През настоящия театрален сезон българските зрители имат изключителната привилегия да гледат потресаващата пиеса на Майкъл Фрейн – „Копенхаген“. Цели 21 години след написването ѝ, пиесата се появява и на българска сцена, за да докаже, че родната публика има нужда точно от такива сериозни теми. Постановката е на „City Mark Art Center“ и включва отличното съчетание на екипа от актьори: Руси Чанев, Стефка Янорова и Валентин Ганев.

 

Дори само името на Майкъл Фрейн вече е предпоставка за раждането на изключително произведение, но в случая говорим и за нещо повече – впечатляващо използване на текста в създаването на един камерен спектакъл, който без много театралничене да разкаже обективно и точно историята за създаването на най-голямото бедствие от съществуването на света – ядрената бомба.

 

През 1941 г. се състои разговор между най-добрите физици на XX век – Вернер Хайзенберг и Нилс Бор. Какво са си казали на тази среща, остава в тайна дълго време. Във всеки случай, темата е от изключителна важност за съдбата на целия свят. Пиесата ни отвежда в същата тази година, предлагайки ни нагледно съвсем обикновен, дори човешки разговор между тези двама учени. Диалогът ни разкрива малко по малко как се е стигнало до направата на бомбата и защо не са успели да свършат работата си на време, преди войната да е свършила.

#бюлетин

#театър

Потресаваща пиеса за невероятния морал на датския евреин и немския нацист, за честта, правдата, човечността и най-вече за науката – нещата, които стоят над всяка идеология. За избора, който двамата правят, съзнавайки опасността на едно такова откритие. Както личи от хода на действието, големите учени разговарят на друг език, имат други вълнения и гледат на света от много висок връх. Защото те творят бъдещето. Спектакълът е разтърсващ и заради това, че показва как науката винаги се използва първо за военни цели и за масово унищожение, винаги в името на демокрацията, свободата, народа и почти винаги е водела до разруха, масова смърт и милиони гробове – именни и безименни.

 

Пиесата е изключително проникновена, интелигентно написана и владее зрителя от първия миг, поради безспорната си достоверност. Големият въпрос е не само кой ще направи атомната бомба пръв – Германия или САЩ, тоест кой ще спечели войната, а кой ще помисли реално за бъдещето на света. Интересното е защо точно тези двама физици работят върху бомбата? Защото са най-добрите? Или защото никой не е искал да се занимава с това и да владее на най-високо ниво физика, химия и математика? „Да, аз съм най-големият, защото никой не искаше да се занимава с тези проблеми!“ – казва Хайзенберг.

Пиесата също отбелязва, макар и на втори план и индиректно, огромната грешка на Хитлер, прогонил и затворил в лагери най-големите си учени евреи. Двамата са били принудени да разработят бомбата. Оказва се, че ако не сътвориш оръжието, ще бъдеш убит. Така и двамата работят за създаването на това оръжие за масово унищожение, но не достатъчно бързо. Защо ли? Заради ясното съзнание, че ако войната свърши преди приготвянето на бомбата, а нейното създаване е неизбежно, ще бъдат спасени милиони човешки животи и, на практика, целия свят. За умишленото забавяне свидетелства и най-добре осведоменият разузнавач, шефът на Абвера (военното разузнаване на Хитлер) – адмирал Канарис. Убеден антинацист, още години преди войната, той спомага за забавянето на изобретяването на бомбата. Този персонаж липсва в пиесата, но е важно да се знае за важността на неговото дело в хода на войната.

 

В крайна сметка, учените и от двете страни са сигурни, че има по-пряк път за обогатяване на урана, но и единият, и другият, „без да искат“, не смятат математическото уравнение за бързото освобождаване  на неутроните. Така един вид предават страната, за която работят. Но трагедията на нацисткия учен е може би по-голяма, защото той присъства на краха на Германия, дори сам е отговорен за това, знаейки, че победата ѝ е в неговите ръце.

 

Постановката е изключително интелигентна и не е за всяка публика. Тя налага познаване на историята, довела до създаването на най-голямото бедствие за човечеството. Интересна е ролята на Маргарет – съпругата на Хайзенберг, която е балансираща и същевременно провокативна, целяща винаги на преден план да излиза истината. За да се избегне статичността на камерната пиеса, в която диалог и монолог са основата на действието и в повечето случаи интригата, която поддържа вниманието на публиката от началото до края, отсъства, пиесата е решена режисьорски и сценографски по семпъл, но много ефектен начин. С много елегантно, приглушено осветление и звуков фон.

Зрителят пътува от Райха до Дания, разхожда се с героите, звъни на вратата им, вечеря с тях, пие изтънчен алкохол. Доказателство за силата на спектакъла е и това, че въпреки неговата продължителност от два часа и половина, публиката в салона не помръдна.

 

Привилегия за българската сцена е, че има пиеси като „Копенхаген“, които да разкриват честно и правдиво големите проблеми на човечеството, където понятията „чест“, „достойнство“, „свобода на мисълта“ и „демокрация“ не са празни думи. Салонът на „City Mark Art Center“ се оказа идеалното място за спектакъл като този, а публиката беше съставена от високо ерудирани личности. Това е още едно доказателство, че българската публика и общественост има нужда от голямо изкуство. Защото ролята на изкуството, освен да радва и забавлява, е и да ограмотява, и да поставя интелектуални предизвикателства.

 

Спектакълът ще се играе до края на април и местата са ограничени. Следващите дати са 2 и 16 март.

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This