За периода между Покръстването и падането на България под османско владичество (865 – 1396 г.) до наши дни са запазени няколко прекрасни паметника на християнска архитектура. Сред тях от Първото българско царство заслужава да се посочат Голямата базилика в Плиска, построена от свети цар Борис, Кръглата (Златната) църква на Симеон Велики в Преслав и Рилският манастир, съграден по волята на свети Иван Рилски.

 

От Второто царство впечатлява със своя ренесансов облик на първо място, разбира се, изключителната Боянска църква, но също така – търновските църкви „Св. Четиридесет мъченици“ и „Св. св. Петър и Павел“. А от времето на византийското владичество пък датира построяването на Бачковския манастир – едно истинско бижу на средновековната храмова архитектура у нас. Днес ще ви разкажем повече за неговата Костница, част от манастирския комплекс, защото тя е едновременно сред най-древните запазени архитектурни паметници в нашите земи, но и в групата на най-посещаваните туристически обекти в страната.

 

Бачковският манастир блести сред всички вече посочени паметници със своята екзотика. Характеризира се със забележителния факт, че е построен по волята на чужденец, а свещенослужители (монасите) в манастира за дълго време остават чужденци. По този начин изграждането на Бачковския манастир добре си схожда с порядките при западния феодализъм.

 

Именно в Западна Европа е така характерно владетел от чужд произход да присвои земи в странство и да се разпорежда с тях, както му е угодно. Така например херцогът на Нормандия Вилхелм (на френски – Гийом), който е от нормандски (викингски) произход, по закон се води подчинен на френския крал. Същият този френски херцог разбива англосаксите в битката при Хейстингс (1066 г.), вследствие на което е коронован за крал на Англия и става известен там като Уилям Завоевателя, основател на Нормандската кралска династия. Този феодален безпорядък не е добре изразен в България, затова тук на него се гледа като на екзотика. Да дойде някой чужденец – християнин (изключваме византийците), който да упражнява власт в българските земи – това е крайно нетипично.

 

Но ето че нещо подобно се случва у нас, по време на византийското владичество (1018 – 1185 г.). Грузинецът Григорий Бакуриани, който е на византийска служба, е награден от императора със земи в днешна южна България. Той повелява във владенията му да бъде построен манастир заедно с Костница – църква, която да бъде „гробница за моите тленни останки“. Манастирът е строен в периода 1081 – 1083 г. в местността Яново, в близост до село Бачково.

 

„Този пресвет манастир с всичките му земи аз поднесох заради себе си и заради греховната си душа в дар на Бога.“ По този начин се появява Бачковският манастир, който всяка година радва окото на множество посетители и поклонници. Ето още малко подробности около строителството. Бакуриани нарича себе си „ктитор на този богооснован и новосъздаден манастир и гробница за моите тленни останки, наречен в чест и слава на майката на Христа, нашия бог, а също и на този славен и прекрасен свет храм и на издигнатата в него прекрасна божия скиния за укрепване, очищение и спасение мое и на блажения мой брат великия Абазий“.

 

Какво е известно в изворите за дарителя (ктитора) на Бачковския манастир Григорий Бакуриани?

Григорий Бакуриани

#история

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат

Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.снимка: Исторически музей, СамоковПортрет на...

#бюлетин

Той се изкачва във военната йерархия на Византия, най-вече благодарение на приятелството си с Алексий Комнин. През 1081 г. Бакуриани спасява от смърт бъдещия император. След възкачването си на трона той му се отплаща богато, като го награждава с титлата „Велик доместик“ и магистър на европейските войски на Византия. През 1086 г. храбрият Бакуриани загива в битка с печенегите, край днешното село Беляково, Пловдивско.

 

Какво е отличителното за Бачковския манастир? Запазен е неговият типик (наредбата по създаването и устрояването му), който е лично дело на ктитора Бакуриани. Грузинецът дава средствата за манастира, срещу което изисква от монасите да се молят „за нашите благочестиви и могъщи свети императори, за христолюбивата войска и за моята грешна душа и за нейното спасение“.

 

Любопитното е, че ктиторът повелява монаси в манастира да стават само негови сънародници – иверийци (грузинци). Тази наредба се спазва дълго след смъртта му. Изследователите посочват се, че за първи път в средновековен типик на православен манастир се определя възнаграждението на монасите.

Както стана дума, заедно със самия манастир е строена и Костницата – църква. Тя е много интересна с това, че е единствената извънстолична византийска гробница – мавзолей. Подобна на нея е единствено гробницата – мавзолей на Комнините, от манастира Христос Пантократор в Константинопол, датираща от 1124 г. В Костницата на Бачковския манастир обаче не са погребани Григорий Бакуриани и брат му, а монаси, обитаващи манастира.

 

Самата Костница е двуетажна постройка, чийто горен етаж е ползван за църква, а на долния са костите на монасите, погребани в каменни гробове. Опелото на починалите монаси се извършва в църквата на втория етаж. Следва погребението в манастирското гробище, а по-късно останките са изравяни и отнасяни в каменните гробове на първия етаж на Костницата.

