снимка: Olivier Dahan — AFP

Момичето Едит Пиаф, „врабчето на Париж“ – преди да я познава, никой не би предположил, че в това крехко, твърде дребно тяло, е стаен такъв голям глас. Глас, който витае свободно и както си знае из най-бедните улици на града, като не предполага, че един ден гласът й ще звучи в най-големите концертни зали и сцени по света. Животът й тръгва от улицата и тъкмо това е нейната голяма тема, наред с любовта, която непрекъснато ще се повтаря в песните й, добавяйки по още един нов поглед. Едит умее да рисува с гласа си всички шарки на улицата, а когато пее, погледът й се губи във висините.

 

Но голям певец не се става просто така. Нужно е да си роден под голяма звезда, за да се яви в живота ти онзи „ангел“, който да те направи величие. Едит има няколко „ангела“ и един от тях е управителят на кабаре „Жернис“ – Льопле, който възхитен от гласа й, я кани на прослушване. Тъкмо той й дава поетичния псевдоним и я представя на отбрана публика в кабарето. „Гласът на едно момиче на улицата ме прониза право в сърцето. Трогна ме, разтърси ме и поисках да ви запозная с това дете на Париж“. Това гласи трогателното слово на Льопле, минута преди изпълнението й в „Жернис“. Когато шансонът свършва, настъпва тишина. Миг-два… и след това претенциозната парижка публика избухва в ръкопляскания. Едит не може да повярва на успеха си. „Ти ги спечели – казва Льопле – от тук нататък ти ще завладееш всички.“

 

Но Едит не притежава сценично присъствие, както и собствен репертоар. Льопле се заема с трудната задача да шлифова бъдещия диамант. И съвсем скоро „верният ангел“ се превръща в нейния „татко Льопле“ – мил, грижовен, всеотдаен, даващ всичко от себе си в желанието си да я превърне в звезда. На едно от ранните й изпълнения в кабарето присъства и Жак Канети, който води свое предаване в Радио „Сите“. Привлечен от таланта на Едит, Канети я кани веднага в „Неделният непознат“. Тя пристига само 10 минути преди началото, готова да пее така, както е свикнала – без ноти и без акомпанимент. Разбира се, в студиото веднага настъпва суматоха и спешно търсят пианист. Най-накрая (предаването е на живо) Канети сяда зад пианото и акомпанира на Едит. След първата песен всички са поразени, започват да валят въпроси и похвали от страна на слушателите. Накрая Едит подписва договор за 13 предавания (какво хубаво число) и в продължение на три месеца всяка неделя гласът й звучи в студиото, където я чака все по-многобройна аудитория.

 

Другият „ангел“ в живота й е Реймон Асо. „Той ме научи как да стана човешко същество. Нужни му бяха три години, за да ме излекува. Три години търпелива нежност, за да ме научи, че съществува и друг свят, а не само този на проститутките и сводниците.“ – ще каже Едит по-късно. Тя се обляга на този мъж, решимостта и силата му й вдъхват доверие. През 1937 г. Пиаф получава ангажимент от 26-ти март до 15-ти април в най-хубавото столично кабаре – „АВС“. Преди да се качи на сцената за своя дебют, Асо я води в кабарето, за да чуе Мари Дюба. Той иска да й покаже какъв път й предстои да извърви, за да се превърне в истинска звезда. За нея това е урок по пеене и сценично поведение. Асо иска „врабчето“ да усвои великолепните жестове, които развеселяват и натъжават, движенията на ръцете, мимиките – всичко. Едит веднага се влюбва в пеенето на Дюба и не след дълго разбира – „преди пеех, както ми дойде“. „Аз я създадох с родилни мъки“ – твърди Асо.

 

Така, въпреки някогашното безпокойство на Льопле, Едит се оказва по-силна, отколкото изглежда. Тя се преборва с куп трудности и завладява публиката, не само във Франция, но и в целия свят. Освен талантлива, Едит е много щедра, добра, великодушна, обичаща хората и готова да направи за тях всичко възможно. Тя има вроденото умение да открива таланти, да разпознава онези гласове, които след време ще станат велики. И започва да работи с тях – без да се страхува, че някой може да й бъде конкуренция. С нейното величие на духа, което й прави огромна чест, тя помага на бедните артисти да постигнат всичко онова, за което мечтаят и за което сама е мечтала.

