снимка: Пламен Петков / Българка
Тракийската религия е изцяло организирана около почитта към Слънцето. Основен извор за богопочитанието у траките е древноримският писател Амбросий Теодосий Макробий (V в. сл.Хр.) с произведението си „Сатурналии“. Става ясно, че траките боготворят Слънцето през деня като Аполон, а през нощта – като Дионис. Аполон (греещото Слънце) е светлината, а Дионис (залязлото Слънце) е мракът. Главното тракийско божество има двойствен характер, то е двулико: Аполон – Дионис, светлина – мрак, младост – старост.
Най-голямото известно светилище на траките от българските земи се намира при град Малко Търново. Макробий съобщава, че това е светилището на лигирите (тракийско племе), където траките получават предсказанията на своите жреци. Предсказанията се правят по време на култовите обреди, вакханалии, при които тълмачите (жреците) изпиват голямо количество вино. През празничните нощи, вакханалиите, чествани на всеки две години, навличат овчи кожи и танцуват с тирсове (дълги пръчки с шишарки на върха) в чест на Дионис. Траките наричат своя бог още Сабазий (Аполон и Дионис в едно) и го честват „с великолепна религиозност“. Това се случва на планинския връх Залмисос, намиращ се в околностите на днешния град Малко Търново.
#бюлетин
#история

Княжеският манастир при село Равна – „каменната библиотека“ на българите
Манастирът при село Равна, Провадийско, функционира като основно седалище на Преславската книжовна...
Там се издига светилище с кръгла форма и покрив с отвор в средата му. Целта е през този отвор да се разкрие вселената пред тълмачите, за да са в състояние те да направят своите гадания. Светилището е едновременно кръгъл храм на огъня и хероон (светилище на митичен герой – предтеча). То се простира върху свещено пространство (теменос) с диаметър 30 – 33 м, ограничено с висока ограда (крепида). Вярва се, че каквото и животно да влезе вътре то веднага ще умре. В това свещено заградено пространство се издига голямото и хубаво светилище на върховния тракийски бог. Той е честван в деня на своя празник, когато са извършвани и жертвоприношения.
Жреците на тракийския бог предсказват според кръвта на предварително разкъсано жертвено животно. Вероятно ритуалът е придружаван и от човешко жертвоприношение. Разкъсването възсъздава мита за Орфей (Дионис Загрей), който бива разкъсан от титаните на седем парчета, докато е в образа на бик. Както предполага Александър Фол, в ролята на жрица-прорицателка се въплъщава една девственица, носител на чистата воля, „осъществила сливането на слънчевото със земното начало“. Тази жрица изхожда от представата за Великата богиня майка, сестрата на царя – орфик. „Православната хипостаза на този образ е светицата Марина, патрон на култа към огъня“.
В светилището се гадае относно годишното плодородие. Ако ще е плодородна годината – богът праща голяма светлина, която да освети всичко наоколо. Ако ще е неплодородна – около храма се стеле мрак.
Петър Делев смята, че в местността Мишкова нива през Античността функционира антично рударско и металургично селище, с прилежащ към него могилен некропол. Откритите в същата местност надписи – посвещения на Аполон Авлариок, на Херакъл и плочките с изображения на Тракийски конник следва да принадлежат на това селище. Безспорно в района на Малко Търново и през Римската епоха съществува светилище на Дионис с организирано към него жреческо сдружение (Дионисово общество). За това свидетелстват откритите към момента посвещения (епитафията на Хреста и надписът на Аврелий Дионисий Темисон).
снимка: Пламен Петков / Българка
Специалистите посочват, че култовото съоръжение в Мишкова нива претърпява еволюция, преминавайки през първи строителен период, в който е мегалитен паметник (долмен), за да се сдобие през втория строителен период с ограда към свещеното си пространство. Датировката на долмена е средата на II хилядолетие пр.н.е., а храмът, използван и като хероон, е от V – IV век пр.н.е. Входът на храма е украсен с мраморен фронтон, изобразяващ човешки длани, щит и стрела – все символи на тракийския култ към слънцето.
снимка: Пламен Петков / Българка
Трябва да бъде ясно, че въпросното светилище функционира и след включването на провинция Тракия в състава на Римската империя в I век сл.Хр. Римската империя преди християнизацията си е известна с търпимостта си към вероизповеданията на подчинените от нея народи. Затова и тракийското светилище в Мишкова нива не само оцелява, но се развива и процъфтява именно по времето на римското владичество в Тракия.
#корените ни

Петльовден – празник на мъжката рожба и плодовитост
На 2-ри февруари в българския народен календар отбелязваме Петльовден. Според някои изследователи...
Култовият комплекс в местността Мишкова нива край Малко Търново е паметник с национално значение. Както отбелязва Валерия Фол, този паметник може да стане визитка на България, защото е първото нещо, което може да види всеки един идващ от Истанбул или Одрин пътник.
снимка: Пламен Петков / Българка
още за четене

WWF стартира кампания за опазване на мечките в България
С част от събраните средства ще бъде сформиран Спасителен мечешки отряд за спешни случаи. ...

Ели Раданова представя „Сянка на жена“
Ели Раданова е Чаровното момиче, което едва на 17 направи фурор в телевизионния ефир с...

Един разговор с Елица Наумова за музиката, изобразителното изкуство и фотографията.
Елица Наумова е родена в гр. Троян през 1992 г. Един от полуфиналистите в първия сезон на...

Требелиус – българският християнски владетел във френска трагедия от XVII в.
Удивително е как се е запечатало името на Требелиус (Тервел) в съзнанието на представителите на...

Княжеският манастир при село Равна – „каменната библиотека“ на българите
Манастирът при село Равна, Провадийско, функционира като основно седалище на Преславската книжовна...

Пернишкият период в живота на Иван Вазов
Сто и седемдесетата годишнина от рождението на патриарха на българската литература провокира у...

Въпрос на мисли
От няколко дни всичко вървеше наопаки, или поне така се чувствах. Нищо не изглеждаше да се случва...

„Испанският език е любов, английският свобода, а българският мой корен и начало“ – интервю с поетесата Александра Евтимова
Александра Евтимова е поет, писател, филолог и преводач, но преди всичко тя е една слънчева,...

Сладкиш с ябълки и маслено тесто
Ябълката е силно застъпен в повечето традиционни сладкиши плод. Какво по-хубаво от аромата на...
къде и кога да отидем
предстоящи събития