„Книгите помагат, когато си влюбен, защото влюбването е да онемееш и да търсиш нов език, нови думи, специални думи.“
Георги Господинов често е наричан от съвременниците си феномен в българската литература. Неговият успех задейства поредица от щастливи събития, които ознаменуваха ново начало за модерната българска публицистика. Георги Господинов заслужава да бъде наричан феномен, защото той създаде едно щастливо събитие, което чакахме твърде дълго. Популярността на книгите му излезе извън границите на родината, което само по себе си е повод за гордост. Георги Господинов е един от най-превежданите модерни писатели в България. Смята се за първия най-успешен български автор след 1989 г., удостоен с международно признание и носител на дълга поредица от престижни награди за творчество.
През 2013 г., книгите му надминават по продажби в родината издания на световни автори като Агата Кристи, Дан Браун и Стивън Кинг. Георги Господинов е доказателство за това, че в България човек може да направи кариера като писател, без помощ от литературни агенти, финансово стимулиране или настоятелно „побутване“ от трети страни. Той постига всичко сам, чрез своя ум, талант, познания и труд. Това затвърждава неговия статут на икона на съвременната българската литература. Макар с фокус на тъгата и емпатията, неговото творчество е живо, красиво и трогателно.
Всеки, докоснал се до словото на Господинов, може бързо да разпознае истински добрия разказвач, този, който е способен да отведе на едно странно, малко разпокъсано, но незабравимо пътешествие сред потайностите на живота, емоционалните сътресения и вътрешни разпади. Разказваните истории имат дълбочина и колкото по-напред отива четящият, толкова повече се доближава до проникновените философски размисли за смисъла на живота, самотата, тъгата, меланхолията. Темата за Края е най-често застъпвана, усещането за саморазруха и личният апокалипсис.
„Естествен роман“ е най-известната и успешна книга на Господинов. Това е щастлива книга, макар централно място в нея да заемат тъгата и усещането за саморазпад. Защо е щастлива ли? Най-добър отговор дава Бойко Пенчев, който пише: „Успешни книги има много, но щастливите са малко. Те не се стоварват върху публиката като медийно цунами, а постепенно разширяват присъствието си.“
Изпод перото на Господинов излизат редица стихосбирки, по-известни, от които са „Лапидариум“, „Черешата на един народ“, ,Писма до Гаустин“ и „Балади и разпади“. Интересът към стиховете му също се радва на международен успех и признание. Стихосбирките му са превеждани на македонски, чешки, немски, португалски и много други езици.
Георги Господинов е роден на 7-ми януари 1968 г., в град Ямбол. Завършва специалност „Българска филология“ в Софийския университет. Основната му дейност е на писател, но освен нея той се изявява като поет и драматург, редактор в „Литературен вестник“, а ежеседмично пише статии за в. „Дневник“. Семейно обвързан е с Биляна Курташева, която по професия е литературен критик и преводач. Двамата имат дъщеря Рая.
„Естествен роман“
„Да започнеш отначало. Най-тъпият израз, добър за второстепенни романи и касови филми. Да обърнеш гръб на всичко. Да се изправиш, след като си паднал. Воля за ново начало. Глупости.“
Връх в писателската си кариера Господинов бележи с публикуване на книгата „Естествен роман“, която излиза за първи път в България през 1999 г. Поради големия интерес, тя е преиздадена на български език цели осем пъти до момента. Отбелязва трайно присъствие на международния книжен пазар и е преведена на над 22 езика, сред които английски, немски, френски, испански, италиански, чешки, сръбски, датски, а отскоро и на исландски.
„Естествен роман“ е включен в списъците със задължителна за изучаване литература в няколко световни университета. Все по-често през последните години се превръща в обект на академични разработки. В „Естествен роман“ се наблюдава фрагментарност под нова форма, различна от познатата на Гео Милев и Атанас Далчев. На фона на повечето български и чуждестранни литературни заглавия, „Естествен роман“ може да се определи като емоционално въздействащо нестандартно четиво, което предлага различен, посвоему оригинален поглед над нещата в живота. На пръв поглед изглежда тънък, несложен и лесносмилаем роман, но бъдещият читател не подозира каква притегателна мощ се крие в него.
