Култовият комплекс при Малко Търново – главно светилище на върховното тракийско божество

Тракийската религия е изцяло организирана около почитта към Слънцето. Основен извор за богопочитанието у траките е древноримският писател Амбросий Теодосий Макробий (V в. сл.Хр.) с произведението си „Сатурналии“. Става ясно, че траките боготворят Слънцето през деня като Аполон, а през нощта – като Дионис. Аполон (греещото Слънце) е светлината, а Дионис (залязлото Слънце) е мракът. Главното тракийско божество има двойствен характер, то е двулико: Аполон – Дионис, светлина – мрак, младост – старост.

Най-голямото известно светилище на траките от българските земи се намира при град Малко Търново. Макробий съобщава, че това е светилището на лигирите (тракийско племе), където траките получават предсказанията на своите жреци. Предсказанията се правят по време на култовите обреди, вакханалии, при които тълмачите (жреците) изпиват голямо количество вино. През празничните нощи, вакханалиите, чествани на всеки две години, навличат овчи кожи и танцуват с тирсове (дълги пръчки с шишарки на върха) в чест на Дионис. Траките наричат своя бог още Сабазий (Аполон и Дионис в едно) и го честват „с великолепна религиозност“. Това се случва на планинския връх Залмисос, намиращ се в околностите на днешния град Малко Търново.

В светилището се гадае относно годишното плодородие. Ако ще е плодородна годината – богът праща голяма светлина, която да освети всичко наоколо. Ако ще е неплодородна – около храма се стеле мрак.

Петър Делев смята, че в местността Мишкова нива през Античността функционира антично рударско и металургично селище, с прилежащ към него могилен некропол. Откритите в същата местност надписи – посвещения на Аполон Авлариок, на Херакъл и плочките с изображения на Тракийски конник следва да принадлежат на това селище. Безспорно в района на Малко Търново и през Римската епоха съществува светилище на Дионис с организирано към него жреческо сдружение (Дионисово общество). За това свидетелстват откритите към момента посвещения (епитафията на Хреста и надписът на Аврелий Дионисий Темисон).

снимка: Пламен Петков / Българка

Специалистите посочват, че култовото съоръжение в Мишкова нива претърпява еволюция, преминавайки през първи строителен период, в който е мегалитен паметник (долмен), за да се сдобие през втория строителен период с ограда към свещеното си пространство. Датировката на долмена е средата на II хилядолетие пр.н.е., а храмът, използван и като хероон, е от V – IV век пр.н.е. Входът на храма е украсен с мраморен фронтон, изобразяващ човешки длани, щит и стрела – все символи на тракийския култ към слънцето.