Теодора Лалова е от онези артистични души, които впечатляват още с присъствието си. Изкуството като че ли блика от нея, а образованието ѝ по Международно и европейско бизнес право не ѝ пречи да бъде и поет, и фотограф. През есента на 2021 г. излезе дебютната ѝ стихосбирка „В такива следобеди“ (издателска група ‘’Арс и Скрибенс“), която представлява двуезично издание на български и английски език, като включва и нейни фотографии.

В момента Теодора живее в Белгия, където е изложена и първата ѝ фотографска изложба – библиотеката по изкуства и философия на университета в Гент. Изложбата е впечатляваща симбиоза между фотография и поезия. Повече за този свой проект и за процеса на творене Теодора разказва в следващите редове.

Миналата есен излезе дебютната ти стихосбирка “В такива спедобеди”, която включва и твои фотографии. Изложбата в Гент също е симбиоза между двете изкуства. Изглежда те са част от твоята вътрешна природа. Как успяваш да ги съчетаеш? Допълват ли се?

Мисля, че писането и снимането при мен са израз на една и съща вътрешна потребност да опозная света, да съм внимателна с него, с подробностите му. В този смисъл, не се замислям съзнателно за съчетаването им. Писането (но на разкази) дойде първо, в детските ми години. Снимането – в края на гимназията, с нарастваща страст в двайсетте. И двете са станали в някаква степен навик, естествен импулс да посегна към бележките или телефона/фотоапарата, ако сметна, че има история, която е хубаво да бъде споделена.

#бюлетин

#изкуство

Завръщане в бъдещето и текст на български в новата песен на „Bloodrush“ – „Заедно ли ще горим?“

Завръщане в бъдещето и текст на български в новата песен на „Bloodrush“ – „Заедно ли ще горим?“

Младата банда отбелязва следваща страница от своята история с премиера в YouTube канала си, а парчето е блестяща интродукция от порцията нова музика, с която Косьо, Марти и Митко се завръщат ударно в родния музикален пейзаж.

Изложбата включва само снимки от книгата или има и нови попълнения? Разкажи ни повече за нея.

Изложбата се осъществява по покана на д-р Миглена Дикова-Миланова, преподавател по български език и култура в университета в Гент и училищен ръководител на българското училище в Брюксел, а също и поет. Топло й благодаря, че ме мотивира да събера и изложа свои принтове. Благодаря сърдечно за гостоприемството и на катедрата по езици и култури, както и на ръководителката на катедрата, проф. Ан Хеерман. Изложбата ще продължи месец (до 14. април) в библиотеката на факултета по изкуства и философия, като в нея представям седем фотографии и седем стихотворения (на български и на английски език).

Фотографиите са от София, Балчик, Брюксел, Льовен и Остдюнкерк – места, с които съм лично и силно свързана, по различни начини. Изключително специално е за мен, че събитието се провежда именно в университетска библиотека. Привързана съм с много обич към академичния свят и за мен е много мило, някак много на място, че снимките и текстовете ще бъдат част от деня на преподаватели и студенти.

Всички изложени стихотворения са част от стихосбирката „В такива следобеди“ (изд. Арс, преводът на английски е дело на Джейсън Х. Спинкс, Калин Петков и Габриела Манова). Почти всички снимки също са включени в книгата, с разликата, че в книжното тяло са представени в черно-бяло, а в изложбата присъстват цветните оригинали. Има едно изключение, което не е от книгата – фотография на морето край Балчик от лятото на 2021 г. Беше спонтанно решение, свързано както с вътрешния разказ на изложбата (който е различен от този на книгата), така и с отдаването на почит към милата ми баба Радка, д-р Радка Христова, която загубихме през януари. Тя бе дълбоко свързана с морето и с Балчик.

Teodora Lalova

Случва ли ти се да пишеш стихове по свои или чужди фотографии, или обратно – да се опитваш да “заснемеш” някое стихотворение?

До този момент не съм писала текст по фотография, поне не съзнателно. Но ми се е случвало да пиша, когато ми се е искало да снимам, а не съм имала със себе си подходящо устройство. Един от текстовете в книгата („Така избирам да ни сложа в скоби (…)“), е създаден именно така – заради едно небе в края на септември, което нямаше с какво друго да заснема.

Не може да се отрече, че фотографиите ти са безкрайно поетични. В тях улавяш душевни състояния, които присъстват в природата. Търсиш ли ги или просто се оказваш на точното място в точното време?

Благодаря ти много за думите! Мисля, че е по малко и от двете. От една страна, не излизам нарочно с идеята да снимам, може би с две-три изключения, които помня (например събуждане в 4 сутринта, за да стигнем до нос Калиакра навреме за изгрева). Всички снимки в книгата и почти всяко от нещата, които споделям онлайн, са били направени между другото, докато съм се запътила към нещо друго. Вървящият през парка млад мъж е уловен докато отивам да си купя кафе в една обедна почивка. Момичето с червения шал е хванато през първата ми есен в Белгия, по време на една съботна разходка из града с тогавашните ми съквартиранти. Средновековната улица в Льовенския Бегинаж е от ранна утрин през март или април, докато отивам на лекция. От друга страна, обаче, е факт, че съзнателно търся образите, доставя ми удоволствие да внимавам за тях.

