Любовта в българското народно творчество

Ако има една тема, която е универсална за всички епохи и взима огромна част от творчеството, то това безспорно e любовта. Тя е преминала през всички народи, вдъхновила е безкрайно много творци. Тази неизчерпаема тема не е пропуснала да остави светлата си диря в българското фолклорно творчество. Песните са уникални и съдържат огромно лирично богатство, елементи и мотиви, част от които днес ще разгледаме.

Създател

Макар авторите на повечето песни да са неизвестни, всички факти водят до убеждението, че създателя на народните песни е по-често момата. Доказателство за това е факта, че песента била свързвана, с труда на народа, а в по-голямата част от ръчния домашен труд, както и в жътвата, главно място взимала жената.

„Жътва в Банско“ – Васил Горанов

художник: Христо Тодоров

Манталитет на девойката

Девойката има съзнание за своята хубост. Тя засилва суетността и самоувереността и притежателките й често пъти са готови да се поставят над гражданските и нравствените закони на обществото. Пример за това можем да видим в една народна песен, когато царския ферман вижда красивата девойка Вида, нарушила царската заповед момите да не носят „зелени фустани, червени ръкави“. Вместо да й се скара или накаже обаче, поради красотата й, той й казва:

Ходи носи Видо, тебе ти приляга!

Мотиви в народното творчество

• Мотивът „хубава мома род няма“

Може към този мотив, да се добави и „черноок ерген грях няма“, тъй като най-често именно ергенът е този, който прекрачва моралния закон, а девойката търпи последиците. В някои песни, ставаме свидетели на любов между роднини – братовчед и братовчедка, брат и сестра. Това не е съобразено с българските ценности и морал, и чест предизвиква негативен отзвук в обществото. За да не бъдат напълно осъждани обаче, младите често опитват да „развалят роднинството“. В една песен, например, момъкът казва: „Ще дадем попом стотина, ще развалиме роднина“. Когато други двама влюбени, от различна песен, не успели да развалят роднинството по този начин, те избягват в гората. Пример за песен от този мотив:

Мале ле, мила мале ле,

истерса и брат да ми е,

пак ща със него да ида;

широко поле ход нема

дребно каменье брой нема,

дебело дърво сяк нема

длибоко море брод нема

дебело ягне дос нема

хубава мома род нема.

• Мотивът за момата калугерка

Това скръбно отдалечаване от любовта също е породено именно от нея. В една народна песен, например, се илюстрира разговор между брат и сестра. Калугерката твърди, че пази хубостта си за черната земя, тъй като либето й умряло. Брат й обаче отговаря : „Черната земя сполай (благодаря) не казва“ (интересен факт е, че именно тази песен е била много обичана от Апостола на свободата, който бил голям песнопоец).

• Мотивът „петлите пеят на разсъмване“

Има множество песни, свързани със съня. Заспалата мома е считана за невероятно хубава, особено в обстановката на цветната градина. И наистина, обикновено фокусът на песента е върху обстановката и върху момата.

Заспала девокя брегу на камену,

брегу на камену, момку на рамену,

Майкя си я буди: – Стани,моме,стани,

слънце е огрело твойто бело лице.

– Не буди ме, мале, с либе да паспавам,

с либе да паспавам, сладко да говорим,

душа му мирише на пролетен здравец,

на пролетен здравец, на есенна дуня

В други случаи обаче, сюжетът на песента е насочен другаде – как да се събуди момата? За да постигне тази цел, в много песни момчето пуска агне да й блее, славей да пее, друг път свири с кавал, ала това не помага. Даже напротив – приспива момата дори още по-сладко. Понякога, заспалия младеж е не момата, а момчето. В такъв случаи, бдението на съня му става първа грижа на момата. Тя забранява дори на славея рано да пее, за да не събуди либето й. – Мотивът „кой чука на порти“ Обикновено се изобразява като разговор между майка и дъщеря, в който майката не дава на дъщеря си да отвори вратите на чужденец, който чука отвън, защото той ще иска вечеря, завивка и постилка. Дъщерята отговаря на майка си, че вечеря ще му бъдат сладките й думи или бялото й лице, ракия ще му бъдат очите й, постилка – равната й снага, а възглавница – русата й коса.

