Колко струва един пирует?
снимка: Carlos Quezada
Това е много необичаен въпрос, който едва ли някой си е задавал – дори самите балетисти, вложили години време и неимоверни усилия в постигане на съвършения пирует. Въпреки това, си заслужава да се запитаме не само какво коства на един балетист или на една балерина да устои майсторството му, но и каква е реалната цена, която театри и държави плащат за един пирует.
Естествено, тук веднага бие на очи разликата в оценяването между България и страните на Запад. Но преди да стигнем до това, нека си представим ежедневието на един балетист. Балетът е изкуство, на което се отдаваш от дете. Между 3 и 5 години децата, все още не разбиращи какво точно е балет и най-вече какво ги чака в бъдеще, започват да изучават стъпка по стъпка балетната азбука. Някои се отказват, други продължават, не излизайки от залата с часове. Защото преди всичко, балетът изисква постоянство, огромно желание и любов към изкуството.
Животът на един ученик – бъдещ балетист преминава в непрекъснато балансиране между училището и балетната зала, където ежедневно се хвърлят много пот, сълзи и нерви. Травмите, за жалост, са съпътстваща част от развитието на балетистите, а с болката просто трябва да се свикне. И така, малко по малко, се оформя бъдещата звезда, която много често дори не стига до солистична роля, а остава като сянка в кор-де балета, където продължава да се упражнява в шанжмани, плиета, девеполета и т.н.
Обикновено в театрите работата на балета започва рано сутрин със задължителния екзерсис – на станка и център, който продължава с няколко часова репетиция и завършва с вечерен спектакъл.
Бих казала – тежък физически труд. Всяко мускулче от тялото се натоварва максимално, като най-много страдат краката. При жените е дори по-лошо, тъй като палците, както можете да се досетите, не са най-удобната обувка. Твърде често правят сериозни рани и изискват огромна прецизност при стъпване. Едно залитане може да бъде фатално. Телата на танцьорите се нуждаят от ежедневни масажи и специална грижа, за да бъдат отново във форма. А това е нещо, което един балетист в България не може да си позволи, в което ще се убедите след малко.
И така, след множество години работа, лишения и травми, балетистът е готов за сцена. Това е мигът на великата среща с публиката. Застанал пред хилядите прожектори, той вижда като сенки седналите зрители, които тръпнат в очакване да видят него. А сърцето му тупти и ще се пръсне от радост и вълнение. И ето, плодовете на труда най-сетне трябва да се съберат, идва равносметката, за да покаже, че всичките усилия са си заслужавали. И усещането, че правиш велико изкуство! Да, това е на Запад, това е навсякъде по света, но не и у нас.
В България един балетист взима максимум 500-600 лв заплата. Това прави между 22 и 27 лв на работен ден и между 1.46 и 1.80 лв на пирует, при положение, че балетистът прави по 15 пируета (а те са много повече – само на екзерсис се правят поне толкова). На Запад заплатите са 3 500 евро в трета категория театър, а във висша категория като Хамбург, Бон, Мюнхен, Париж, започват от 5 000 евро за кор-де балет. На ден той взима по 230 евро, което значи, че един пирует се равнява на 15 евро, при същия брой пируети. Сметките са лесни – един пирует при тях се равнява на 10 при нас. Това, което българските солисти взимат за работен ден, западните балетисти и балерини в кор-де балета взимат за пирует, само че в евро. Не говорим за солистите, там цифрите са още по-големи. Но в така наречените развити страни балетът и операта са на голяма почит.
→
По стъпките на Бетовен или да пътуваш с културна цел
Винаги съм вярвала, че книгите сами ни намират в точния момент, за да ни кажат нещо. Не ние ги търсим, а те чакат да се появи у нас потребност за нещо, което те съдържат. снимка: Valdas Miskinis Да, ние всички пътуваме с културна цел – посещаваме исторически музеи и...
Да си спомним за Ева Евдокимова и съвършенството в балета
Твърде често се случва България да „забравя“ за талантите си, скоро след като са си отишли. Още по-честа практика е талантите да бъдат държани на задните редици или въобще да не им се дава шанс да стъпят на сцената, а когато разнасят славата на България да не бъдат...
Какво бихме казали за консумативите, необходими за изкуството, наречено балет? Трика, туфли, палци, калци, чорапогащи, грим… За всичко това плаща театърът. В Кралския балет балерините сменят по 3 чифта палци на спектакъл, а в Софийска опера и балет балерините използват един чифт в продължение на години. За справка – цената на палците у нас започва от 72 лв нагоре. Някога в Софийска опера се изработваха по поръчка палци за всяка балерина и това не влизаше в личните разходи на момичетата. Не споменавам всичко останало, нужно на изкуството. Със заплатата, която получава, никой балетист не може да си позволи това, което му се полага. А театрите не отпускат пари за нови консумативи – те се използват до пълното им изхабяване. По този начин, красивият момент на сцената се превръща в миг на неудоволствие и разочарование.
Същото е и с оперните певци, с писателите и художниците. Очевидно у нас не се ценят, както подобава, тези големи изкуства. Ще кажете, държавата няма пари, министерството няма пари, ние сме малка страна… Преди 1989 г. също бяхме малка страна, преди 1944 г. също бяхме малка страна, но за изкуството се правеше повече, оперни и балетни спектакли гостуваха по света и бяха посрещани бравурно.
Със сигурност не сте се замисляли за цената на един пирует. И аз не бях. Но ми се струва, че изброените цифри са крайно недостатъчни за усилията и рискът, на който балерини и балетисти се подлагат. И би трябвало да пишем по-високи оценки на собствените си творци, защото изкуството е велико, а без него ние губим!
