Ако има една тема, която е универсална за всички епохи и взима огромна част от творчеството, то това безспорно e любовта. Тя е преминала през всички народи, вдъхновила е безкрайно много творци. Тази неизчерпаема тема не е пропуснала да остави светлата си диря в българското фолклорно творчество. Песните са уникални и съдържат огромно лирично богатство, елементи и мотиви, част от които днес ще разгледаме.

 

Създател

 

Макар авторите на повечето песни да са неизвестни, всички факти водят до убеждението, че създателя на народните песни е по-често момата. Доказателство за това е факта, че песента била свързвана, с труда на народа, а в по-голямата част от ръчния домашен труд, както и в жътвата, главно място взимала жената.

„Жътва в Банско“ – Васил Горанов

#бюлетин

#корените ни

Таласъмите в българските народни поверия

Таласъмите в българските народни поверия

В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“. Таласъмите ходят докле пропеят петлите.В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“....

Момината хубост

 

В народното творчество хубостта на момата е неизбежен естетически елемент. Но какво може да се определи като „хубаво“? В българското творчество, хубостта има няколко основни черти:

 

  • Здравето

 

За българския народ, външният вид отстъпва пред здравето и силата. Именно те са най-голямата хубост. А ръка за ръка със здравето върви пъргавината – хубава е телесно подвижната мома. В тази пъргавина обаче, трябва да има и изящество – момата я краси ситното ходене. Нека обаче отбележим, че бледавостта на момата е лош признак, който народа си обяснява като тайна змейова любов.

 

  • Веждите

 

Те са важна принадлежност на красотата. Обикновено са описани с поетичните метафори: „черни пиявици“ или „вити планини“. Също така, характерно за тях е да са тънки и извити.

 

  • Очите

 

Преди всичко, те са „черни череши“. Друг път са като „како цръно грозье“, „два бистри кладенци“ или „стамболски финжани“. Но, разбира се, не само цветът е важен. Отново внимание е обърнато и на пъргавината, тъй като високо са оценени моми, чиито очи „се стрелят като риба в дълбине“.

 

  • Снагата

 

Сравнена с „тънка топола“, „тръстика край море“,„фидан в градина“. За народа, идеалната момина снага е „тънка, гъвкава и висока“.

 

  • Облеклото и маниерите

 

Накитите на момата са малко, а тоалетите и принадлежностите й – прости. Рядко тя има сребърни, златни или мънистени накити, но онова, което е задължително за момината красота, е китката живи цветя в косата.

 

  • Младост

 

Под ръка с хубостта, според народното творчество, върви и младостта. Състезанието между стар и млад за хубава мома е тема на много любовни песни.

художник: Христо Тодоров

Манталитет на девойката

 

Девойката има съзнание за своята хубост. Тя засилва суетността и самоувереността и притежателките й често пъти са готови да се поставят над гражданските и нравствените закони на обществото. Пример за това можем да видим в една народна песен, когато царския ферман вижда красивата девойка Вида, нарушила царската заповед момите да не носят „зелени фустани, червени ръкави“. Вместо да й се скара или накаже обаче, поради красотата й, той й казва:

 

 

Ходи носи Видо, тебе ти приляга!

 

 

Мотиви в народното творчество

 

 

  • Мотивът „хубава мома род няма“

 

Може към този мотив, да се добави и „черноок ерген грях няма“, тъй като най-често именно ергенът е този, който прекрачва моралния закон, а девойката търпи последиците. В някои песни, ставаме свидетели на любов между роднини – братовчед и братовчедка, брат и сестра. Това не е съобразено с българските ценности и морал, и чест предизвиква негативен отзвук в обществото. За да не бъдат напълно осъждани обаче, младите често опитват да „развалят роднинството“. В една песен, например, момъкът казва: „Ще дадем попом стотина, ще развалиме роднина“. Когато други двама влюбени, от различна песен, не успели да развалят роднинството по този начин, те избягват в гората. Пример за песен от този мотив:

 

Мале ле, мила мале ле,

истерса и брат да ми е,

пак ща със него да ида;

широко поле ход нема

дребно каменье брой нема,

дебело дърво сяк нема

длибоко море брод нема

дебело ягне дос нема

хубава мома род нема.

 

  • Мотивът за момата калугерка

 

Това скръбно отдалечаване от любовта също е породено именно от нея. В една народна песен, например, се илюстрира разговор между брат и сестра. Калугерката твърди, че пази хубостта си за черната земя, тъй като либето й умряло. Брат й обаче отговаря : „Черната земя сполай (благодаря) не казва“ (интересен факт е, че именно тази песен е била много обичана от Апостола на свободата, който бил голям песнопоец).

 

  • Мотивът „петлите пеят на разсъмване“

 

Има множество песни, свързани със съня. Заспалата мома е считана за невероятно хубава, особено в обстановката на цветната градина. И наистина, обикновено фокусът на песента е върху обстановката и върху момата.

 

Заспала девокя брегу на камену,

брегу на камену, момку на рамену,

Майкя си я буди: – Стани,моме,стани,

слънце е огрело твойто бело лице.

