Списание „Наш живот“ (1901 – 1902 г.; 1906 – 1907 г.; 1911 – 1912 г.), носещо за кратко време и името „Наблюдател“ (1910 – 1911 г.), е едно от основните периодични издания от началото на миналия век. Подобно на темперамента на своя главен редактор списанието заема една различна позиция по онова време. Изданието не стои твърдо в нито един от създалите се лагери и кръгове, не следва абсолютно нито една художествена тенденция и доктрина, а търсейки особена междина се опитва да създаде нещо ново и донякъде успява.

 

Предисторията около идеята и замисъла на списанието е оскъдна откъм фактология, тъй като близките на Страшимиров желаят архивът му да остане тайна за широката общественост. „Наш живот“ („Наблюдател“) е месечно списание за литература и критика. Възниква през 1901 г. и излиза до 1912 г., макар за тези единадесет години да търпи множество прекъсвания. Издаването му е етап от сложната и богата биография на писателя-общественик – Антон Страшимиров. Само двадесет и осем годишен, когато замисля изданието, Страшимиров е вече известен и търсен автор.

 

Стремящ се към независимост той решава да започне издаването на самостоятелно списание, обединяващо младите автори, повеждайки борба срещу конвенциите в литературата. Редом с „младите“ списанието не минава и без участието на утвърдени имена. Заедно с главния редактор като съредактори срещаме Стоян Михайловски, Кирил Христов, Димитър Страшимиров (брат на Антон Страшимиров), Г. П. Стаматов, Ст. Руневски. Тези основни имена могат да бъдат условно наречени „литературен кръг“ създаден около Страшимиров.

 

Корицата на изданието е художествено интересна за времето, макар и само в черно-бяла гама. Изписването на заглавието и подзаглавието са графично оформени с различна големина и дебелина на шрифта, наблюдава се цветово нюансиране на черното и специфична орнаментика в изписването на буквите. Този вид оформление се доближава до стилистиката на кориците на списанията „Хиперион“ на Иван Радославов, „Везни“ и „Пламък“ на Гео Милев и пр. Разбира се, „Наш живот“ („Наблюдател“) може да се разгледа спрямо тях като един блед пред етап.

 

Както основното заглавие „Наш живот“, по-късно „Наблюдател“, до връщането на новото старо „Наш живот“, така и подзаглавието търпи промени. Първото подзаглавие е „Списание за литература, критика, театър“, по-късно е променено на „Месечно обществено-литературно списание“, а последните две години (1911 – 1912 г.) е „Месечно литературно списание“. В тези, на пръв поглед, маловажни изменения се обобщават замислите на редакционната колегия и по-точно периметърът на нейната траектория. Очертава се линията, по която се движи списанието, а всяко едно подзаглавие е нова отправна точка. Първоначално изданието е за литература, критика и театър, но още следващите броеве, в бележка от главния редактор, театралната хроника се закрива („Поради малкия обем на списанието, редакцията реши да изостави воденето на обещаната театрална хроника“ – „Наш живот“, кн. 2, год. 1).

Списание “Наш Живот” на Антон Страшимиров

#литература и книги

#бюлетин

Новото подзаглавие, „Месечно обществено-литературно списание“, говори вече за навлизане в наболели по онова време историко-обществени проблеми. Например от книжка 2 започва да се води постоянна рубрика „Трибуна“, засягаща редица социално-политически въпроси. Започват да се публикуват статии и произведения с подобна насоченост. Особено място, в това отношение, заемат пътеписните очерци „Български черноморски бряг“, в които се долавят публицистичните трепети на автора. И така до последните две години, когато „Наш живот“ („Наблюдател“) абсолютно скъсява обсега си и остава в руслото на литературата и случващото се в нея.

 

Разнообразието от проблеми, които обхваща и разглежда изданието, а по-сетне изоставя или подменя с нови, всъщност онагледява интересите и вълненията на главния редактор и последвалите ги по-късни разочарования, водещи до написването на фразата: „Аз често се виждах в страната си чужденец“. Чрез вариациите на заглавие и подзаглавие се щрихова не само структурата на списанието, а и портрета на човека, общественика и твореца – Антон Страшимиров.

Както казахме, книжка първа излиза от печатница „Св. София“ през ноември 1901 г., но още 1902 г. „Наш живот“ неочаквано спира. Това прекъсване намира обяснението си с факта, че през съответната година Антон Страшимиров е избран за депутат от Видинско, в листата на Радикалдемократическата партия, което налага прехвърлянето му в „Демократически преглед“ като завеждащ литературния отдел.

