Историята на „Титаник“ е световноизвестна и дори екранизирана от великия режисьор Джеймс Камерън през далечната вече 1997 г. Най-известният кораб за времето си е проверен и изпитан на 2-ри април 1912 година. На 10-ти април 1912 г. е пуснат в експлоатация, а в нощта на 14-ти април, според официалната версия, корабът се сблъсква с айсберг, вследствие на което загиват близо 1500 души – пътници и екипаж.

 

Но има и други версии за трагедията. Според любители на конспирациите имало предварително подготвен „сценарий“ за потъването на кораба. Случайност или не, 14 години преди да бъде построен корабът, на пазара се появява книгата на Морган Робертсън „Гибелта на Титан“ (Futility Or The Wreck Of The Titan) – 1898 г., която разказва за трагичната съдба на голям презокеански лайнер, наречен „Титан“. И неговата съдба е същата, както на световноизвестния кораб – сблъсък с айсберг, само 14 години след излизане на книгата. Трагедия застига и автора, който умира в хотелската си стая от свръхдоза през март 1915 г. при неизяснени обстоятелства.

Както в книгата на Робертсън, така и по време на трагедията с истинския „Титаник“, не е имало достатъчно спасителни лодки, а освен това размерите и на двата кораба били напълно идентични. Не могат да се отрекат приликите в корабите – и двата са се сблъскали с айсберг в Северния Атлантически океан, заради прекалено висока скорост, имали са прекалено малко спасителни лодки, започнали са пътя си през април и са катастрофирали същия месец, били са най-големите за времето си кораби, описвани като „чудото на века“, с три витла и 2 мачти, както тонаж 45000 тона и водоизместимост от 66000 тона.

 

Оказва се, че освен Робертсън и друг писател описва не само същия кораб, но и причините за потопяването му. Това е Уилям Стийд, който освен че подробно описва в разказа си историята на „Титаник“ е и сред жертвите на кораба по време на трагедията! И все пак няма обяснение защо и двамата автори са написали книги, свързани с трагедията на „Титаник. Третият автор, който също е описал трагедията бил Макдоналд Бъкин с книгата си „The Run Runes“ (1908 г). Според литературните учени авторът й е знаел предварително за построяването на кораба и е имал богато въображение. Но за разлика от останалите двама автори, Бъкин не е потопил „литературния си герой“, а е успял да заобиколи айсберга. Можем само да гадаем дали авторът е използвал айсберга като предупреждение за бъдеща опасност или е било плод на творческия му ум.

След трагедията се случват интересни неща. Най-близкият кораб, бил на капитан Стенли Лорд наречен „Калифорния“, който можел да се притече на помощ на бедстващите хора, но навлизайки в територията на потъващия кораб на 15-ти април 1912 г., заповядал да изчакат падането на нощта и да отложат помощта за кораба. Странното е, че по-късно радиопредавателя на „Калифорния“ се поврежда и на техниците им отнема цял ден да го оправят. Авторът обвинява капитана, че не е споменал пред следователите, че по време на трагедията е видял белите сигнални ракети за помощ подадени от екипажа на потъващия кораб.

Стенли Лорд

Корабът “Калифорния”

Ракетите привлекли вниманието и на капитана на китоловния кораб „Самсун“ – Хендрик Нес, който си признал пред разследващите, че е видял сигнала за помощ, но по това време е бракониерствал тюлени и затова е предпочел да си продължи по пътя. По-късно Нес е научил за трагедията по радиото, но заповядал на екипажа да си мълчи, защото така или иначе не са могли нищо да направят.

 

Едва през 2005 г. било направено детайлно проучване на причините довели до потъването на „Титаник“. Според следователите се счита, че трагедията е от техническо естество, като главния виновник били нитовете на корпуса, съставени от стомана с високо съдържание на въглерод, която е по-евтина от други класове качествена стомана и след проведени експерименти се доказало, че корабът не е издържал натиска на айсберга.

 

Всичко останало описано в книгите е загадка и е във въображението на читателите. Няма сигурни доказателства, че литературните произведения не са продукт на въображението. Както потъването на „Титаник“, така и тези книги остават мистерия и будят постоянно интереса към тази трагедия.

#още

Богинята Бендида – всемогъщата господарка на траките Великата богиня-майка, позната като Бендида, е едн...
Българинът Райко Жинзифов – първият възрожденски поет на Македония Малко хора знаят кой е Ксенофонт Дзиндзифи, а на о...
Роман за две жени, двама мъже, куче и „Пражката пролет“ Роман за две жени, двама мъже, куче и техните живо...
Многобройните лица на Бесарабия – фотографиите на Асен Великов / интервю На 23-ти октомври бе открита фотоизложбата „Бесара...

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This