снимка: Исторически музей, Самоков

Портрет на Константин Фотинов в заседателната зала на Гимназията, мб/пл.

Има различни теории как са създадени съвременните нации. Според популярния възглед, за да се появи която и да е модерна нация – на първо време са необходими вестници и други печатни издания, които да сплотят дадена група хора около обща идея и впоследствие същата тази група да се превърне в неразривна общност.

 

По тази логика трябва да се каже, че модерната българска нация се формира след Паисий, който пръв назовава пречката – „поради що се срамиш да се наречеш българин“. След отказа от срама „да се наречеш българин“ идват позивите за гордост от българския произход. И тези позиви са разпространявани за първи път от българските печатни издания, чиято роля тогава е да сплотяват народа. Става ясно колко са важни първите печатни издания за патриотичното чувство на възрожденския българин.

 

Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.

#бюлетин

#история

Бат Органа – родоначалник на Стара Велика България

Бат Органа – родоначалник на Стара Велика България

Напоследък в научните среди се налага схващането, че прабългарите са предимно от ирански (сарматски) произход, като само управляващата династия Дуло е с тюркски корени.СТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥Напоследък в научните среди се налага схващането, че прабългарите са...

Константин Фотинов е роден в Самоков някъде между 1790 – 1800 г. В ранната му биография съществуват много бели петна. Произхожда от търговски род. Отгледан е от баба си Фота, от чието име идва и фамилията му Фотинов. Тя е монахиня и държи внукът ѝ да получи килийно образование, вместо да бъде даден да чиракува занаят някъде. След като завършва Самоковската килия, Константин учи в гръцко училище в Пловдив, накрая и в гимназия в Гърция (в Атина или Кидония). След 1825 г. за кратко работи като търговец, а през 1828 г. отваря частно училище и се отдава изцяло на просветителска дейност.

Паметникът на Константин Фотинов в Самоков

Константин Фотинов е първият български учител, който въвежда в практиката си революционната за времето взаимоучителна метода. По същата метода функционира и Априловската гимназия (1835 г.), първото светско училище в България, но по този начин Фотинов обучава учениците си в Смирна цели седем години по-рано. В училището си Фотинов преподава „правописание славяноболгарско“ и черковно пеене. В писмо до свой приятел споделя за учителстването си: „Имал съм попеченията и упражнявал съм се непрестанно по сила и по възможности мои за просвещението на нашия беден народ български.“

 

Покрай работата си като учител Константин Фотинов се заема с усилна книжовна дейност. Той съставя български и гръцки разговорници, „Общо земелеописание“ (География), „Душесловие за поучение на децата“ (1852 г.) и др. „Общо земелеописание“ (1843 г.) на Фотинов съдържа интересни факти за български градове и села. Той обръща внимание на Сливен и прочутата му фабрика: „Достопаметен стана този град заради рукоделницата сукнена“, която става със съдействието на „преизкусния Г. Атанасию“ и „благоразумний и остроумний господин Добри Желязков“. Велико Търново е наречен „първенствующ град на Старословенското владичество, значителен за многовидни древности“. София пък е „първенствующият град на старобългарската власт“. А Габрово и Котел са „значителни между големите села, и двете колкото са за учението похвални, толкова повече и за търговията славни и достойноподражателни“.

 

Но делото, с което Фотинов остава завинаги в историята, е редактирането на първото българско списание – „Любословие“ (1842 г.). Ключово значение за неговото издаване има обстоятелството, че през 1840 г. Британското библейско общество снабдява смирненската печатница на А. Дамиан със славянски букви. Списанието излиза първоначално с пробен лист. В него Фотинов се обръща към читателите си: „Другите списания издават се веднъж и отведнъж може да му земе човек сладостта, а това („Любословие“) се подновява на секий месец и има различни нови и многообразни повести и разуми, които можат да наслаждават человека и да го подновуват на всегдашно любопитствование…“

 

Тъй като не намира необходимото финансиране, след пробния лист от 1842 г. първият брой на списание „Любословие“ излиза чак през април 1844 г. Единствен спонсор става цариградският търговец (родом от Шумен) хаджи Рали Мавриди. Статиите, които изпълват страниците на изданието, основно са с нравствено-религиозно съдържание, от педагогически и просветен характер или из областта на историята, географията и земеделието. Фотинов заимства материали от гръцкия периодичен печат. Основни сътрудници със свои авторски материали са възрожденците Гавраил Кръстевич и Васил Априлов.