 

През 1906 г., четири години по-късно, списанието е подновено, но с различна концепция. Сътрудници са вече не писатели реалисти, а „новите“ или т.нар. „млади“ като Теодор Траянов, Христо Ясенов, Сирак Скитник, Димо Кьорчев, Трифон Кунев, по страниците публикуват и младите Йордан Йовков, Георги Райчев, Константин Константинов и пр. Променена е отчасти и самата идея на главния редактор, Антон Страшимиров, за литературата. Престоят му в Швейцария дава възможността да се сблъска с доминиращите по онова време нови течения и да усвои модерни жанрови принципи.

 

Всичко това, редом с търпеливо подготвената почва в България от кръга „Мисъл“ и още няколко списания, позволяват на Страшимиров да заема ръководно място сред младите си сътрудници. Въпреки високите цели и иновативните посоки, преживяло едва пет години с големи прекъсвания по различни причини, списанието спира окончателно през 1912 г. Войните разделят сътрудниците, една част умират, без да могат да довършат започнатото, други поемат по различни обществени и политически пътища, а главният редактор Антон Страшимиров е увлечен от нови идеи.

Въпреки прекъсванията и трудностите изданието все пак успява да заеме свое място в литературната ни периодика. Чрез публикуваните произведения, критически статии, рецензии и пр. успява да изгради собствен мироглед за културния живот. Най-важното в поетическия отдел е ясно изразената и очертана граница между двете основни течения в поезията по онова време – реализъм и модернизъм. През първата годишнина печатат автори реалисти като Кирил Христов, Стоян Михайловски, Цанко Церковски и пр., а след 1906 г. границата е прокарана. Страшимиров превръща списанието в крепост на „младите“ Теодор Траянов, Христо Ясенов, Борина, Тодор Христов, Трифон Кунев, Сирак Скитник и пр. и по този начин го противопоставя на първите, традиционно мислещите, според него, автори.

 

Интересен е белетристичният отдел, обхващащ произведенията на голяма група писатели с различен маниер на писане. Докато в поезията се наблюдава условно свързваща линия, в белетристиката липсва идейно-художествено единство. Значими произведения публикувани през първата годишнина са идилиите на П. Ю. Тодоров, произведения на Г. Стаматов, легендата „Рамаданбегови сараи“ на Антон Страшимиров. Едновременно излизат разкази и очерци на Цанко Церковски, на Димитър Страшимиров „Холера“, неподписаният разказ „На тясно“ и редица др.

 

След скъсването на Антон Страшимиров с част от авторите, участвали в първата годишнина, по страниците започват да се появяват нови имена. Започват да публикуват Георги Райчев, Илия Иванов-Черен. Появяват се и разказите „Звездна вечер“, „Нова пролет“, „Една песен“, „Баща“, „Сините минзухари“, „Елка“, „Русалска нощ“ на Йордан Йовков. По това време там публикува и Константин Константинов, а през последната годишнина за първи път се появява и автор с псевдоним Аноним, зад който се крие авторът на книгата „Богомилски легенди“ (1912 г.) – Николай Райнов.

 

В драматургията нещата са сравнително еднообразни. Драматургичните произведения са дело най-вече на Антон Страшимиров. По страниците на журнала той печата драми, комедии, битови сцени, драматични етюди, фарсове и либретото „Източен мотив“. Тук през 1906 г. се появяват първите публикации на „Свекърва“ (кн. 5, год. 2).

 

Важно място в структурата на „Наш живот“ („Наблюдател“) заемат критическите статии, рецензиите и анотациите за появата на нови книги. Те са предимно отрицателни и тук ярко проличават пристрастията на редакционната колегия. Още първата книжка се открива с обширната статия на Антон Страшимиров „Мисли върху домашната ни художествена литература“. По-късно се появява и статията „Минало настояще (Мисли и бележки из живота и литературата)“, в която състоянието на литературата се разглежда през призмата на времената. Отпечатват се и статии, в които се правят опити да се очертаят основните белези на новата литература.

 

Както във всяко периодика и в „Наш живот“ („Наблюдател“) се откриват множество спорове между автори с различен мироглед. Интересен пример са между Димитър Полянов и Иван Вазов относно авторството на стихотворението „Керванът“ или намесата на Страшимиров в спора между списание „Ново време“ на Димитър Благоев и „Мисъл“ на д-р Кръстев.

 

В петте години на своето съществуване „Наш живот“ („Наблюдател“) успява да събере много от противоречивите черти на началото на ХХ век. Именно всичко това поставя списанието на Антон Страшимиров между фундаменталните издания от този период.

още за четене

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This