Коледа в последно време е съпътствана с голям градски стрес. Избирането на най-подходящите подаръци, които заливат магазините, планирането на пътувания и приготовленията за празничните вечери, понякога се явяват голяма въпросителна. Но Коледа и Бъдни вечер са преди всичко семейни празници, които предполагат да останем в тесен семеен кръг, тиха и приятна атмосфера, която да подготви духа за посрещането на Христовото раждане и чудото, което настъпва в нощта преди Коледа.
Като международен празник, Коледа е събрала цял калейдоскоп от традиции, предаващи се през годините и вековете, като всеки народ е прибавил нещо от себе си, за да превърне празника в свой. Нека разберем как празнуват страните от Европа и Скандинавието, и какви песни звучат в празничните им дни.
ИСПАНИЯ
Коледа започва на 8-ми декември в Испания, с Празника на непорочното зачатие. Една от интересните традиции, изпълнявана в този ден, е биенето на коледен дънер (Tió de Nadal или Caga Tió) – нещо като нашето сурвакане. Дънерът е украсен празнично, има очи, уста, нос и коледни дрехи. Той е стар герой от каталонската митология, по-късно влиза в коледната традиция на Каталония и някои региони на Арагон, където го наричат също и Tizón de Nadal или Toza. Обикновено дължината му е около 30 см и стои на два или четири крака (пръчки). Лицето се рисува задължително усмихнато, а на главата се поставя червен чорап – цветът на традиционната испанска барета. Традицията повелява от 8-ми декември до Коледа децата да се грижат добре за него, да го хранят и завиват с одеяло, за да не му е студено. На 25-ти декември той се изгаря в камината, ако има такава, и се пеят коледни песни, свързани с него.
Според традицията, преди децата да „сурвакат“ Tiо, трябва да напуснат стаята и да му се помолят да им донесе желаните подаръци. Това е и чудесна възможност за родителите, да поставят закупените подаръци и да направят чудото възможно. Обикновено Коледният дънер „носи“ бонбони и ядки. В зависимост от региона, може да остави и сушени плодове, а дарът му се смята за общ, споделен от всички.
ПОРТУГАЛИЯ
Татко Коледа или Pai Natal е човекът, който оставя подаръци под елхата в Коледната вечер или в чорапите, окачени на камината. Някои хора смятат, че подаръците са от новородения Исус, а не от Татко Коледа, но така или иначе, те са задължителни в Португалия, както е у нас. Традиционно португалци вечерят „Consoada“, което включва риба със зелени зеленчуци и варени картофи, следвани от миди и диви меса. След вечеря семейството ходи на църква за „Missa do Galo“ – „Месата на Петела“, за да отбележат празника.
Традицията за полунощната меса е записана най-напред от Егерия – галисийка, която идва на поклонение в Светата земя около 381 – 384 г. Тя станала свидетел на това, как ранните католици почитат Коледната мистерия във Витлеем. Последвала е процесия със свещи до Йерусалим, пристигайки в църквата на Възкресението призори. Половин век по-късно папа Сикт III установява практиката с полунощната меса в базиликата „Санта Мария Маджоре“. През 1587 г. главният монах, от манастира „Сан Агустин Аколман“ в Сан Диего де Сория, подава молба към папата, за да позволи провеждането на месата на открито, защото църквата не е можела да посрещне големия брой присъстващи на вечерното тържество. Тази традиция се спазва и днес в испаноговорящите католически страни в Латинска Америка и Филипините.
В Португалия по време на службата се вади изображението на бебето Исус и всеки минава, за да го целуне. След службата хората се прибират вкъщи и отварят подаръците. Картината с раждането е традиционна коледна украса и повечето семейства я имат в малък или по-голям размер. На вечерята се пие вино от Порто, а за десерт се поднасят традиционни португалски бисквити и сладки. Коледната трапеза не се вдига, както у нас. Традиционно на Коледа звучи „O, que quer dizer Natal“.
