Днес ще ви срещнем с Мая Иванова, археолог и главен уредник в Исторически музей – Горна Оряховица. Тя е завършила археология във Великотърновския университет. Основните ѝ интереси са в областта на късножелязната епоха (V – III в. пр.Хр.). Участва в разкопки на средновековната крепост „Ряховец“ и в теренни издирвания в Горнооряховския край. Развива активна дейност в местната лятна археологическа школа, където популяризира археологическата професия сред ученици от Горна Оряховица и Велико Търново.

 

Работите в Историческия музей в Горна Оряховица от 2014 г. Кой от археологическите обекти в Горнооряховско бихте определили като най-интересен? Какво трябва да знаят в най-общи линии любителите на историята за него?

 

Най-атрактивният обект към момента е средновековната крепост „Ряховец“. Той се намира на 3 км от центъра на град Горна Оряховица, като попада в землището на село Първомайци. Любителите на историята трябва да знаят, че тази крепост по време на Второто българско царство е играла ключова роля в отбраната на българската столица. Някога Царевец, Трапезица и Ряховец са били единна част от фортификационната (отбранителната) система на Търновград. Навярно в „Ряховец“ са били разположени елитни военни формирования.

 

Между 1985 и 1991 г. крепостта е изследвана от археологически екип с ръководител доц. д-р Йордан Алексиев и заместник-ръководители проф. д-р Хитко Вачев и доц. д-р Иван Бъчваров. Тогава са разкрити трите порти на крепостта и част от южното подградие.

 

През 2015 г. разкопките са подновени. Аз имам честта да участвам в тях като заместник-ръководител, а ръководител е колегата от Регионалния исторически музей във Велико Търново Илиян Петракиев.

 

Споделяте, че работите на „Ряховец“ четири поредни лета. С какво трудът на вашия екип допринесе за изясняване на историческата ситуация в крепостта. На базата на новите открития може ли да се формулира някоя нова и интересна хипотеза?

 

Когато започнахме разкопките, трябваше да си изясним хронологията на обекта. Затова направихме сондаж, чрез който да определим стратиграфията (последователността на археологическите пластове). Оказа се, че най-ранният пласт на обитаване е от Ранната бронзова епоха – III хил. пр.Хр. Крепостта е един многослоен обект, обитаван още през Желязната, Римската и Средновековната епоха.

 

Впоследствие открихме скелети от различни периоди – един детски, вероятно от Ранното желязо (ХII – VI в. пр.Хр.) и три на възрасти индивиди от Средновековието (XIII в.). Все още работим по хипотезата, че укрепителната система на „Ряховец“ е изградена през XII в., още в периода на византийското владичество.

 

Открихме ножове и номадски тип жилища от XIII в., които ни наведоха на мисълта, че крепостта е обитавана от кумани – най-верните военни съюзници на владетелите от Второто българско царство. Тази т.нар. „куманска хипотеза“ за крепостта „Ряховец“ е нещо, което подлежи на бъдещи дебати и коментари от страна на научната общественост. Благодарение на нашата работа от последните 4 г. тази хипотеза се формулира и стана известна.

разкопки – „Ряховец“

снимка: личен архив

#история

#бюлетин

Какво привлича вниманието на посетителите във вашия музей? Имате ли достатъчно експонати от всички исторически периоди?

 

Експонатите никога не са достатъчно. Ние се стремим да попълваме и обогатяваме фондохранилището и експозиционните зали. Да уточня, че към нашия музей има два филиала – Етнографски музей в Долна Оряховица и Къща – музей на Асен Разцветников в село Драганово.

 

В зала „Археология“ внимание привличат комплектът от керамични съдове от ранната бронзова епоха, античните и средновековни монети, средновековните накити, ножове, стрели и сграфито паница, открити на крепостта „Ряховец“. Разбира се, много любопитни са красивите средновековни женски накити (надушници и прочелници) от сребро и позлата, открити от покойния директор на музея доц. д-р Иван Бъчваров в двата некропола от ХIV век при село Янтра. Интерес предизвиква и експонираният детски скелет вероятно от ранножелязната епоха (ХII – VI в. пр.Хр.), който открихме на крепостта „Ряховец“ през 2018 г.

