Освен с професионалните си преводи Светлана Кампс е позната с инициативата „Добра среща“, „Приказки и какао“ – сцена за запознанство с обичани български творци на литературни четения, благотворителната акция „Коледа в кутия“ и куклената работилничка „Puppeteria“, където изпод нейните пръсти буквално оживяват „баби“, „дядовци“, „птичета“, „кокичета“…

 

Завършила – Все още не всичко, което искам. До момента туризъм, кореспондент с испански и английски, преводач с немски език. Понастоящем съм старателна ученичка в професионално училище за сертифицирани майстори плъстари в Оберрот, Германия.

 

Работа – работилнички по филц за малки и големи, плъстене (обработка на вълна – предимно овча, традиционен български занаят) на най-разнообразни фигури и декори по идея на поръчителя – от гигантски чайник, превита от тежестта на престилката бабичка, та до ситно магаре и кокошка в естествен размер :), преводи.

 

Хоби – плъстене и предене; разказване на приказки или съвсем истински хубави истории; народно пеене; боядисване на вълна с всичко, което чака нейде в природата да бъде сварено в бака :); намисляне на празници и рождени дни.

 

Семейство – Щастливо семейство! С мъж, който сръчно и безрезервно ме подкрепя в проектите ми. Три деца, момче-момиче-момче – най-хубавата мартеничка от съдбата. И кученце, което е наясно какъв късметлия е да расте сред толкова обич.

 

Какво те отведе в Германия и кога беше това?                  

 

В Германия дойдох едва навършила 18 години, за да уча и работя. Сякаш вчера хванах автобуса на многото граници, с желанието в живота ми да няма такива.

#бюлетин

#интервю

По професия си преводач, но по душа си…?

 

Мечтател и усмихнат човек, с душа на майка – на колкото повече деца, толкова по-добре!

 

Светлана Кампс с нейните три деца

 

Вероятно много българи асоциират твоето име с благотворителната кампания, която всяка година организираш, „Коледа в кутия“. Последното събитие е вече история, но ще те помоля да направиш една кратка ретроспекция!

 

След ноември и декември, които са изпълнени с много работа по акцията, идва този особен предколеден момент… От България пристигат редовете, които ме карат да настръхна от щастие! „Получихме подаръчетата за децата / възрастните. Ах, колко радост!“

 

416 лични коледни подаръци – за 325 деца и 91 възрастни, много нови общи дарения и играчки изпратихме тази година с дарителски транспорт на DSV Road, чиито управител за България, г-н Янислав Тотев, от години подкрепя акцията. В месеците след празника продължава да витае безкрайната благодарност – към всички в този добър, стремящ се да помага малък наш български свят в Мюнхен и околия. Сърдечната обратна поща от България не стихва – снимки, мартенички, писма и споделени зарадвани реплики от децата получатели.

Липсва ли ти Варна или езерата в Бавария успяват да „запълнят“ морската ниша?

 

Когато нещо ми липсва, нищо не го замества. Езерата са красива вода, но възхитата ми от тях е по-друга. Странно как понякога далеч ти е близко, а близо е далеч…

 

Впрочем кое повече те привлича – морето или Балкана (тук ще разкрия нещо за теб – ти обичаш много Родопите)?

 

И двете – когато имам избор, избирам всичко, за повече хубост :). А Родопите са ми като чан, зоват ме и трескаво чакам пак да се върна! Благодат е човек да има място, към което да усеща нещо подобно! И съм щастлива да поседна там, ниско до земята на паянтовото столче и завъртя вретено! Истинска ми е тази природа, и искрена!

 

Няма как да пропуснем твоите работилнички „Puppeteria“ – изпод твоите ръце оживяват толкова много образи… Откъде тази любов към вълнените фигури?

 

Обичам да се обграждам с усмивки, с мекота. Всичките ми фигури гледат с добрите очи на баба, дядо, майка, бебе, птица-закрилник… А вълната е вълшебство, без което не минава нито един мой ден! Пръстите ми не могат без нея!

 

Кой образ скоро да очакваме?

 

Следващият образ ще е по-друг. Рошаво къдраво елече и нежна връхна дреха от узбекистанска коприна и мерино (висококачествена вълна от мериносова овца) – като полъх се носи. Изпитни задачи за „плъстеното“ ми училище са. Пък „бабките“ и „дядковците“ от кукления свят и те ще „закачат“ по палтенце покрай новото можене.

Коледарче с дядо си

Генчо и Елена

Лина и бебчето 

Зън с розичка

Роза и Хитко

Навярно твоите деца са големи щастливци с толкова изобретателна мама, с която могат да играят?…

 

Добре, че ме обичат много и ми прощават „потъванията“! :) Понякога изчезвам с часове, в очите на „орел“, на „мишле“, на „патенце“… Това, което правя в момента. Но проектите ми са за деца и те в годините са доволни участници в тях – от дарения, през театър, до приказна вълна. Смеем се много на щурите си хрумки, те са ми извор на всичката радост.

 

Дали не си намислила и още някоя нова среща за 2019 г…?

 

Срещите през 2019-та са ежемесечни – на седенки за деца и възрастни. Много е приятно! А като нова идея ми се ще да тръгна с кошницата вълна през гора. И там, след разходка и хубаво време, да плъстим. Видение за пролет и напролет.

 

Два въпроса, които задавам на всички – какво е за теб носталгията?

 

Аз, ти, всеки от заобикалящите ни с техните лични истории. Любопитна съм всъщност дали има хора, които не я изпитват?

 

Би ли се върнала отново някой ден в България – трайно и постоянно?…

 

Да! Само да си завършат децата ми училище и „стиснат хляб“ в шепата си. Да съм спокойна за тях! И тръгваме…

 

Ако имате желание да участвате в групите на Светлана Кампс, ето и календар на събитията:

Добра среща

Дати на седенки за деца и възрастни

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This