Безспорно в българските народни песни има нещо магическо, нещо необикновено. Те сякаш разкриват пред очите ни един нов и непознат свят. Свят, изпълнен с приключения, приказни събития, митични същества. Свят, от който можем да почерпим огромна доза вдъхновение. 

  

Наближава един от най-обичаните християнски празници, а именно – Коледа! Коледата е любим празник на малки и големи, поради множество причини. Една от тях са именно коледарите и ритуалът „коледуване“.

       

Според народните вярвания, щом настъпи полунощ на Рождество Христово, на земята слизат множество зли същества – вампири, караконджули и други. Коледарите чрез своите песни, имат силата да ги изгонят. Тази сила обаче трае само от полунощ до изгрев-слънце. 

         

Нека сега се запознаем с една, макар и нищожна, изключително важна част от този свят, а именно – коледарите!

 

Организация на коледарите 

 

Групата на коледарите се състои основно от млади мъже – ергени и наскоро омъжени, но към тях често се прибавят и други членове: старец и баба, чиито роли е да разсмиват домакините, трохобер, който събира даровете, гайдар и певци. Подготовката на коледарите започва от Игнажден. На този ден, дата 20-ти декември, се почита паметта на свети Игнатий Богоносец. Тогава „станеникът“ на коледарите – водачът им – избира кой да бъде в коледарската група. Избират се младежи, които могат да пеят и не пият много, за да не се изложат. След като е създадена коледарската група  се разучават песните, а първата коледарска песен се изпява именно в дома на станеника, където коледарите се събират по време на подготовката.

От страна на домакините също тече усилена подготовка. Те трябва да изчистят къщата, да сготвят… и още куп други неща. Хората неслучайно са казали, че „една картина е равна на хиляда думи“. Песните обаче също могат да кажат много с малко думи. Затова ето една страхотна народна песен, илюстрираща подготовката на домакините за пристигането на коледарите:

#бюлетин

#празници

Мома се надгрява със слънцето

 

Похвалила се Дойкина майка,
Дойне ле, Добро льо, малка моме,
че си има хубава Дойна,
хубава Дойна, гиздава щерка –
от слънцето по-хубава,
от месеца дваж гиздава.
Де я зачу ясното слънце,
та си прати калесници,
калесници, въпросници:
– Де да й Дойна – тук да дойде,
тук да дойде на изтока,
на изтока при слънцето –
да са двама сбалбариме,
сбалбариме, надгрееме. –
Изгряло е ясното слънце,
изгряло е и зайдяло;
изгряла е хубава Дойна –
не зайдева, не мръкнува.
Де я видя нейната майка,
че си викна, та провикна:
– Мари, Дойне, хубава Дойне,
мър бръкни си в пъстрата пазва,
та извади си бял дюлбен,
та си покрий бялото лице,
че изгоряха търпанджии,
търпанджии по ливади,
агънцата в кошарите,
малки деца по снопове. –
Че я зачу хубава Дойна,
па се спусна към майка си:
коса й се вихрееше
като ялха на планина;
лице й са белееше
като пряспа дваж навята;
очи й са бистрееха
като в планина два кладенца.
Наздраве ти, хубава Дойно,
от бога ти наздраве! 

картина: Тодор Маринов

Обичаят

         

Коледуването се извършва, както казахме, от полунощ до изгрев-слънце. Коледарите обхождат хорските домове на малки групи, като винаги тръгват на изток. В някои райони те се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Облечени са дебело и празнично, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка, а в ръце носят геги.

         

Обиколката им започва с най-важния човек в селото – даскалът, кметът или някой друг. Коледарите пеят песни за прослава първо на домакина, а след това и на всеки член от семейството. След песента им, домакинът обикновено ги кани около трапезата и ги черпи с вино и ракия, а после им дава пари, месо, боб, брашно или друго. Домакинята пък дава жито, което коледарите трябва да поръсят из къщата, за да се народи реколта. 

      

За край или епилог на цикъла песни, задължително се явява така наречената „слава“ или молитва, произнесена от водача на групата, когато домакинята му донася празничния кравай. На някои места, момите за женене приготвят, освен обикновения, специален – писан кравай, на който пишат името на любимия си. Тези краваи те дават на коледарите, които ги излагат на обществено място. Краваите се изкупуват от младежите, влюбени в девойката. Ако повече от един младеж са влюбени в девойката, те наддават помежду си. В основата на тази молитва, седи убеждението, че словото е магическо и има силата да сбъдне всяко човешко желание. Голяма тежест е поставена върху бързото и точно произнасяне на славата. Това е така, тъй като тя е магично заклинание, а бързината и точността са присъщи за всички заклинания. Наричането за здраве и богатство, например, се завършва с:

 

Колкото на тоз кравай зрънцата, 

толкоз чест и берекет в таз къща!

 

Песни на коледарите за домакините

 

Песните за прослава на домакина вземат централно място в коледния репертоар от песни. Главните теми в тези песни са за имот, богатство, но и темата за здравето никога не е пренебрегвана. Важно място държи и стадото овце.

 

Имането на Станеник

 

Чули сме та, чули, чули и разбрали,

тебе станенине, тебе господине.

