Костницата на Бачковския манастир – бисер на средновековната архитектура в България

За периода между Покръстването и падането на България под османско владичество (865 – 1396 г.) до наши дни са запазени няколко прекрасни паметника на християнска архитектура. Сред тях от Първото българско царство заслужава да се посочат Голямата базилика в Плиска, построена от свети цар Борис, Кръглата (Златната) църква на Симеон Велики в Преслав и Рилският манастир, съграден по волята на свети Иван Рилски.

От Второто царство впечатлява със своя ренесансов облик на първо място, разбира се, изключителната Боянска църква, но също така – търновските църкви „Св. Четиридесет мъченици“ и „Св. св. Петър и Павел“. А от времето на византийското владичество пък датира построяването на Бачковския манастир – едно истинско бижу на средновековната храмова архитектура у нас. Днес ще ви разкажем повече за неговата Костница, част от манастирския комплекс, защото тя е едновременно сред най-древните запазени архитектурни паметници в нашите земи, но и в групата на най-посещаваните туристически обекти в страната.

Бачковският манастир блести сред всички вече посочени паметници със своята екзотика. Характеризира се със забележителния факт, че е построен по волята на чужденец, а свещенослужители (монасите) в манастира за дълго време остават чужденци. По този начин изграждането на Бачковския манастир добре си схожда с порядките при западния феодализъм.

Именно в Западна Европа е така характерно владетел от чужд произход да присвои земи в странство и да се разпорежда с тях, както му е угодно. Така например херцогът на Нормандия Вилхелм (на френски – Гийом), който е от нормандски (викингски) произход, по закон се води подчинен на френския крал. Същият този френски херцог разбива англосаксите в битката при Хейстингс (1066 г.), вследствие на което е коронован за крал на Англия и става известен там като Уилям Завоевателя, основател на Нормандската кралска династия. Този феодален безпорядък не е добре изразен в България, затова тук на него се гледа като на екзотика. Да дойде някой чужденец – християнин (изключваме византийците), който да упражнява власт в българските земи – това е крайно нетипично.

Но ето че нещо подобно се случва у нас, по време на византийското владичество (1018 – 1185 г.). Грузинецът Григорий Бакуриани, който е на византийска служба, е награден от императора със земи в днешна южна България. Той повелява във владенията му да бъде построен манастир заедно с Костница – църква, която да бъде „гробница за моите тленни останки“. Манастирът е строен в периода 1081 – 1083 г. в местността Яново, в близост до село Бачково.

„Този пресвет манастир с всичките му земи аз поднесох заради себе си и заради греховната си душа в дар на Бога.“ По този начин се появява Бачковският манастир, който всяка година радва окото на множество посетители и поклонници. Ето още малко подробности около строителството. Бакуриани нарича себе си „ктитор на този богооснован и новосъздаден манастир и гробница за моите тленни останки, наречен в чест и слава на майката на Христа, нашия бог, а също и на този славен и прекрасен свет храм и на издигнатата в него прекрасна божия скиния за укрепване, очищение и спасение мое и на блажения мой брат великия Абазий“.

Какво е известно в изворите за дарителя (ктитора) на Бачковския манастир Григорий Бакуриани?

Както стана дума, заедно със самия манастир е строена и Костницата – църква. Тя е много интересна с това, че е единствената извънстолична византийска гробница – мавзолей. Подобна на нея е единствено гробницата – мавзолей на Комнините, от манастира Христос Пантократор в Константинопол, датираща от 1124 г. В Костницата на Бачковския манастир обаче не са погребани Григорий Бакуриани и брат му, а монаси, обитаващи манастира.

Самата Костница е двуетажна постройка, чийто горен етаж е ползван за църква, а на долния са костите на монасите, погребани в каменни гробове. Опелото на починалите монаси се извършва в църквата на втория етаж. Следва погребението в манастирското гробище, а по-късно останките са изравяни и отнасяни в каменните гробове на първия етаж на Костницата.

Костницата се намира на около 300 метра от манастира. Разположена е на тясна долна тераса на хълм, в близост до който тече Чепеларска река. Долният ѝ етаж е граден от ломен камък и е по-широк от горния, което създава впечатление, че е нещо като негова платформа. Горният е построен от смесен градеж – каменни пояси от хубав кремавозелен бигор, редувани от широки тухлени пояси. По отношение на строителната техника и архитектурния план Костницата следва местните традиции във византийското изкуство. Екзотичното и забележителното тук се съдържа в украсата и детайлите.

Навярно украсата е подбрана такава, за да създава впечатление у грузинските монаси и ктитора на манастира Бакуриани, че се намират у дома си. Около прозорците на Костницата са поставени полукръгли рамки от нагъсто разположени плоски ивици, които имат чисто художествена, а не практическа цел. Това нещо е много характерно за грузинската и арменската архитектури от X и XI в. Друга близост с грузинската традиция са множеството от повтарящи се слепи ниши, отделени с тънки колонки. Голяма част от изследователите смятат, че Костницата на Бачковския манастир е строена от местни майстори, работили под ръководството на грузински архитект. Посочват се влияния и от по-ранни образци на сирийската архитектура.

Костницата в момента е със статут на музей. Вероятно най-интересно за нейните посетители са уникалните ѝ стенописи. Те датират от различно време. Най-ранните са от зографа Йоан Иверопулец от XI в. и представляват библейски сюжети. Впечатляват стенописите от XIV в., изобразили новият ктитор на манастира, цар Иван Александър. Най-вероятно датират около 1344 г., когато той завладява Пловдив и някои родопски крепости.

Ликът на българския цар виждаме в северен отвор на горния етаж на Костницата, заедно с надписа „В Христа Бога благоверен цар и самодържец на българите и гърците“. Също от XIV в., но на долния етаж, върху зазидани ниши от северната страна, са изрисувани образите както на старите дарители Григорий Бакуриани и брат му Абазий, така и на дарителите от XIV в. – Георги и Гавраил.

Костницата на Бачковския манастир е изключителен паметник на средновековното християнско изкуство. Тя успява да се съхрани поне частично от превратностите на времето. Продължава да впечатлява посетителите си с интересната си архитектура и забележителните стенописи.