ПОЛША
В Полша семействата също се събират на Бъдни вечер, която наричат Wigilia. Интересен факт е, че започват да се хранят, щом на небето изгрее първата звезда. Ястията на трапезата са 12, като задължителен е шаранът или друг вид риба. Техният специален обреден хляб се нарича „Oplatek“ и символизира прошката. Тогава възрастните си раздават подаръци, а нетърпеливите деца могат да получат своите още на Св. Николас – 6-ти декември. Коледното настроение е подсилено от весели празнични песни като „Gdy Sie, Chrystus Rodzi“ – „Когато Исус е роден“.
ГЕРМАНИЯ
Коледните празненства в Германия също започват от рано – на 6-ти декември, отново със Св. Николаус. Децата оставят обувки пред вратата, в които Татко Коледа или Николаус, както го наричат, ще им остави подаръци, ако да били добри през годината. Но ако са били непослушни, неговият слуга – Кнехт Рупрехт ще им остави само клонки.
Както и при нас, ястията на Бъдни вечер за постни, месото е оставено за следващия ден. През целия месец коледното настроение се усеща навсякъде. Хората традиционно посещават някои от хилядите коледни базари, каквито има в почти всеки германски град, и се събират на чаша Glühwein – топло червено вино с бренди, канела, лимон, портокал, захар и ванилия. Коледните базари предлагат типично немски храни, като вурстчета (известния братвурст), най-разнообразни лакомства и множество ръчно изработени изделия. Атмосферата е повече от празнична, светлините създават невероятен коледен дух, подплатен със звучащите от всеки ъгъл коледни песни. На тези базари един огромен дюнер, с който могат да се нахранят 3-ма души, струва само евро и половина, а греяното вино се предлага в красиво изрисувана чаша само за 2 евро, която в обикновен магазин би струвала 8 евро. Чашата остава като подарък и чудесен спомен, който да напомня за невероятната празнична вечер и срещата с приятели. Изобщо, немците умеят да радват и точно това е целта им с организирането на тези базари – не печалба, а стопляне на всяка душа и тяло.
АВСТРИЯ
Австрия споделя доста от традициите на Германия, но има и свои собствени, които също заслужават внимание. По време на Адвентът (Advent), което от латински значи „идване“, е периодът на четирите седмици преди Рождеството, в което хората очакват раждането на Исус. Семействата окачват венец от вечнозелени клонки украсени с панделки и четири свещи. Във всяка от четирите недели по време на Адвента се пали една свещ и се пеят коледни песни. Австрия също е пълна с коледни базари, може би дори по-живописни и от немските, където се предлага традиционния джинджифилов хляб – Glühwein и огромно количество коледна украса. Базарите са посещавани от хора от цял свят всяка година.
Всеки град в Австрия има коледна елха в центъра. Коледата традиционно започва в 4 часа, след обяд на Бъдни вечер (Heilige Abend), когато светлините на елхата се запалват за първи път, а хората пеят коледни песни около него. Най-известната от тях е „Stille nacht, Heilige nacht“ („Тиха нощ, свята нощ“), която е преведена на над 50 езика в целия свят. Нейна родна страна е Австрия, и по-специално Обердорф, където композиторът Франц Грюбер и писателят Йосиф Мор я написват, през далечната 1818 г. През 2011 г. ЮНЕСКО обявява песента за част от нематериалното културно наследство на Австрия.
Националната радиостанция Ö3 задължително включва невероятна селекция от коледни песни в програмата си, които звучат непрестанно от 4 часа след обяд на Бъдни вечер и много хора използват станцията, като саундтрак за своята празнична вечер. Традиционно елхата се украсява с множество свещи (днес електрически), а някои слагат сладки, бонбони. Децата вярват, че Christkind (бебето Исус) украсява елхата и носи подаръците. Christkind често е изобразяван като ангелче със златна коса, крила и ореол. Освен от него, те получават подаръци и от Св. Николаус на 6-ти декември.