– Не буди ме, мале, с либе да паспавам,

с либе да паспавам, сладко да говорим,

душа му мирише на пролетен здравец,

на пролетен здравец, на есенна дуня

 

В други случаи обаче, сюжетът на песента е насочен другаде – как да се събуди момата? За да постигне тази цел, в много песни момчето пуска агне да й блее, славей да пее, друг път свири с кавал, ала това не помага. Даже напротив – приспива момата дори още по-сладко. Понякога, заспалия младеж е не момата, а момчето. В такъв случаи, бдението на съня му става първа грижа на момата. Тя забранява дори на славея рано да пее, за да не събуди либето й. – Мотивът „кой чука на порти“ Обикновено се изобразява като разговор между майка и дъщеря, в който майката не дава на дъщеря си да отвори вратите на чужденец, който чука отвън, защото той ще иска вечеря, завивка и постилка. Дъщерята отговаря на майка си, че вечеря ще му бъдат сладките й думи или бялото й лице, ракия ще му бъдат очите й, постилка – равната й снага, а възглавница – русата й коса.

 

  • Мотивът „мома и винари“

 

Обикновено е представена момата, докато минават винари и тя ги предупреждава „леко да карат кервана, да не й сгазят платното“. Ето един пример: Ако ти платно сгазиме, платното ще ти платиме девет бадема със вино, десети бадем с ракия Лиляна дума винари: – Аз не ви искам виното, а най ви искам момчето, дето ви води кервана  и с медна свирка свиреше.

 

  • Мотивът за неразделната любов

 

Този  леко трагичен мотив илюстрира по-голямата сила на любовта от силата на смъртта. По различни начини се намесват тук външни пречки като злобата и завистта, ала те, вместо да угасят чувствата на влюбените ги, изострят. И щом не могат да се обичат приживе, влюбените сърца се обичат след смъртта. Ето например песента за Никола и Петкана, в която майката на Петкана я сгодява за Стоян, макар тя иска за Никола:

 

Мене сношка углавиха от тебе ма разделиха яс кя от севда да умра. Раките да ми отвържеш, кърпата тебе да дадат, и га кърпа поглеваш, на мене да се разтъжаваш. Никола изкопава два гроба и от мъка умрял и той. Двамата ги погребали в общ гроб, а на него изникнали два трендафила. И га вьетърът  дуйнеше, тръндафила са сгушкаха, той драка ги разделяше, както ги майка им раздели

 

Така, въпреки злобата, любовта тържествува и то по интересен начин: превръща се в нещо общополезно, като дърво, чиито плодове хората ядат. В песните обаче има случаи, когато злите роднини, нежелаещи любовта между двамата влюбени, да отсекат дървото. Тогава любовта за пореден път показва превъзходството си пред злобата и младите се превръщат в птици, най-често гълъби,  и заедно отлитат надалеч.

 

Белези на любовта

 

Любовта често е сравнена с неизлечима болест. Човек отпада, не може да заспи, потопен в мисли за любимия или любимата. В народното творчество, това също е така. Любовта е асоциирана с дадени симптоми и белези.

 

 

  • Вехненето

 

В народното творчество, влюбените често се разболяват и започват да „вехнат“ и нищо не може да ги оправи, освен споделената любов на либето.

 

  • Замаята

 

Има няколко вида замая. Около единия вид песните са остроумни, хумористични, понякога дори саркастични. Другият вид, описан като „сладък унес“ е нещо естествено, ала считано за необикновено и често обяснявано с магия.

 

  • Безсънието

 

Често влюбения сън не го хваща, каквото и да му дадат – било то вино и ракия или вечеря. Единствения начин да заспи, е на ръката или в скута на своето либе. Например, в една песен е описано как една мома зъзне от студ. Ляга при баща си, ала там е „како при снега“. При майка й – „како при змия“, а при сестра си „како при кунка“. Едва щом либето й я вика да дойде при него да спи, тя се стопля и заспива. Лошо обаче е, когато и при либето е студено. Ето как, например, е описано това чувство в друга народна песен: Иди, черко, при първо си либе! Идо, идо – и тамо е зима, оттам, мале, ветърът си дува. /Картина Стоян Венев/ 

 

Раздялата

 

За огромно съжаление, неизбежна част от любовта е и раздялата. В народното творчество тя също не е пренебрегната. Мъката от разбитото сърце е най-силна през пролетта, когато жаждата за обич е най-силна. Скръбта от раздялата е добре илюстрирана в една песен: Девойче, моме ле, девойче, девойче, жива ле, раздело, ка щем се ние разделим? На сърце ми си легналу кату две могили ле на поле кату две звезди ле на небо .

 

Очакването 

 

Друг повод за мъка е очакването на любимия, който е някъде далеч и се бави. Ето една илюстрация как мома тъгува по своето либе:

Да ти беше мило за мене, не би чакал есен месец да гредит, не би чекал месечина да огреит!

 

Наистина се надявам да съм запалила интереса ви към богатия български фолклор, както и към интерпретацията му на такава общовалидна тема като любовта. Има, разбира се, още много, което може да се каже за любовта, за контекста на фолклора, но засега е това. За допълнително четене, мога да предложа поредицата „Българско народно творчество в 13 тома“, където са събрани фолклорни произведения на всевъзможни теми – от бит и любов, та чак до митология.

 

Във фолклора, любовта е представена като нещо магично. Нека бъде такава и в истинския свят!

още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства.   В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат

Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.снимка: Исторически музей, СамоковПортрет на...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

„Панелките“ – завръщане през призмата на модата

„Панелките“ – завръщане през призмата на модата

Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен фотограф: Тина Бояджиева Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен, защото политическата...

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Повечето плодове са богати основно на въглехидрати, докато авокадото съдържа голямо количество полезни мазнини. Благодарение на своята висока хранителна стойност,...

Pin It on Pinterest

Share This