Живееш в Белгия, но непрекъснато поддържаш връзка с приятели и други артисти от България. Как се живее между два толкова различни свята?

Харесва ми пространството „между“, граничното поле. Винаги ми е било любопитно да го изследвам. Откакто заминах, домът някак спря да бъде обвързан с едно място, с някакво лесно определение – макар че не знам дали някога за мен лично е бил едно място въобще, дори и само поради факта, че семейната ми история е обвързана с различни градове в България, с прапрадядовци минаващи граници и т.н. Към настоящия момент, за мен домът са местата или моментите, където обичам и където съм обичана, където мога да си позволя да бъда уязвима, където мога да правя това, което ми харесва и в което намирам смисъл (и в професионален, и в личен план). Обаче самите географски светове, в които това се случва, не са много различни – като тук обобщавам, разбира се, фокусирайки се върху споделената културна и ценностна рамка. И все пак, не е било лесно, няма как да е – особено в началото, преди да се напластят спомени и обич на новото място. Чувствам се свързана и с двата свята. Мисля, че това е главното – да се се свържеш, да работиш съзнателно за това.

Книгата ти е двуезична – на български и на английски език. Част от стихотворенията са преведени, друга част са писани директно на английски. Различно ли е писането на чужд език? Не чувстваш ли тези стихотворения някак чужди или езикът е станал част от твоя вътрешен свят?

Езикът на моя вътрешен свят е българският, на него обичам и тъгувам, чрез него преживявам уязвимостите си, в рамките на неговата литературна традиция съм израснала. Мисля, че това неизменно оставя отпечатък върху писането ми, независимо на какъв език е създаден един текст или на какъв език е преведен. Стихотворенията обаче сами си избират дали да бъдат написани на български или на английски, нямам съзнателна власт върху това. Не усещам текстовете си на английски чужди на самата себе си.

Какво би искала да остане в съзнанието на хората, които ще посетят тази изложба?

Бих си помечтала да полюбопитстват за езика в лявата колонка на принтовете (стихотворенията са представени на български отляво, а на английски – отдясно) и да им се прииска да го разбират, да го учат, ако все още не са сред студентите на Миглена. Иначе за мен най-голямата радост е, когато читател/гост разпознае нещо, което му е лично и близко в част от стихотворение, или пък в снимка. Май това е: би било привилегия за мен и бих била щастлива, ако в съзнанието им остане усещането, че дума или образ, които са срещнали на тази изложба, по някакъв начин са ги утешили или пък размислили – било то, образно казано, за морето край Балчик или за морето, което на тях им е най-скъпо, където и да е то.

Теодора Лалова (1992) е родена във Варна и израства в София. Възпитаничка е на НГДЕК „Константин Кирил Философ“. Завършва „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и магистратура по „Международно и европейско бизнес право“ в Льовен, Белгия. В момента е докторант в Льовенския университет и живее в Брюксел. Нейни стихотворения са публикувани в множество български и чуждоезични издания. Лауреат е на наградата за поезия на Националния литературен конкурс на фондация „Св. Климент Охридски“ (2016) и се класира на второ място на Националния младежки поетичен конкурс „Веселин Ханчев“ (2016). „В такива следобеди“ (изд. Арс, 2021) е дебютната ѝ стихосбирка.

Теодора Лалова (1992) е родена във Варна и израства в София. Възпитаничка е на НГДЕК „Константин Кирил Философ“. Завършва „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и магистратура по „Международно и европейско бизнес право“ в Льовен, Белгия. В момента е докторант в Льовенския университет и живее в Брюксел. Нейни стихотворения са публикувани в множество български и чуждоезични издания. Лауреат е на наградата за поезия на Националния литературен конкурс на фондация „Св. Климент Охридски“ (2016) и се класира на второ място на Националния младежки поетичен конкурс „Веселин Ханчев“ (2016). „В такива следобеди“ (изд. Арс, 2021) е дебютната ѝ стихосбирка.

още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства.   В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...

Завръщане в бъдещето и текст на български в новата песен на „Bloodrush“ – „Заедно ли ще горим?“

Завръщане в бъдещето и текст на български в новата песен на „Bloodrush“ – „Заедно ли ще горим?“

Младата банда отбелязва следваща страница от своята история с премиера в YouTube канала си, а парчето е блестяща интродукция от порцията нова музика, с която Косьо, Марти и Митко се завръщат ударно в родния музикален пейзаж.

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат

Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.снимка: Исторически музей, СамоковПортрет на...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

„Панелките“ – завръщане през призмата на модата

„Панелките“ – завръщане през призмата на модата

Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен фотограф: Тина Бояджиева Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен, защото политическата...

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Повечето плодове са богати основно на въглехидрати, докато авокадото съдържа голямо количество полезни мазнини. Благодарение на своята висока хранителна стойност,...

Pin It on Pinterest

Share This