Историята на танцьора Карлос Акоста звучи като приказка. Тъмнокожо, бедно момче от гетото в Хавана, което постъпва в балетното училище по настояване на баща си, който искал да го предпази от проблемите на улицата. След като го приемат, талантът на Карлос разцъфтява с пълна сила и започва да печели състезания в Европа, още докато е студент.

Талантът му не остава незабелязан и става част от балетната формация на Куба, следва преместване в балета на Хюстън в САЩ, а после съдбата го отвежда в кралския балет на Великобритания, където изгрява звездата му. Но както всяко нещо и славата си има цена, и скоро Карлос Акоста го осъзнава.

Макар и изключително успешен балетист, постоянните пътувания го държат на разстояние от семейство, приятели, родина. Карат го да се чувства като чужд човек в една непозната страна и всичко това той описва в мемоари през 2007 г. озаглавени „No Way Home“. В интервю споделя, че отчуждението от родината и най-близките хора му причиняват повече болка, отколкото споходилата го слава. Бил посрещнат като чужденец в собствената си страна, заради различните си маниери и културни увлечения.

Но независимо от всичко, успехите продължават да го следват. През 2016 г., по случай оттеглянето му от балетната сцена, на едва 43 години, най-верните му фенове засвидетелстват любовта си към него. Специално за шоуто му в „Royal Albert Hall“ за 5 спектакъла резервират 5000 места в залата. Но най-доброто от танцьора може би тепърва предстои. Вече е готов за нова страница от живота си и за нови предизвикателства.

Карлос Акоста и Маринела Нунез по време на прощалния си бенефис в „Royal Albert Hall“

След това открива собствена компания на име „Acosta Danza“, със седалище в Куба. Тя промотира новите представления на танцьора първоначално в Хавана, а след това са предвидени обиколки в Европа и Великобритания. Първата спирка обаче, беше в Ню Йорк, в „City Center“ където показа невероятния си танцов талант и актьорски умения в творбата „Русалката“, която бе една от петте творби на програмата.

Карлос Акоста стартира новата си компания „Acosta Danza“

Неговата мисия е да обучи новото поколение кубински танцьори в страната. Те са млади, гъвкави и с желание да покажат най-доброто от себе си. За съжаление някои от танцьорите бягат в чужбина, където виждат повече възможности за реализация. Точно затова Акоста иска да се върне в Куба и да помогне. Иска да обучи новите балетисти и да им покаже, че и тук е възможно да се насладят на кариерата си на международно ниво, без да се страхуват, че след това няма да могат да се върнат свободно в собствената си родина.

Но тук говорим и за пари и за влияние. Подобно на повечето културни организации в Куба и тази е свързана с правителството – всичко, което става трябва да бъде одобрено от него и от лидера Кастро. Като любимец на правителството, той има много привилегии. Отпуснат му е държавен имот, където живее, както и имот, където провежда репетициите си. За съжаление заплатите са на държавно ниво, но се компенсират с връзките, който си е създал сред правителствените кръгове.

Групата на Акоста се подкрепя от един от най-големите танцови театри и организатори на балетни постановки в Англия – „Sadler’s Wells“. Художественият директор на групата Алистър Спалдинг, споделя, че спонсорът на групата Садлър Уелс, който от десетилетие е помагал на Акоста и неговото шоу, организира турнета за „Acosta Danza“. Също така финансово подпомага танцьорите от трупата, като те получават и бонуси върху заплатите, които редовно им се изплащат. С тези заплати танцьорите вече могат да се сдобият със собствен дом. Доброто заплащане е стимул за кубинските танцьори, като така се насърчават да дават най-доброто от себе си и да подобряват постоянно хореографските изпълнения. По този начин се изчистват слабостите, които иначе са част от кубинската танцова школа.

Но основният проблем, според Акоста, се корени в годините на изолация на Куба след Студената война, както и голямата безработица в страната. По това време повечето кубински танцьори не са имали достъп до новостите и промените в техниката на танца. В останалите части на света танцьорите са ги усъвършенствали, като са внасяли и свой собствени стилове. По неговите думи в последно време нещата се подобряват, но има още какво да се желае. Той смята, че от решаващо значение за усъвършенстване на кубинските танцьори е досега с хореографи от световна класа. Въпреки това е предпазлив, защото осъзнава, че работата му със световно известни хореографи, като Понт Линберг, Джъстин Пек и най-любимият му от всички Кристал Пийт, може да направи трупата му обикновена. Така както е станало с останалите трупи по света, а не да я отличи, каквото е желанието му и върху което е фокусирана и работата.

Спалдинг споделя, че пътуванията му до Хавана, за да следи напредъка на Акоста и групата му, са едно от „големите удоволствия в живота му“. Смята, че именно уникалността на групата и името на Акоста ги отличават от останалите групи. Намира танцьорите за изключително талантливи и умеещи чрез танците си да комуникират с публиката. А това според него не го умеят много танцьори.

Акоста разбира отговорността, която носи като ръководител на групата и вижда напредъка в нея, но е наясно, че този проект е още на много ранен етап. Знае, че трябва да минат години, докато се развие проекта, а възможностите за пътуване по света, които се откриват сега пред трупата, ще позволят да натрупат така желания опит. Той упорито преследва мечтите си. И може би именно амбицията, която го е измъкнала от мизерията, сега ще му помогне да продължи нагоре по пътя си и да стигне желаното от него място в този живот.

От 2-ри до 5-ти октомври в „Albert Royal Hall“ Карлос Акоста ще отпразнува 30 години на сцена. Ще бъде акомпаниран от танцьорите на „Acosta Danza“ и оркестър на живо.