Действието в романа се развива през 90-те години на миналия век и разказва за драмата на един писател, чийто брак се разпада; жена му си отива и впоследствие създава друго семейство, а той, разочарован и без цели, се опитва да продължи напред. Идеята за апокалипсиса добива дълбоки измерения, започвайки с разпада на индивида и завършвайки с разпада на обществото. „Естествен роман“ поставя фокус на темата за отчуждението, разривът в междуличностните отношения и личния разпад, липсата на хоризонт, усещането за Края. С редуващите се моменти на безпътица, личен драматизъм, задълбочени философски размишления, клозетна романтика и осезаем натурализъм, книгата поглъща изцяло вниманието, ума и духа.
„И други истории“
„Това, което се премълчава, се превръща в счупени бъркалки и смачкани чашки.“
Сборникът с разкази „И други истории“ също носи различен и посвоему оригинален привкус, характерен за Георги Господинов. Книгата излиза през 2001 г., а днес вече е достъпна за четене на английски, френски, немски, чешки, италиански и др. Представлява уникална смесица от чудати случки, пресъздаващи вечните човешки чувства, тъга, романтика, порив към красивото. Всяка история, макар и кратка, успява да провокира размисли и да остави трайна диря в съзнанието. Особено ярко изпъкват историите „Кристин, която маха от влака“, „Гаустин“, „Божури и незабравки“, „Коледната душа на едно прасе“, „Първи стъпки“, „Една втора история“, „Сляпата Вайша“ и „Жива душа“. През 2007 г., английското издание на сборника получава номинация за награда „Франк О’Конър“, най-престижното световно отличие за книги с разкази.
„Физика на тъгата“
„Ако човек положи известни усилия да изглежда нормален, ще си спести доста време, през което спокойно да бъде такъв, какъвто иска да е.“
„Физика на тъгата“ е рожба на „Естествен роман“. Представлява роман с безброй разклонения. „Физика на тъгата“ е поредица от размисли за тъгата, емпатията, мрачното усещане, меланхолията, които сякаш получават искрица живот. Засягат се различни теми, историите започват и свършват, поставяйки многобройни начала и краища. „Физика на тъгата“ е хроника на тъгата, която броди сред хората. Страниците на книгата са пропити със съжаление и тъга. Четящият е поканен да се качи на въображаемо влакче, пътувайки, на което става неволен свидетел на различни човешки истории, изпълнени с духовни прозрения и лични разпади, както в „Естествен роман“. На фона на тези истории изпъква метафората за минотавъра. Тя е силен похват и чрез нея авторът постига високо емоционално въздействие. Романът произвежда емпатия в големи количества. И тази емпатията сякаш оживява, добива плът и форма. „Физика на тъгата“ не е категоричен роман, а по-скоро се оформя като компилация от идейно и тематично обединени помежду си истории.
През 2013 г., произведението е удостоено с наградата „Български роман на годината“ на Националния дарителски фонд „13 века България“, а през 2014 г., получава номинации за четири от най-престижните световни награди за литературно творчество „Грегор фон Рецори“, „Стрега Еуропео“, наградата на „Haus der Kulturen der Welt“ и наградата „Bruecke“, Берлин.
През 2013 г. излиза нов сборник с разкази, озаглавен „И всичко стана луна“, който надминава по успех „И други истории“. За мнозина, новите истории са още по-въздействащи, приканващи към повторен прочит. Като по-вълнуващи заглавия измежду тях се открояват „8 минути и 19 секунди“, „Дъщеря“, „О, Хенри!“, „Старецът и морето“, „Обащиняване“, „Ритуалът“, „За Лора“, „И всичко стана луна“ и „Фотография“.
Случките, разказани в романите на Георги Господинов, са земни, чисти и натурални. Съдържат послание, което, когато бъде разкодирано, носи изненадващи (болезнено истински и понякога плашещи) прозрения за началото и края, за индивида и обществото, вечното и преходното. Творчеството на Господинов не е за всеки, а и не е задължително всеки да го харесва. Изкуството е въпрос на индивидуално усещане.
*Цитатът е от празничното слово, което Г. Господинов изнася в София по случай 24-ти май 2013 г.
** Цитат от литературен анализ „Естествен роман семена и корени на 90-те“ на Бойко Пенчев