Така Едит Пиаф сама се превръща в „ангел“. Един от големите певци, на които помага, е Ив Монтан (Yves Montand) – бедно момче от Марсилия, което напуска училище само на 11 г., за да помага на родителите си. Той работи във фабрика за тестени изделия, като чирак във фризьорски салон, но често дава последните си пари за билет на някой музикален американски филм. Иво Ливи, както е родното му име, е силно привлечен от каубойските филми и музиката на Америка. Гледа танците на Фред Астер и мечтае за Далечния Запад, Холивуд и Ню Йорк. През 1923 г. семейството му бяга от фашисткия режим в Италия и се установява във Франция. От момента, когато Ив чува Морис Шевалие и Шарл Трене – певците на 30-те години, започва да мисли само за пеене.

Ив Монтан

В началото Едит е резервирана към този южняк, за когото са й разказвали, че е способен само да се прави на каубой, пеейки кръчмарски мелодии. Когато го чува обаче, тя веднага разбира, че той е изключителен талант. Едит е очарована от него, но е на мнение, че се нуждае от истински репертоар с френски песни, вместо неговите кънтри балади. „С твоето лице и красота трябва да пееш песни за любов, да използваш гласа си, за да покоряваш всички жени, да ги убеждаваш, че обичаш всяка от тях!“ Казва му, че ще направи от него най-големия, първия, най-добрия. Така и прави. „Едит бе човекът, който те кара да вярваш, че си Бог“ – споделя Монтан по-късно. Едит прави така, че мъжът да се възражда и артистът да се роди. Тя пише текстовете на песните му, учи го на сценично поведение, на дисциплина, на изкуството на жестикулирането, помага му да се справи с марсилския си акцент. Тя прави всичко онова, което нейните „ангели“ са направили за нея и по този начин пренася частица добро и в следващите големи звезди.

 

През есента на 1944 г. Едит включва Монтан в своята програма. В продължение на един месец те пеят заедно в Париж, Лион, Тулон, Тулуза. Тя бди над него, брои колко пъти ще го викнат на бис, а не след дълго започва и да го лансира като солист. Според нея нищо не е сигурно, всяка вечер се започва отново и се воюва за победа, като в първия ден. „Благодаря ти, всичко дължа на теб!“ – признава Ив.

Години по-късно Пиаф се превръща в пътеводна звезда за още един голям певец – Шарл Азнавур (Charles Aznavour). Едит обича да излиза, да гледа нови спектакли и да открива таланти, които да я вдъхновят. Така в малък клуб попада на дуета Рош и Азнавур. По-дребният – арменец с доста голям нос – запява. Пиаф веднага разбира – „това момче има всичко, което му трябва“. Тя е възхитена и от факта, че сам си пише песните. Азнавур е беден и обикновено се облича в черно, за да не личи колко вехти са дрехите му. Това признание се харесва на Едит, Шарл е честен и добър и винаги си остава такъв. В лицето на дребния мъж, тя вижда един талант „обречен“ на успехи, а също и болезнения белег на изминалото време, една фина човечност и чувствителност. Между тях се ражда голямо и чисто приятелство.

Шарл Азнавур

Голямата Едит взима под крилото си бъдещата певческа звезда и неговия пианист – Рош, и тримата заминават за дълго турне, първо във Франция, а след това в САЩ. Тя е първата, която го забелязва и му дава шанс. Също като Монтан, Азнавур пее предимно за любовта, която намира израз в над 1000 песни на 5 езика. Едит знае, че само той може да разчувства народа, да пее за сърцето и душата също като нея. Тя вярва в него и му дава тази така необходима за един артист увереност, която му позволява да разгърне себе си в музиката.

 

И Ив Монтан и Шарл Азнавур надживяват с много години своята откривателка, но те никога не забравят подадената ръка, безрезервната вяра и онази отдаденост през годините, която само един Велик човек, щедър и лишен от себичност, може да дарява. Това е да бъдеш голяма звезда – и не само с таланта, а с човешкия дух и добротата!

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This