Леонардо да Винчи – неразбраният гений на Ренесанса

Леонардо да Винчи е един от най-изтъкнатите и уважавани мъже в Ренесансовата епоха. Роден на 15-ти април 1452 г., в обикновено семейство на адвокат. Той още от малък имал различно усещане и поглед за света около себе си – искал е да опознае „тайната на вселената“. Но освен любопитство и дислексия, имал дарбата да рисува, именно затова, когато навършил 14 години, дядо му го изпратил да чиракува в ателието на известния за времето си скулптор Андреа дел Верокио. Именно благодарение на известността и сръчните си ръце, този скулптор бил любимец на семейство Медичи – едни от най-известните ренесансови банкери на Флоренция по онова време. Под вещото ръководство на майстора, Да Винчи развил усет не само за рисуване, но и към механика, дърводелство, химията и металургия.

Първото му най-ранно скициране датира от 1473 г., когато завършил пейзажната рисунка на Санта Мария, само с помощта на химикалка и мастилница. С течение на времето интересите му се насочили към изучаване на човешката анатомия, пейзажите и красотата в правите линии. Развивал до съвършенство техниката на рисуване, с което събудил възхищението и „професионалната завист“ в много известни ренесансови творци, като Рафаел и Микеланджело. Двамата най-много се стараели да се доближат до стила на Да Винчи. Въпреки че по това време членувал в гилдията на художници, той продължил да работи като чирак до 1476 г., за да доусъвършенства майсторството си.

През 1500 г. нарисувал портрета на съпругата на Франческо Джоконда, който по-късно станал най-известната и до днес картина позната под името „Мона Лиза“. Тази картина, както и други известни произведения на най-добрите автори се съхраняват днес в легендарния музей Лувър.