Традиционното меню за Бъдни вечер включва печен шаран, тъй като денят се смята за постен от католическата църква. За десерт се сервира прословутата торта „Захер“, както и коледни бисквити с джинджифил и ванилия, както и Vanillekipferl – бадемови бисквити във формата на подкова.
ИТАЛИЯ
В италианския фолклор съществува старицата La Befana, която идва на Богоявление (6-ти януари) и пълни чорапите на децата с бонбони и лакомства, ако са били послушни, и с въглища, ако не са – подобно на Св. Николай и Дядо Коледа. Семействата обикновено оставят чаша с вино и малко храна за Бефана. Най-често старицата е изобразявана с черна роба и цялата в сажди, яхнала метла като Баба Яга, да влиза през комина. За някои тя е грозна и състарена, тъй като символизира старата година.
За италианците Сцената с раждането е от основна важност. През 1223 г. година, след като Св. Франциск от Асизи е видял къде във Витлеем е роден Исус, се прави популярно разиграването на сюжета с раждането, посредством детско креватче. Неапол е известен със своите детски креватчета (Presepe Napoletano), а първата сценична илюстрация на сцената с раждането (преди Франциск да я направи популярна) е извършена през 1025 г. в църквата „Св. Богородица“. През 16-ти век вече е задължителна традицията да се поставя бебешко креватче в дома на 8ми декември, а бебето Исус се поставя в него в нощта на 24-ти декември. Това се извършва и днес в някои домове.
Друг стар италиански обичай е, децата да излизат навън, пеейки коледни песни в празнични одежди. Много известна е италианската торта „Panettone“ – нещо като козунак със стафиди, който се сервира с чаша горещ шоколад.
ФРАНЦИЯ
Във Франция са много популярни сувенирите, изобразяващи сцената с раждането на Исус, и се продават във всеки град. Други подобни фигурки, които често красят рафтовете са: месар, пекар, полицай и свещеник. Един от най-големите коледни базари е Christkindlesmarkt в Страсбург. Той е истинско събитие за ценители. Също популярни са коледните дънери, направени от черешово дърво, които се пръскат с червено вино на Бъдни вечер, за да ухаят приятно, когато бъдат изгорени. Има обичай, че дънерът и свещите се оставят да горят цяла нощ, придружени от малко храна и напитки, в случай че Мария и бебето Исус навестят дома.
Французите вярват в Père Noël – Дядо Коледа или Св. Николас. Традиционната трапеза на Бъдни вечер се нарича Réveillon, което означава „будуване“, тъй като обичаят повелява да не се заспива преди полунощ. Обикновено сънят идва след като хората са се върнали от полунощната църковна служба. Ястията включват печена пуйка с кестени или печена гъска, омари, стриди и различни видове сирена. За десерт се яде торта от шоколадов труфел – bûche de Noël. В някои части на Франция по традиция се поднасят 13 различни вида десерти, направени от плодове, ядки или просто пасти. Като италианците, французите също празнуват Богоявление на 6-ти януари, като поднасят специална бадемова торта, с името Galette des Rois. Често в нея се поставя малка корона.
НОРВЕГИЯ
Норвегия е може би страната с най-интересни традиции, водещи началото си от богатата ѝ митология. Две същества са основни герои на Коледа – козата Julebukk, което буквално означава Коледна коза, имаща магични способности. Това е всъщност предхристиянски езически ритуал. Смята се, че традицията идва от Норвегия, когато езичниците се покланят на Тор, който пътувал с колесницата си, теглена от две кози. Между Коледа и Нова година децата се дегизират с кози кожи и обикалят от къща на къща, носейки козя глава, пеят коледни песни, а стопаните ги даряват с лакомства. Според друга традиция, един от посетеното семейство трябва да се присъедини към групата и да продължи към следващите къщи. Този ритуал напомня на Хелоуин и по още нещо: целта е да се изгонят злите сили. Най-популярната песен изпълнявана по време на ритуала е Musevisa или Песен за мишката – част от норвежкия фолклор.
