снимка: muzei-provadia.com
Манастирът при село Равна, Провадийско, функционира като основно седалище на Преславската книжовна школа и безспорно е едно от средищата на Златния век в историята на българите. Разпростира се на площ от над 8 дка и е ограден с крепостна стена. В очертанията на манастирския комплекс от сгради влизат църква със скрипторий, където се трудят книжовниците, училище за монасите, жилищни сгради и бани. Манастирът съществува до XI в., когато след нашествията на печенегите е разрушен и изоставен. Днес от всичко споменато са останали само руини, но това не пречи да познаваме и почитаме ролята, която манастирът изиграва за духовното развитие на нашия народ.
Манастирът при с. Равна е най-големият старобългарски книжовен център, известен към момента. Предполага се, че именно в него живее замонашилият се Симеон, синът на княз Борис, докато се подготвя да стане глава на българската църква. Кирило-Методиевите ученици, Климент Охридски и Наум Преславски, навярно също посещават манастира, осъществявайки връзка с бъдещия цар.
#бюлетин
#корените ни

За смисъла на будителството днес
Често се смята, че будителството е остаряла форма на проповядване на любов и желание към наука и...
Манастирът е наречен „каменна библиотека“ заради факта, че по останките му са открити близо 280 надписа (епиграфски паметници). Надписите са извлечени от стените на сградите, от глинени съдове и покривни керемиди. В тях се съдържат основно богослужебни текстове, имена на светци и богомолци, а понякога и счетоводни бележки. Те са изписани с помощта на пет различни графични системи: гръцки алфавит (азбука), прабългарски руни, глаголица, латиница и кирилица. Усвояването и боравенето с цели пет графични системи разкрива изключителната начетеност на средновековния българин.
Такава висока грамотност в монашеските среди не е позната никъде в Европа по онова време (IX – X в.). Освен надписи обитателите му ни оставят в наследство около 3000 рисунки графити. Изображенията са на птици, водни животни, дракони и други подобни. В два от надписите на гръцки език узнаваме, че патрон на манастира при с. Равна е Богородица. Манастирският храм е осветен през 889 г. и възобновен през 893 г. Това ще рече, че манастирът функционира по времето на княз Борис Покръстител. Може би церемониалното му освещаване и новоосвещаване е свързано с преориентацията на България от Западно към Източно вероизповедание. Знаем за сложната дипломатическа игра на княз Борис с римския папа и с патриарх Фотий. При всички положения манастирът има огромно значение за българския владетелски двор, тъй като неговия патрон Богородица е покровител на рода на княз Борис.

#история

Велможите на Първото българско царство
Средновековната българска история е белязана от крайности. След неимоверния възход следва...
Голям интерес представляват двуезичните надписи от манастира (написани на два различни езика, билингва). Един такъв е издълбан върху камък, намиращ се в централната част на манастира, където се помещава скрипторият. В лявата част се чете гръцки текст, взет от 53-ти псалом: „Боже, чрез Твоето име спаси ме и с Твоята сила съди ме!“. Отдясно, сред изображения на гълъби, на старобългарски език е написано: Климент папа Римски.
Известно е, че мисията на светите братя Кирил и Методий при хазарите завършва с пренасянето на мощите на свети Климент Римски обратно в Рим. В резултат папа Адриан II дава благословията си за освещаването на славянските книги. Климент Римски е светец на голяма почит сред Кирил и Методий и учениците им. Навярно надписът датира скоро след като княз Борис посреща с почести Кирило-Методиевите ученици в България.
За отбелязване е, че по стените на манастира и манастирската църква са врязани множество мъжки и женски български имена. Правят впечатление старинни имена като Испор, Курт, Чото, Котоко и Сончонка редом с християнските Яков, Лазар и Ана. Големият брой имена е свидетелство, че манастирът „Света Богородица“ край Равна е поклоннически център. Срещат се и двойки имена, например Петър-Мария или Козма-Марта, което подсказва, че това са съпружески двойки, дошли тук на поклонение. Манастирът при село Равна, Провадийско, е един от най-важните археологически обекти, датирани от времето на Първото българско царство. Той е безценен кът, съхранил паметта за Златния век на българската култура и книжнина.
още за четене

Съветите на Страхил: За кого е подходящ високомазнинен хранителен режим
Най-добрият начин на хранене е добре балансиран откъм калории и макронутриенти хранителен режим,...

„No More Many More“ представят сингъла „Винаги свободен“ с клип от живо изпълнение
„Винаги свободен“ е шестият официален сингъл, който излиза от втория албум на No More Many More...

„Същината на изкуството те кара да мислиш, променя те и те събужда“ – интервю с Мира Рахнева
Мира Рахнева е родена през 1981 г. в гр. София. Завършва Софийската художествена гимназия за...

Българското царство по време на татарската хегемония
Преди падането под османско владичество Българското царство преживява друг период на голям упадък....

Требелиус – българският християнски владетел във френска трагедия от XVII в.
Удивително е как се е запечатало името на Требелиус (Тервел) в съзнанието на представителите на...

„Слънце изгрява“ на Хемингуей – изгубеното поколение от ерата на джаза
През годините след Първата световна война настъпват съществени промени. Щатите се превръщат в...

Въпрос на мисли
От няколко дни всичко вървеше наопаки, или поне така се чувствах. Нищо не изглеждаше да се случва...

Лучо Пиколо и неговата поезия на самотата
Съдбата или някаква щастлива случайност ме срещна с поезията на Лучо ПиколоСъдбата или някаква...

Макарони в масло от ядки и сирене
1 пакет макарони (сварете макароните) Сос: 3 чаши нарязана на кубчета тиква 1/2 глава лук...
къде и кога да отидем
предстоящи събития