Че си имаш, имаш, синка за женене,

синка за женене, щерка за даване,

щерка за даване, коня за ючане,

коня за ючане, юлца за впрягане,
юлца за впрягане, пари за брояне,

пари за брояне, сукно за крояне, 

сукно за крояне, вино за пияне.

 

 Коледарски песни за останалите членове на семейството.

 

Освен за домакина, коледарите пеят песни за всеки член на семейството – от най-малкия до най-възрастния. Темите на песните, както при домакина, са за късмет, щастие, здраве, любов за младите.

 

За децата

 

В много песни, детето на домакините е представено като „яхнало на кон и повело войска“, за да спечели бащиното си наследство. Ето един пример:

 

Станеник да даде сина си за цар

 

Станенине, господине,
Дане бане, Дан войводо,
чули сме те и разбрали:
имаш сина среброглава,
среброглава, златокоса.
Дай го, дай го, дай го, бане,
цар да бъде, бан да бъде.
– Имам, имам, бъх не фатам,
але ми е велне младо,
велне младо, та глупаво,
не ще може войска реди,
не ще може на кон държи,
не ще може развивати
сини бели фуруглици.
– Дай го, Дане, дай го, бане,
у царю са три кралеве:
един че му кон държати,
други че му войска редити,
трети че му развивати
сини бели фуруглици.
Току да се цар назива,
цар назива, бан да бъде.

 

Друг път пък, ако децата са две, те са представени като „два гълъба, два сокола“, които си помагат взаимно при намирането както на мома, така и на пари за сватбата. В някои по-невероятни сюжети пък, двата гълъба както си летят, откриват голяма и хубава риба в някоя река, ала, за тяхна изненада, щом я хващат се оказва, че това не е риба, а мома за по-стария брат. 

 

Чува майка два гълъба

 

Станенине, господине!
Чува макя два гълаба,
та ги чува, очува ги,
та станаха, та литнаха.
Един литна над Загорье,
та отлете на Загорье;
други литна над бел Дунав,
та отлете зад бел Дунав.
Та летеха мало-млого,
мало-млого до три дена,
та летеха, долетеха,
пасе двама испитуа.
По-младию ютговаря:
– Леле, брате, по-стар брате,
като лете над бел Дунав,
дали виде негде нещо? –
По-старио ютговаря:
– Леле, брате, по-млад брате,
али летех, та си видох
мрена риба у бел Дунав.
Да земеме тънка мрежа,
да идеме да фанеме,
да фанеме мрена риба. –
Пак старио отговаря,
отговаря на младио:
– Леле, брате, по-млад брате,
като лете над Загорье,
дали виде негде нещо? –
По-младио отговаря:
– Али идох над Загорье,
али идох, али видох;
та си видох малка мома.
Да махнеме мрена риба,
мрена риба у бел Дунав,
да идеме над Загорье,
да земеме малка мома,
малка мома за тебека,
да се, брате, ти ожениш. –
Станенине, господине,
вам си пейем, две близнета!

 

За момата

 

Много песни ни занимават с обичайната тема за любовта. Често, влюбването в една мома е представено като късане на ябълка от дръвче, което момата е засадила. Това дръвче е чудно – то за ден цъфти и ражда плод, и на него често кацат соколи или гълъби. 

 

Златни ябълки за момите

 

Издигнало яблоне до три пръчки,
до три пръчки ябълкови.
Де ги видя лудо-младо,
та наскочи до два плета,
та накъса злат ябълки,
че отиде при момите,
да ги дава на момите:
– На ти, момне ле, злат ябълки.

#град, село и бит

Друг път пък, ние ставаме свидетели на така наречените „задевки“ между мома и момък. Често пъти този момък е нормално „лудо – младо“, ала друг път са представени „надгрявянията“ на момата с жаркото слънце, надпяванията й със славея и много други.

 

На ерген

 

Ергенът, който често пъти е и автор на песните, също взима централно място в репертоара от коледарски песни. Подобно на момата, той също има „задевки“ – в някои песни се надгрява със Слънцето, в други се състезава с елен. Представен е в много песни като сокол, като по този начин се изтъква неговата храброст и сила.

Юнак надвива младо змейче

 

Провикна са младо змейче:
– Де да й юнак тек да доде
да са двамка сбалбариме,
сбалбариме, надбориме. –
Ей го юнак отде иде.
Плесна с ръце – сфанаха са.
Борили са, трошили са
до три дни и три нощи –
не са юнак надвиваше,
не са змейче предаваше.
Разсърди се добър юнак,
че си фана младо змейче,
че го дигна в синьо небе
и го блъсна в черна земя.
Изрухнаха дор три реки:
първа река – желто жито,
втора река – прясно мляко,
трета река – ройно вино.
Отговаря добър юнак:
– Хайде жито по чуфчии,
прясно мляко по овчари,
ройно вино по бакали. –
Наздраве ти, добър юнак,
от бога ти тва наздраве.

 

Коледата е един невероятен празник, а традициите и обичаите около него го правят дори още по-интересен за малки и големи. И макар, за съжаление, повечето от нас да не чакат коледари, ние също можем да се надяваме на здраве, късмет, а може би дори на малко любов!

 

Весела Коледа! 

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This