Другото известно същество е Jul Nisse, който пази добитъка и прави трикове на децата, ако не му оставят от любимата каша. Ако не направят това, ще се лишат и от подаръци, които обикновено се отварят след вечерята на Бъдни вечер. А между Коледа и Нова година семействата палят свещ всяка вечер. Светлината присъства във всички народни традиции!
Много интересен факт е, че Норвегия всяка година подарява коледна елха на Англия, която по традиция се поставя на площад „Трафалгар“, като благодарност за оказаната помощ през Втората световна война. Друг интересен факт е, че в Норвегия не се празнува Коледа до 1000 – 1100 година, когато християните за първи път идват в района. Преди това норвежци са празнували jul или jòl в средата на зимата – празник на реколтата и надежда за новата пролет. В чест на старите езически скандинавски богове се приготвят и пият най-различни бири.
ШВЕЦИЯ
В Швеция празнуват деня на Св. Лусия на 13-ти декември. Не е много ясно откъде идва традицията, но историята разказва, че Св. Лусия е младо християнско момиче, убито през 304-та година, заради вярванията си. Смятало се е, че Св. Лусия тайно ще донесе храна на преследваните християни в Рим, криещи се в катакомбите на града. Тя ще носи свещи на главата си, които да осветяват пътя ѝ, за да може ръцете ѝ да се свободни за храната. „Лусия“ значи светлина. Шведите отбелязват празника с шествия, на чело на които стои момиче, облечено в бяла рокля, червен пояс на кръста и с корона от свещи на главата. Короната се прави от вечнозелените клони на червена боровинка, символизиращи живота през зимата. На шествието се пеят коледни песни.
На 13-ти декември също е и зимното слънцестоене – най-краткият ден в годината, в стария Юлиански календар. Един от езическите фестивали на светлината се превръща в Ден на Св. Лусия.
На Бъдни вечер децата оставят каша за Том (техния Дядо Коледа), за да им остави подаръци.
ФИНЛАНДИЯ
Във Финландия Бъдни вечер е големият празник, докато Коледата е по-тиха и се отбелязва в спокойна домашна атмосфера със семейството. В Турку се извършва специална церемония, която хората гледат по телевизията или слушат по радиото. Тогава се дава началото на Коледния мирен период, който продължава 20 дни от обяд на Бъдни вечер. Традиционно менюто включва оризова каша и плодов сок на Бъдни вечер. В кашата се скриват бадеми и всеки, който ги намери, ще има голям късмет.
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Коледните дръвчета добиват популярност във Великобритания благодарение на принц Албер, съпругът на кралица Виктория. Като предвидлив германец, той решил, че това ще е добър начин да празнуват Коледа на острова. Улица „Оксфорд“ в Лондон днес е известна, като улицата с най-красивите коледни светлини, всяка година те стават по-големи и по-магични.
И тук децата вярват в Дядо Коледа, който оставя подаръци в чорапи и възглавници, които обикновено се закачат на камината или леглата. Често те оставят палачинки и бренди, за да се нахрани, когато ги посети. Днес се смята, че напитката трябва да е безалкохолна, защото Дядо Коледа трябва да шофира. Децата пишат писма с желания, които обаче не пускат по пощата, а хвърлят в камината, а Дядо Коледа чете по дима.
Във Великобритания рядко вали сняг, но хората държат да знаят, ще има ли „Бяла Коледа“ или не. Затова метеорологичната служба в Обединеното кралство съобщава, ако в небето има дори една снежинка за 24 часа. Статистиката показва, че официално „Бяла Коледа“ има на всеки 4-5 години, а същински сняг веднъж на 10 години.
ПЪРВАТА КОЛЕДНА КАРТИЧКА
Като завършек предлагам историята на първата коледна картичка в света. Сър Хенри Кол моли Джон Хорсли да нарисува зимен пейзаж и да постави надпис „Весела Коледа и Честита Нова Година“. Хенри Кол я напечатва и разпространява около 1000 копия, струващи шилинг – доста пари за онова време.
