„Копенхаген“ на българска сцена

През настоящия театрален сезон българските зрители имат изключителната привилегия да гледат потресаващата пиеса на Майкъл Фрейн – „Копенхаген“. Цели 21 години след написването ѝ, пиесата се появява и на българска сцена, за да докаже, че родната публика има нужда точно от такива сериозни теми. Постановката е на „City Mark Art Center“ и включва отличното съчетание на екипа от актьори: Руси Чанев, Стефка Янорова и Валентин Ганев.

Дори само името на Майкъл Фрейн вече е предпоставка за раждането на изключително произведение, но в случая говорим и за нещо повече – впечатляващо използване на текста в създаването на един камерен спектакъл, който без много театралничене да разкаже обективно и точно историята за създаването на най-голямото бедствие от съществуването на света – ядрената бомба.

През 1941 г. се състои разговор между най-добрите физици на XX век – Вернер Хайзенберг и Нилс Бор. Какво са си казали на тази среща, остава в тайна дълго време. Във всеки случай, темата е от изключителна важност за съдбата на целия свят. Пиесата ни отвежда в същата тази година, предлагайки ни нагледно съвсем обикновен, дори човешки разговор между тези двама учени. Диалогът ни разкрива малко по малко как се е стигнало до направата на бомбата и защо не са успели да свършат работата си на време, преди войната да е свършила.

Пиесата също отбелязва, макар и на втори план и индиректно, огромната грешка на Хитлер, прогонил и затворил в лагери най-големите си учени евреи. Двамата са били принудени да разработят бомбата. Оказва се, че ако не сътвориш оръжието, ще бъдеш убит. Така и двамата работят за създаването на това оръжие за масово унищожение, но не достатъчно бързо. Защо ли? Заради ясното съзнание, че ако войната свърши преди приготвянето на бомбата, а нейното създаване е неизбежно, ще бъдат спасени милиони човешки животи и, на практика, целия свят. За умишленото забавяне свидетелства и най-добре осведоменият разузнавач, шефът на Абвера (военното разузнаване на Хитлер) – адмирал Канарис. Убеден антинацист, още години преди войната, той спомага за забавянето на изобретяването на бомбата. Този персонаж липсва в пиесата, но е важно да се знае за важността на неговото дело в хода на войната.

В крайна сметка, учените и от двете страни са сигурни, че има по-пряк път за обогатяване на урана, но и единият, и другият, „без да искат“, не смятат математическото уравнение за бързото освобождаване  на неутроните. Така един вид предават страната, за която работят. Но трагедията на нацисткия учен е може би по-голяма, защото той присъства на краха на Германия, дори сам е отговорен за това, знаейки, че победата ѝ е в неговите ръце.

Постановката е изключително интелигентна и не е за всяка публика. Тя налага познаване на историята, довела до създаването на най-голямото бедствие за човечеството. Интересна е ролята на Маргарет – съпругата на Хайзенберг, която е балансираща и същевременно провокативна, целяща винаги на преден план да излиза истината. За да се избегне статичността на камерната пиеса, в която диалог и монолог са основата на действието и в повечето случаи интригата, която поддържа вниманието на публиката от началото до края, отсъства, пиесата е решена режисьорски и сценографски по семпъл, но много ефектен начин. С много елегантно, приглушено осветление и звуков фон.