 

Костницата се намира на около 300 метра от манастира. Разположена е на тясна долна тераса на хълм, в близост до който тече Чепеларска река. Долният ѝ етаж е граден от ломен камък и е по-широк от горния, което създава впечатление, че е нещо като негова платформа. Горният е построен от смесен градеж – каменни пояси от хубав кремавозелен бигор, редувани от широки тухлени пояси. По отношение на строителната техника и архитектурния план Костницата следва местните традиции във византийското изкуство. Екзотичното и забележителното тук се съдържа в украсата и детайлите.

 

Навярно украсата е подбрана такава, за да създава впечатление у грузинските монаси и ктитора на манастира Бакуриани, че се намират у дома си. Около прозорците на Костницата са поставени полукръгли рамки от нагъсто разположени плоски ивици, които имат чисто художествена, а не практическа цел. Това нещо е много характерно за грузинската и арменската архитектури от X и XI в. Друга близост с грузинската традиция са множеството от повтарящи се слепи ниши, отделени с тънки колонки. Голяма част от изследователите смятат, че Костницата на Бачковския манастир е строена от местни майстори, работили под ръководството на грузински архитект. Посочват се влияния и от по-ранни образци на сирийската архитектура.

Стенописен портрет на цар Иван Александър

Костницата в момента е със статут на музей. Вероятно най-интересно за нейните посетители са уникалните ѝ стенописи. Те датират от различно време. Най-ранните са от зографа Йоан Иверопулец от XI в. и представляват библейски сюжети. Впечатляват стенописите от XIV в., изобразили новият ктитор на манастира, цар Иван Александър. Най-вероятно датират около 1344 г., когато той завладява Пловдив и някои родопски крепости.

 

Ликът на българския цар виждаме в северен отвор на горния етаж на Костницата, заедно с надписа „В Христа Бога благоверен цар и самодържец на българите и гърците“. Също от XIV в., но на долния етаж, върху зазидани ниши от северната страна, са изрисувани образите както на старите дарители Григорий Бакуриани и брат му Абазий, така и на дарителите от XIV в. – Георги и Гавраил.

 

Костницата на Бачковския манастир е изключителен паметник на средновековното християнско изкуство. Тя успява да се съхрани поне частично от превратностите на времето. Продължава да впечатлява посетителите си с интересната си архитектура и забележителните стенописи.

още за четене

„Зов за зоопарковете“ – кампания на организацията за защита на животните „Четири лапи“

„Зов за зоопарковете“ – кампания на организацията за защита на животните „Четири лапи“

Преди месец „ЧЕТИРИ ЛАПИ“ публикува подробен доклад за условията в 16 действащи зоопарка в България и от днес стартира нов етап от разгръщането на инициативата. Кампанията на Организацията за защита на животните „ЧЕТИРИ ЛАПИ“  #ЗовЗаЗоопарковете набира все по-голяма...

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите

Българското Възраждане се различава от европейския Ренесанс по един съществен признак. Докато ренесансовите личности в Европа са хора, стоящи извън Църквата, в България първите носители на духовно обновление са все църковници. Най-изтъкнати сред тях са Паисий...

14-то издание на фестивала „Антистатик“

14-то издание на фестивала „Антистатик“

Между 28 май и 6 юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо – което сякаш е по-важно от всякога. Между 28-ми май и 6-ти юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо, което сякаш е по-важно от всякога. След една изключително...

Свети Киприян Българин – от монах в Килифарево до митрополит на цяла Русия

Свети Киприян Българин – от монах в Килифарево до митрополит на цяла Русия

Непознатият в наши дни Киприян е сред най-влиятелните българи в цялата световна история. Напускайки родината си, този наш сънародник се заселва в друга страна, където започва да ръководи милиони човешки съдби. Близо тридесет години (от 1375 до 1406 г.), с кратки...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Български къщи и хотели от приказките

Български къщи и хотели от приказките

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. България е известна по света, освен с красивата си природа и вкусна традиционна кухня, също и с интересната възрожденска архитектура,...

Сюрреализъм или класика – двете модни величия на везните на времето

Сюрреализъм или класика – двете модни величия на везните на времето

Коко Шанел и Елза Скиапарели - две модни икони, променили тотално разбиранията за мода, стил и облекло Коко Шанел и Елза Скиапарели – две модни икони, променили тотално разбиранията за мода, стил и облекло на твърде консервативното по онова време общество. И не само...

Домашен козунак за Великден

Домашен козунак за Великден

Приготвянето на този козунак може да стане по два начина. рецепта: Нели Чалъкова  Необходими продукти за тестото:500 гр. брашно300 мл. прясно мляко (леко затоплено)100 гр. краве масло (разтопено)100 гр. захар3 бр. яйца (само жълтък)7 гр. суха мая (или 20 гр. прясна...

Pin It on Pinterest

Share This