 

Името на списание е буквален превод на гръцкото „Филология“ като „Любословие“. Това предполага в него да се разискват и проблемите на българския език. По онова време те са особено актуални. Главният редактор Константин Фотинов стои на много консервативни позиции, основно решаване на въпроса какъв да бъде книжовният ни език. Според него трябва да се официализира така нареченото благоречие : българските книжовници да се придържат о благоречието – славянобългарският (черковнославянския) език, а не към просторечието (простонародния говор). Той дори смята, че не е необходимо да има няколко славянски езика, а „всички славяни да си служат с черковнославянския език и да се придържат в една обща славянска граматика.“ В крайна сметка гледището на Фотинов не намира никаква подкрепа сред мнозинството книжовници.

#литература и книги

Списание „Любословие“ излиза до 1846 г., когато през април хаджи Рали Мавриди пише на Фотинов: „Дотегна ми вече тоя товар. Аз ли само се намерих да настоявам за просвещението на народа? Празна работа…“

 

Възрожденецът Константин Фотинов ще остане в историята и паметта на поколенията като основател на българския периодичен печат, като голям просветител и педагог, като сподвижник за преобразования в българските училища и пръв защитник на женското образование у нас.

още за четене

Свещеното кървене според лунната фаза – в какъв етап на живота се намирате

Свещеното кървене според лунната фаза – в какъв етап на живота се намирате

Вярваш или не, стресът е един от най-важните фактори, определящи не само резултатите от нашите тренировки и хранителен режим, но и като цяло – здравето и качеството ни на живот. Добре известно е, че женският цикъл (периодът от започването на менструалното кървене до...

Интервю с писателя Петър Чухов: „Отвъдността на един текст е това, което ме привлича – и като читател, и като автор“  

Интервю с писателя Петър Чухов: „Отвъдността на един текст е това, което ме привлича – и като читател, и като автор“  

Петър Чухов е роден през 1961 г. в София. Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на 15 книги, последната от които „Достатъчно дълго“ (2019 г.) снимка: Бояна Петрова Петър Чухов е роден през 1961...

Света гора – център на средновековната българска просвета

Света гора – център на средновековната българска просвета

Златният век на българската писменост от времето на Симеон Велики намира достойното си продължение при управлението на сина му, цар Петър Български. И при двамата процъфтяват средищата на Преславската книжовна школа – княжеският манастир при с. Равна, Провадийско,...

Балкански традиции в женските татуировки

Балкански традиции в женските татуировки

Днес не е странно да видиш мъж или жена с татуировки. Те са своеобразен бунт срещу нормите на обществото или се считат като символ срещу зли сили. Но макар че повечето младежи считат татуирането за моден знак и символ на мъжествеността, то има дълбоки корени....

Ускорените пейзажи в поезията на Христина Мирчева

Ускорените пейзажи в поезията на Христина Мирчева

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. Христина Мирчева е автор с подчертана индивидуалност на темите и стила на писане. Без да претендира, че е нещо изключително, поезията...

Ученици от Бобов дол и София създадоха проект за независим енергиен кооператив

Ученици от Бобов дол и София създадоха проект за независим енергиен кооператив

Събитието е част от от дългосрочната работа на „Грийнпийс“ – България и на организацията в глобален план за енергийна трансформация, в която фокусът е насърчаване на производството на енергия от ВЕИ – алтернатива на замърсяващите изкопаеми горива, като въглищата, и...

Словенска поезия: Алеш Дебеляк

Словенска поезия: Алеш Дебеляк

Алеш Дебеляк е роден в Любляна, следва философия и сравнително литературознание в Люблянския университет.снимка: delo.si Алеш Дебеляк е роден в Любляна – Словения (1961 – 2016 г.). Следва философия и сравнително литературознание в Люблянския университет. В САЩ...

Макарони в масло от ядки и сирене

Макарони в масло от ядки и сирене

1 пакет макарони (сварете макароните) Сос: 3 чаши нарязана на кубчета тиква 1/2 глава лук 1 скилидка чесън 1/4 чаша кашу 1/2 авокадо 1/4 чаша хранителна мая 1/2 ч.л. куркума 1/2 ч.л. червен пипер 1/2 ч.л. кориандър 3 фурми Сол & черен пипер на вкус Вода, ако е...

Pin It on Pinterest

Share This