• Мотивът „мома и винари“

Обикновено е представена момата, докато минават винари и тя ги предупреждава „леко да карат кервана, да не й сгазят платното“. Ето един пример: Ако ти платно сгазиме, платното ще ти платиме девет бадема със вино, десети бадем с ракия Лиляна дума винари: – Аз не ви искам виното, а най ви искам момчето, дето ви води кервана  и с медна свирка свиреше.

• Мотивът за неразделната любов

Този  леко трагичен мотив илюстрира по-голямата сила на любовта от силата на смъртта. По различни начини се намесват тук външни пречки като злобата и завистта, ала те, вместо да угасят чувствата на влюбените ги, изострят. И щом не могат да се обичат приживе, влюбените сърца се обичат след смъртта. Ето например песента за Никола и Петкана, в която майката на Петкана я сгодява за Стоян, макар тя иска за Никола:

Мене сношка углавиха от тебе ма разделиха яс кя от севда да умра. Раките да ми отвържеш, кърпата тебе да дадат, и га кърпа поглеваш, на мене да се разтъжаваш. Никола изкопава два гроба и от мъка умрял и той. Двамата ги погребали в общ гроб, а на него изникнали два трендафила. И га вьетърът  дуйнеше, тръндафила са сгушкаха, той драка ги разделяше, както ги майка им раздели

Така, въпреки злобата, любовта тържествува и то по интересен начин: превръща се в нещо общополезно, като дърво, чиито плодове хората ядат. В песните обаче има случаи, когато злите роднини, нежелаещи любовта между двамата влюбени, да отсекат дървото. Тогава любовта за пореден път показва превъзходството си пред злобата и младите се превръщат в птици, най-често гълъби,  и заедно отлитат надалеч.

Белези на любовта

Любовта често е сравнена с неизлечима болест. Човек отпада, не може да заспи, потопен в мисли за любимия или любимата. В народното творчество, това също е така. Любовта е асоциирана с дадени симптоми и белези.

• Вехненето

В народното творчество, влюбените често се разболяват и започват да „вехнат“ и нищо не може да ги оправи, освен споделената любов на либето.

• Замаята

Има няколко вида замая. Около единия вид песните са остроумни, хумористични, понякога дори саркастични. Другият вид, описан като „сладък унес“ е нещо естествено, ала считано за необикновено и често обяснявано с магия.

• Безсънието

Често влюбения сън не го хваща, каквото и да му дадат – било то вино и ракия или вечеря. Единствения начин да заспи, е на ръката или в скута на своето либе. Например, в една песен е описано как една мома зъзне от студ. Ляга при баща си, ала там е „како при снега“. При майка й – „како при змия“, а при сестра си „како при кунка“. Едва щом либето й я вика да дойде при него да спи, тя се стопля и заспива. Лошо обаче е, когато и при либето е студено. Ето как, например, е описано това чувство в друга народна песен: Иди, черко, при първо си либе! Идо, идо – и тамо е зима, оттам, мале, ветърът си дува. /Картина Стоян Венев/ 

Раздялата

За огромно съжаление, неизбежна част от любовта е и раздялата. В народното творчество тя също не е пренебрегната. Мъката от разбитото сърце е най-силна през пролетта, когато жаждата за обич е най-силна. Скръбта от раздялата е добре илюстрирана в една песен: Девойче, моме ле, девойче, девойче, жива ле, раздело, ка щем се ние разделим? На сърце ми си легналу кату две могили ле на поле кату две звезди ле на небо .

Очакването 

Друг повод за мъка е очакването на любимия, който е някъде далеч и се бави. Ето една илюстрация как мома тъгува по своето либе:

Да ти беше мило за мене, не би чакал есен месец да гредит, не би чекал месечина да огреит!

—

Наистина се надявам да съм запалила интереса ви към богатия български фолклор, както и към интерпретацията му на такава общовалидна тема като любовта. Има, разбира се, още много, което може да се каже за любовта, за контекста на фолклора, но засега е това. За допълнително четене, мога да предложа поредицата „Българско народно творчество в 13 тома“, където са събрани фолклорни произведения на всевъзможни теми – от бит и любов, та чак до митология.

Във фолклора, любовта е представена като нещо магично. Нека бъде такава и в истинския свят!