Четата на Дядо Ильо Малешевски и Димитър ПопГеоргиев

В списание „Българка“ неведнъж сме се спирали на заслугите на македонските българи за Българското Възраждане. В числото на македонските българи са: Паисий Хилендарски – пионерът на Възраждането; Неофит Рилски – първият новобългарски граматик; Райко Жинзифов – един от първите новобългарски поети; братя Миладинови – едни от основателите на българската етнография и фолклористика и др. Не бива да ни учудва фактът, че Македония е люлка на Българското Възраждане, „люлка на старата и новата българска писменост“ (А. М. Селишчев). Тук св. Климент Охридски полага основите на българското образование. А в най-тъмните робски векове Охридската българска архиепископия се явява основен крепител на българщината и патриотизма.

 

При това положение не е никак странно, че македонските българи първи и най-остро въстават срещу несправедливостта на Берлинския конгрес (юли 1878 г.), когато по волята на Великите сили българското етническо землище бива жестоко разпокъсано. След Освободителната Руско-турска война (1877 – 1878 г.), по силата на Санстефанския мирен договор (3-ти март 1878 г.) Македония става част от българската държава. Но скоро след това Великите сили решават областта отново да бъде предадена във властта на Османската империя.

 

Тази несправедливост води след себе си до първото въстание в новобългарската история – Кресненско-Разложкото. Днес ще разкажем повече за него, защото то представлява особено важна страница в българското националноосвободително движение. Истина е, че по време на петвековното Османско владичество българите не скланят глава пред поробителя, а вдигат поредица бунтове.

Четници от Кресненско-Разложкото въстание

#история

#бюлетин

Като започнем от въстанието на Константин и Фружин, преминем през Първо и Второ Търновски въстания, въстанието на Карпош, Чипровското въстание, Велчовата завера, Браилските бунтове, Първа и Втора българска легия и стигнем до Априлското въстание… Характерното за всички тези бунтове е, че са ограничени по размах, обхващат само част от българското етническо землище, не са всенародни, което предварително ги обрича на неуспех.

 

И Кресненско-Разложкото въстание не прави изключение от предходните български бунтове срещу Османската власт. То не успява да се разгърне на широк периметър, дава множество свидни жертви, но за разлика от Априлското въстание не предизвиква съчувствие и подкрепа от чуждите държави за българската кауза. И въпреки това Кресненско-Разложкото въстание е първото ярко свидетелство, че българите в Мизия, Тракия и Македония няма да се примирят с историческата несправедливост на Берлинския конгрес, а ще продължават да воюват за своето единство, за своите права и свободи.

 

Когато се обясняват причините за избухването на Кресненско-Разложкото въстание, често биват пренебрегвани социално-икономическите. А именно специфичните стопански условия, в които живее населението в западните български земи, моделират неговата политическа активност. Мнозинството от населението в Източна България е реален ползвател на земята, която обработва. То я притежава чрез документ за собственост – т.нар. „тапия“.

Това допринася селищата в Източна България, през Възраждането, да се развият изключително добре в стопанско отношение, за разлика от тези в Западна. В Западна България голяма част от българите живеят в турски чифлици, където изпълняват феодална трудова повинност в имота на турчина – феодал. Работещите в чуждия имот българи са изполичари или кесимджии (феодално зависими), а нямат своя собственост. Именно в Македония е най-голям броят на турските чифлици. Изследователите изчисляват, че в територията, обхваната от Кресненско-Разложкото въстание, повече от половината българи (около 60 %) работят в турски чифлици.

 

Следователно българите от Македония са най-угнетени в стопанско отношение, живеят най-бедно и са принудени да търпят в най-голяма степен турския произвол. Още повече, че по време на Руско-турската война единствено Горна Джумая (Благоевград) е освободена от руски отряд, докато другите македонски земи остават фактически под Османско владичество. Македония не е театър на бойни действия във войната, затова османлиите тук остават с ненакърнени позиции.

 

Отначало българите се надяват на свобода само по пътя на международното право. Църковноучилищните общини в Македония излизат с обръщение до А. М. Горчаков – подписано от жителите на Скопие, Щип, Солун, Велес, Драма, Кукуш, Петрич и др. „Ние и всите българи в Македония чекахме с големо нетърпение освобождението си от беснующето над нас турско варварство.“ (20-ти май 1878 г.) В обръщение жителите на Банско-Разложкия край (2-ри март 1878 г.) съобщават радостта си, че най-накрая настъпва „часът на освобождението ни от агарянско тиранство“.

 

По повод Санстефанския мир (3-ти март 1878 г.) възрожденецът Кузман Шапкарев пък пише, че след като „се освобождаваше цяла Македония с нашия град Охрид и пограничния град Струга, радостта ни беше, разумява се, неограничена“. И когато след Берлинския конгрес българите от Македония разбират, че шансът им за по-добър живот, за изтръгване от гнета на османския поробител, е отказан – те се хващат за оръжието. Нищо друго не им остава. „Во нашите жили не е престанала да тече кръв от Крума и Симеона“ – се казва в едно обръщение на македонските въстаници.

 

Какво е специфичното за двата района, в който се развива въстанието – Кресненския край и Разложко?

 

В Разложко е все още жив споменът от Априлското въстание. Сред местните хора има сподвижници на великия Георги Бенковски и неговата „Хвърковата чета“. Ядрата за подготовка на предстоящото въстание в Разложко стават тайните революционни комитети, създадени още през 1875 г., като част от подготовката за голямото въстание. Участниците в тях използват опита от участието си в Априлското въстание.

 

Специалистите посочват, че едни и същи хора от Разложко участват и в Априлското, и в Кресненско-Разложкото въстание. Това е безспорно доказателство за приемствеността между българското националноосвободително движение, преди и след 1878 г. Сред героите в Разложко са Георги Чолаков, който е приближен до Бенковски, Георги Банков, Петър Пармаков, хаджи Кандит Дъгарадин и др. В Разложко действат местни въстаници, докато в района на Кресна, където е оперативната база, участниците идват от Княжеството, от Тракия и от разни краища на Македония.

Димитър ПопГеориев

Петър Пармаков

Въстанието започва на 5-ти октомври 1878 г. при Кресненските ханове, а около месец по-късно то се разпростира и в Разложко. Продължава чак до юни 1879 г. Въстаниците се надяват, че ще повторят успеха на Априлското въстание. Че техните действия ще накарат Русия да продължи войната срещу османлиите, или западните държави да се намесят и да ревизират Берлинския договор.

 

На 10-ти ноември 1878 г. въстаниците издават Апел на „Привременното българско управление в Македония“. „Ние взехме оръжието и няма да го оставим, докато не унищожим вашето тиранство и не се съединим с нашето отечество, Българското княжество.“ – пишат в писмо до Петричкия каймакамин мелнишките селяни. Като „сподвижници за българската независимост в Македония“ пък се самоопределят българските бунтовници в Битолско.

Комитет “Единство”

Всичко това свидетелства за изцяло българския характер на въстанието. В помощ на Кресненско-Разложкото въстание действат комитетите „Единство“, създадени в Княжество България. В учредителния протокол на тези комитети от 29-ти август 1878 г. се постановява „да се употребят всички средства за оказване на помощ на нашите братя в Тракия и Македония“.

 

Както предходните български въстания срещу Османската власт, така и Кресненско-Разложкото е споходено с несполуки в оперативно отношение, с вътрешни дрязги и пререкания между участниците. Но в крайна сметка това въстание частично успява в целите си – Османската власт е принудена да смекчи произвола си в Македония и да стане по-отстъпчива спрямо справедливите български искания.

още за четене

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This