снимка: Пламен Петков / Българка
Тракийската религия е изцяло организирана около почитта към Слънцето. Основен извор за богопочитанието у траките е древноримският писател Амбросий Теодосий Макробий (V в. сл.Хр.) с произведението си „Сатурналии“. Става ясно, че траките боготворят Слънцето през деня като Аполон, а през нощта – като Дионис. Аполон (греещото Слънце) е светлината, а Дионис (залязлото Слънце) е мракът. Главното тракийско божество има двойствен характер, то е двулико: Аполон – Дионис, светлина – мрак, младост – старост.
Най-голямото известно светилище на траките от българските земи се намира при град Малко Търново. Макробий съобщава, че това е светилището на лигирите (тракийско племе), където траките получават предсказанията на своите жреци. Предсказанията се правят по време на култовите обреди, вакханалии, при които тълмачите (жреците) изпиват голямо количество вино. През празничните нощи, вакханалиите, чествани на всеки две години, навличат овчи кожи и танцуват с тирсове (дълги пръчки с шишарки на върха) в чест на Дионис. Траките наричат своя бог още Сабазий (Аполон и Дионис в едно) и го честват „с великолепна религиозност“. Това се случва на планинския връх Залмисос, намиращ се в околностите на днешния град Малко Търново.
#бюлетин
#история
Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат
Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.снимка: Исторически музей, СамоковПортрет на...
Там се издига светилище с кръгла форма и покрив с отвор в средата му. Целта е през този отвор да се разкрие вселената пред тълмачите, за да са в състояние те да направят своите гадания. Светилището е едновременно кръгъл храм на огъня и хероон (светилище на митичен герой – предтеча). То се простира върху свещено пространство (теменос) с диаметър 30 – 33 м, ограничено с висока ограда (крепида). Вярва се, че каквото и животно да влезе вътре то веднага ще умре. В това свещено заградено пространство се издига голямото и хубаво светилище на върховния тракийски бог. Той е честван в деня на своя празник, когато са извършвани и жертвоприношения.
Жреците на тракийския бог предсказват според кръвта на предварително разкъсано жертвено животно. Вероятно ритуалът е придружаван и от човешко жертвоприношение. Разкъсването възсъздава мита за Орфей (Дионис Загрей), който бива разкъсан от титаните на седем парчета, докато е в образа на бик. Както предполага Александър Фол, в ролята на жрица-прорицателка се въплъщава една девственица, носител на чистата воля, „осъществила сливането на слънчевото със земното начало“. Тази жрица изхожда от представата за Великата богиня майка, сестрата на царя – орфик. „Православната хипостаза на този образ е светицата Марина, патрон на култа към огъня“.
В светилището се гадае относно годишното плодородие. Ако ще е плодородна годината – богът праща голяма светлина, която да освети всичко наоколо. Ако ще е неплодородна – около храма се стеле мрак.
Петър Делев смята, че в местността Мишкова нива през Античността функционира антично рударско и металургично селище, с прилежащ към него могилен некропол. Откритите в същата местност надписи – посвещения на Аполон Авлариок, на Херакъл и плочките с изображения на Тракийски конник следва да принадлежат на това селище. Безспорно в района на Малко Търново и през Римската епоха съществува светилище на Дионис с организирано към него жреческо сдружение (Дионисово общество). За това свидетелстват откритите към момента посвещения (епитафията на Хреста и надписът на Аврелий Дионисий Темисон).
снимка: Пламен Петков / Българка
Специалистите посочват, че култовото съоръжение в Мишкова нива претърпява еволюция, преминавайки през първи строителен период, в който е мегалитен паметник (долмен), за да се сдобие през втория строителен период с ограда към свещеното си пространство. Датировката на долмена е средата на II хилядолетие пр.н.е., а храмът, използван и като хероон, е от V – IV век пр.н.е. Входът на храма е украсен с мраморен фронтон, изобразяващ човешки длани, щит и стрела – все символи на тракийския култ към слънцето.
снимка: Пламен Петков / Българка
Трябва да бъде ясно, че въпросното светилище функционира и след включването на провинция Тракия в състава на Римската империя в I век сл.Хр. Римската империя преди християнизацията си е известна с търпимостта си към вероизповеданията на подчинените от нея народи. Затова и тракийското светилище в Мишкова нива не само оцелява, но се развива и процъфтява именно по времето на римското владичество в Тракия.
#корените ни
Таласъмите в българските народни поверия
В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“. Таласъмите ходят докле пропеят петлите.В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“....
Култовият комплекс в местността Мишкова нива край Малко Търново е паметник с национално значение. Както отбелязва Валерия Фол, този паметник може да стане визитка на България, защото е първото нещо, което може да види всеки един идващ от Истанбул или Одрин пътник.
снимка: Пламен Петков / Българка
още за четене
Училище от бъдещето отвори врати в Банкя
Тази есен в град Банкя отвори врати първото по рода си „интелигентно“ училище в България, съчетаващо грижата за опазването на околната среда с изцяло нови методи на преподаване.
„Един ден в картини“
„Един ден, един път до Мелник и околностите му е поводът за създаването на тази изложба.
Един разговор с Елица Наумова за музиката, изобразителното изкуство и фотографията.
Елица Наумова е родена в гр. Троян през 1992 г. Един от полуфиналистите в първия сезон на музикалния формат „Гласът на България“. Има редица награди в областта на музиката, както и авторски самостоятелни авторски парчета. Занимава се предимно с музика, но едновременно...
Кавханът в Средновековна България – от висш военачалник до владетел в сянка
Съсловията, които съставляват прабългарското езическо общество, са три. СТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥ Съсловията, които съставляват прабългарското езическо общество, са три. Боилите са своеобразната висша аристокрация. След тях по достойнство идват багаините. А накрая е...
Бат Органа – родоначалник на Стара Велика България
Напоследък в научните среди се налага схващането, че прабългарите са предимно от ирански (сарматски) произход, като само управляващата династия Дуло е с тюркски корени.СТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥Напоследък в научните среди се налага схващането, че прабългарите са...
Новата стихосбирка на Даниела Найберг – поезия на спасението
Новата стихосбирка на Даниела Найберг е озаглавена „В града на спасението“, но стиховете в нея са така въздействащи, че книгата спокойно може да бъде наречена и „Поезия на спасението“. снимка: Милен Славов Новата стихосбирка на Даниела Найберг е озаглавена „В града на...
WWF отбелязва Часа на Земята с тематичен онлайн спектакъл
От Бразилия до Непал и от остров Мадагаскар до Европа – светът се подготвя да отбележи Часа на Земята. По традиция всяка последна мартенска събота точно в 20:30 ч. милиони хора от всички континенти ще загасят осветлението в домовете си за един час, ставайки част от...
Ускорените пейзажи в поезията на Христина Мирчева
Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. Христина Мирчева е автор с подчертана индивидуалност на темите и стила на писане. Без да претендира, че е нещо изключително, поезията...
Сладкиш с ябълки и маслено тесто
Ябълката е силно застъпен в повечето традиционни сладкиши плод. Какво по-хубаво от аромата на ябълков пай, било то в сивите зимни дни или в горещите летни следобеди? Искате ли да опитате нещо ново, вместо обичайните ябълкови сладкиши? Опитайте тази торта с ябълки и...
къде и кога да отидем
предстоящи събития
