„Магурата“ е една от най-големите и красиви пещери в България, като общата дължина на галериите й е над 2,5 км. Намира се в Северозападна България, на 17 км. от Белоградчик и според геоложки проучвания съществува от над 15 млн. години.

Тя е една от най-богатите на различни по форма и размери образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко“. Тук се намира „Големият сталактон“ с височина над 20 м. и диаметър на основата 4 м. „Падналият бор“ пък е най-големият сталагмит в изследваните български пещери – дълъг е над 11 м. и е с диаметър над 6 м.

В една от многобройните зали са открити множество праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с гуано (тор) от прилепи. Фигурите изобразяват женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, растения, оръдия на труда, знаци и др. Голяма част от рисунките са от времето на матриархата и жените са видимо по-големи, а мъжете са нарисувани схематично.

През I – IV век, когато района е в пределите на Римската империя, пещерата вероятно е използвана за пренощуване на роби. В нея са се извършвали и жертвоприношения. В ниша, в една от залите, е открит женски скелет без глава, на чиито ръце имало златни гривни с формата на две змии, взаимно захапали опашките си.

В „Магурата“ е открит и най-ранния слънчев годишен календар в Европа, който е датиран още от епохата на неолита. Той е изрисуван по стените и отбелязва зимното и лятното слънцестоене, пролетното и лятното равноденствие и др.

В района през 1967 г. е създадена винарска изба „Магура“, която използва някои от залите на пещерата за отлежаване на отбрани вина и шампанско.

Между 1974 – 75 г., отделни части от „Магурата“ са превърнати във временен санаториум за лечение на болни от бронхиална астма. Добрите резултати от този експеримент се дължали на благоприятните условия тук – абсолютно чист въздух, липса на алергени, целогодишна постоянна температура от 11^о-12^о , добра йонизация и влажност.

Днес „Магурата“ е една от най-благоустроените пещери в България, с осветление, пътеки и обезопасителни съоръжения. От 1960 г. тя е обявена за природна забележителност, паметник на културата и национален туристически обект, и годишно е посещавана от над 65 хиляди любители на подземните й красоти.