Сграфито – паница от XIII в.

снимка: личен архив

Глинено гърне от XIII в.

снимка: личен архив

Интересна за посетителите е и залата, в която са представени експонати, свързани с националноосвободителните борби. Горна Оряховица е център на Първи революционен окръг по време на Априлското въстание от 1876 г. Тук се пази историята за делата на една жена – Елена Грънчарова. В това тежко и бурно за българите време тя спасява Горна Оряховица от опожаряване. Историята помни, че тя е „спасителката на града“.

 

През Възраждането Горна Оряховица е бил важен занаятчийски и търговски център, като тук е имало много заможни хора. Това личи от красивите дамски рокли, от края на ХIХ век, експонирани в зала „Градски бит“, от които посетителите на музея много се впечатляват.

 

Буди любопитство и залата, посветена на историята на прочутия местен деликатес „Горнооряховски суджук“ – продукт със защитено географско указание.

 

Освен експозиционните зали, посетители привлича инициативата „Семейни съботи в музея“, която вече 5 години поред успешно реализираме. Тя се провежда всяка събота в месеците юни – септември. Тогава музеят е посещаван от деца и родители, които с интерес приемат подготвените от нас изненади. Това са творчески ателиета, образователни игри и доброволческа инициатива за почистване на керамични фрагменти от крепостта „Ряховец“. Оценяваме инициативата като успешна, тъй като с всяка измината година се засилва интереса към нея. И тази година продължаваме с нови изненади за посетителите.

Новите технологии имат важно място в работата на днешните археолози. Бихте ли споделили нещо по-конкретно относно приложението им на терен?

 

Ще разкажа за т.нар. „тотални издирвания“ – един сравнително нов метод в археологиятаЧрез него определена територия се изследва „тотално“, като се правят полигони, точки и тракове, които се записват с GPS устройства, а данните се обработват в ГИС (Географска информационна система). Благодарение на това регистрираните обекти са ясно локализирани и подробно описани, като след години могат да бъдат открити много лесно.

Целта на „тоталните издирвания“ е да се попълни максимално АКБ (Археологическата карта на България).

 

Вашите основни интереси са насочени към късножелязната епоха (V – III в. пр. Хр.). Какво трябва да знаят хората за това време?

 

Това е периодът, в който процъфтява великолепната тракийска култура. От материалното наследство на траките най-голямо внимание привличат съкровищата от сребро и злато и монументалните гробници. При изследването на тези паметници винаги трябва да се отчита фактът, че те са част от една елитарна и синкретична култура. Моя слабост са култовата архитектура и погребалните практики през този период от време. Писала съм дипломна работа, като имам и публикация за монументални гробници от Южна България. С времето биват откривани все повече такива паметници, а това постепенно преобръща представата за функционалната им принадлежност. Именно нея подробно съм разглеждала, като се надявам някой ден да имам възможността да доразвия и допълня наблюденията и изводите си.

 

Освен на настоящата позиция, заместник-ръководител при крепостта „Ряховец“, в какви други археологически проучвания сте участвали? Бихте ли разказали по-подробно?

 

През 2016 г. на територията на община Горна Оряховица за първи път стартираха теренни издирвания. Те бяха организирани от Националния археологическия институт с музей към БАН, София, като ръководител беше доц. д-р Бони Петрунова. Аз бях част от екипа. Успяхме да регистрираме няколко обекта, които се оказаха основно от римския период.

 

На базата на постигнатите резултати през следващата година кандидатствах за финансиране от Министерството, с цел да бъдат продължени и разширени теренните издирвания в общината. Тази година отново съм кандидатствала. Проучванията се извършват на територията на общината, в труднодостъпни терени, около „Ряховец“ и хижа „Божур“. Обект на изследване са местности, които до момента не са обхождани с цел локализиране на археологически обекти.

Археолозите в някакъв смисъл са хора мечтатели, тъй като се надяват на уникални открития. За каква находка си мечтаете и с какво би променила тя историята?

