развитие. В традициите, постът означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Той е вечният кръговрат, завъртането на цикъла от безплодие към плодовитост, преходът на природата от зима към пролет.
