снимка: Sony Pictures
За разлика от преобладаващото американско кино днес, „Волният ездач“ показва доста реална картина на Съединените щати като изкарва наяве гнилите ябълки на обществото. Филмът е независима продукция от 1969 год. с режисьор Денис Хопър, който участва и като актьор заедно с Питър Фонда и Джак Никълсън. „Волният ездач“ е важен символ на контракултурата по онова време и свидетелство за американската идентичност. Той също дава тласък на Холивудската нова вълна, започнала към средата на 60-те и продължила до ранните 80-те. Тогава американското кино прави остър завой и поема стремглаво към по-сериозни и реалистични сюжети, които ярко контрастират с бързолетните уестърни и гангстерски филми от преди това. Други знаменити представители на тази нова вълна са „Бони и Клайд“ и „Абсолвентът“ – и двата от 67-ма година.
Днес САЩ по-скоро олицетворява свободния дух на човека и неограничените му възможности, но в средата на 20-ти век не е било така. Страната тогава е доминирана от патриархалните ценности на бялата раса. Типично е било определени групи да се маргинализират и лишават от гражданско равноправие, което води и до установяването на множество предразсъдъци спрямо различния. И така докато през 60-те години разнообразни социални и политически фактори, например войната във Виетнам, не довеждат до зараждането на т.нар. контракултура. Тя представлява идеологическа революция на младите, които се опълчват срещу несправедливостите в обществото и отказват да живеят според наложеното статукво.
Контракултурата се разклонява в различни субкултури, като хипи движението е сред основните. Демографският бум и годините на изобилие след Втората световна война генерират едно ново поколение, на което вече не му се налага да се бори така стръвно за своя насъщен и може да се ангажира много по-лесно с изграждането на идентитета си. Промените, които това поколение усвоява, засягат множество аспекти. Настъпва тогава и сексуалната революция. Тя либерализира сексуалността и я изважда от контекста на брака. Появяват се комуните като алтернатива на класическия патриархален строй на домакинството. Комуните представляват затворени общества, живеещи единствено по свой си устав. Чрез живота в тях хората са търсили един по-чист и опростен бит, но също и са се отдавали на свободна любов помежду си, употребявали са наркотици и психотропни вещества, тогава е ерата на ЛСД-то, и са изповядвали свободната духовност чрез увлечението си по източните религии. Това е също и бунт срещу институционализираната догматична църква на САЩ.
#бюлетин
#кино

„Виждам нещо, което не разбирам, и след това правя филм, за да изясня това“ – трибют към Ким Ки-Дук
В края на миналата година светът изгуби един от гениите на филмовото изкуство – Ким Ки-Дук.СТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥~ Винаги си задавам един въпрос: Какво е човек? Какво означава да си човек? Може би хората отново ще смятат новите ми филми за брутални. Но това насилие...
„Волният ездач“ се ражда в разгара на епохата и отразява нравите й до невъобразимост. Двама мотористи, тръгнали от Лос Анджелис към Ню Орлиънс за карнавала „Марди Гра“, пътуват на железните си коне през дивия американски юг, а от двете им страни се ветреят ширни пейзажи. Погледът се рее безметежен в прерийната пустош, която е сякаш без начало и без край. Всичко, за което филмът говори, е свобода. Тя е изразена и с визията, и със съдържанието. Във всяко градче и крайпътно бистро, където спират, мъжете всяват смут с дългите си коси и кожените рокерски дрехи. Те лесно стават обект на нападки и дори омраза в този затворен ксенофобски юг. Заведенията отказват да ги обслужват, мотелите затварят вратите си, а пък Били и Уайът просто мечтаят за свободата. Но именно тази свобода е трън в очите на хората, защото им напомня колко несвободни са те самите всъщност.
Докато пътуват героите преминават през всички проявления на социалния протест. Пребивават за кратко в хипарска комуна. Пушат трева и „друсат“. Попадат в ареста заради незначително нарушение на правилника на карнавала. Дрогирани и с две проститутки под ръка отиват на едно гробище, където се отдават на психеделично сюрреално тържество на сетивата и плътта си с образи толкова фриволно ярки, че дори и сивият монолит на гробовете не успява да ги пресече. Сякаш са осквернили паметта на мъртвите, но всъщност са пирували върху оня скован дух на живите, защото животът е „съцвет“ във вечна динамика, а не сбор от вкаменелости.
Както много често се случва, и тук бунтът на малкия човек остава неразбран и потушен завинаги, а двамата ездачи трябва да заплатят с живота си за своенравието си да бъдат различни.
още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите
Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства. В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов
За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...

ALI с премиера на видеото на „Don’t Hate Me“
В своя пети сингъл алтернативната рок банда реди сурови истини с перфектно полирани детайли и емоционален мащаб отвъд музиката.

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат
Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.снимка: Исторически музей, СамоковПортрет на...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“
Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Опакованата Триумфална Арка – мечтата на Кристо
Едно от местата, за което бленувах беше Франция и дори през тези трудни за пътуване времена имах късмета да посетя Париж през октомври.

„Панелките“ – завръщане през призмата на модата
Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен фотограф: Тина Бояджиева Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен, защото политическата...

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?
Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Повечето плодове са богати основно на въглехидрати, докато авокадото съдържа голямо количество полезни мазнини. Благодарение на своята висока хранителна стойност,...
къде и кога да отидем
предстоящи събития