 

За археолога голямата находка винаги тепърва предстои. Надявам се моята голяма находка в Горнооряховско да е свързана с периода на късножелязната епоха (V – III в. пр.Хр.). В това историческо време под Тракия се разбира: земите на цяла днешна България, на част от Румъния, Гърция и Турция. Това е огромна по площ територия, обитавана от над 100 племена, при това с различни култови практики. И в същото време монументалната архитектура не е добре засвидетелствана навсякъде, вероятно поради липсата на системни проучвания. Имам предвид, че до момента у нас са известни доста тракийски гробници, които се намират главно на територията на Южна България. От територията на Горнооряховска община, например, все още няма известни такива паметници.

 

Аз много се надявам да попадна на гробно съоръжение в територията на Горнооряховската община. Това ще допълни или пък ще даде нови данни за тракийската култура, а защо не и да постави нови дискусионни въпроси. При добра стратегия за развитие на туристически продукт подобно откритие би привлякло много туристи.

 

Имате бакалавърска, а след това и магистърска степен по археология. Не сте ли мислили да продължите с написването на докторска дисертация? Още повече, че работата в музея донякъде е откривателска и ориентирана към науката…

 

Истина е, че като музеен работник аз имам достъп до непубликувани археологически материали. Те могат да послужат за основа на един добър дисертационен труд. Към момента съм съсредоточила вниманието си към осъществяването и развитието на различните видове дейности на музея, в който работя, а също така и в натрупването на практически опит от участието ми в археологически проучвания. Всичко това ме удовлетворява, тъй като виждам положителни резултати. Чувствам се доволна и щастлива от работата си!

 

Може би в бъдеще, когато попадна на нещо истински вдъхновяващо – ще се заема с по-сериозна научна работа.

 

Имате ключово участие в създадената към вашия музей археологическа школа за деца. Това е една много похвална инициатива. Ще разкриете ли малко повече за създаването и функционирането на школата?

 

Може да се каже, че съществуването на младежка археологическа школа отдавна се е превърнало във вид необходимост. Много деца мечтаят да станат археолози, когато пораснат, а в училище липсват квалифицирани специалисти, които да ги въведат в тънкостите на професията. Вече постъпили в университет те започват да се обучават в неща, на които е можело да наблегнат още в ранна детска възраст. А може би най-важното е, че децата добиват представа за истинската археология и могат да преценят дали това е призванието им, защото археологията е единствено и само призвание, което се усеща, разбира и работи с душа.

 

Обучаваме децата в археологическа работа на терен – да правят план–квадратна мрежа, да водят полеви дневник и полева инвентарна книга, да рисуват и снимат ситуации и профили, да работят с карта и компас, да си служат с металдетектор, да правят заснемане с дрон и тотална станция.

 

Нашата школа възпитава децата в отношение към миналото, в любов към археологията. За нас смисълът е да създаваме условия за добиване на културна грамотност сред младото поколение. Дори учениците да изберат различно от археологията и историята направление, да могат да разбират и пазят връзката минало – настояще – бъдеще. Така като народ с хилядолетна история ние ще имаме своето продължение.

 

Разбира се ще бъдем истински доволни и щастливи ако възпитаници на школата изберат да поемат по пътя на археологията. Това ще означава нашето професионално надграждане и продължение.

Школа по археология за деца

Срещате ли подкрепа за школата, в лицето на местните институции и бизнеса? Такива школи трябва да има повече в България, но какво е нужно за целта?

 

Към момента получаваме финансиране от местни бизнесмени. Нашата община осигурява превоз на учениците до обекта. Работим добре и с училищата. Поддържаме добър контакт директори и учители, които от своя страна насърчават учениците да идват при нас.

 

Съществуването на археологическа школа за деца е голямо предизвикателство. Ние трябва да обучаваме ученици, но това се случва наред с другите ангажименти, които имаме. Това може би е и причината археологическа школа да е рядкост за България. Но ние сме щастливи с това, което вършим, и продължаваме в същия дух.

още за четене

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This