Годината бе трудна, но затова пък мина доста бързо, а и ни поднесе доста свободно време за четене, което трябва да се отчете като приятен неочакван подарък. Освен всичко, което се случи, има и един безспорен положителен факт – българските издателства все пак оцеляха и успяха да издадат някои наистина значими книги. Ето с кои от тях ще запомним 2020 година като не чак толкова лоша, поне от страна на литературата.

 

          1. „Пет минути с Петър Увалиев“, Радиобеседи, част 2 – съставител Огнян Ковачев

 

Петър Увалиев е име, което, за жалост, все по-малко от младите хора у нас са чували. Ето защо тази книга е така значима за страната ни. Дипломат, театрален режисьор, филмов творец, литературен, театрален и арт критик, радио драматург и преводач, Петър Увалиев важна фигура в културния живот на България и българите по света. Той оставя зад гърба си над 20 постановки в лондонски театри и участва в създаването на 24 филма. А културната рубриката, която води в българската секция на Радио Би Би Си (BBC) през последните години от живота си, чието име носи и настоящата книга, събира хиляди българи по света. Това е и единственият начин на българите, останали зад „желязната завеса“, да научават какво се случва по света. Тези беседи са културен мост между Англия и България. Благодарение на тях разбираме и как българската култура се представя в Обединеното Кралство. 

 

Двата тома, съставени от проф. Огнян Ковачев съдържат тези радио беседи, писани и четени в периода 1988 – 1998 г. В тях личи и безкрайното уважение на автора към българския език. „Говоря пет езика – казва той, – но 24 май е бил и си остава най-необходимият ми български празник!“. Работил със световноизвестни колоси на културата като Чаплин, Фелини, Антониони, Мастрояни, той остава до болка верен на българския език и на всичко българско.

          2. „Царят говори“ – речите на цар Борис III

Още една изключително важна книга, която издателство „Еделвайс“ има удоволствието да публикува през изминалата година. В нея са събрани речи на цар Борис III от 1912 година, когато навършва пълнолетие, до 1938 година – 20 години след неговата коронация. След като дълго време всичко свързано с Царство България беше укривано и забранявано, появата на тези речи на българския книжен пазар е истинско събитие.

 

Известно е, че цар Борис III обичал да обикаля страната и да бъде както между туристи, работници, спортисти, студенти, така и в хижата на последния български селянин. Където се устройвало тържество или събор, откривала се железница или почивен дом, той отивал там, за да влезе в контакт със своите поданици от различни социални среди, да чуе техните искания, болки, радости и надежди. Тези срещи с народа сякаш го задължавали да се изкаже по икономически, технически, стопански и битови проблеми, да сподели какво е видял и кой път е най-разумен.

#бюлетин

#здрави и красиви

Съветите на Страхил: Как да понижим лошия холестерол – 4 стъпки към успеха

Съветите на Страхил: Как да понижим лошия холестерол – 4 стъпки към успеха

Темата за холестерола, и сърдечното здраве като цяло, не е от най-лесните за обяснение, но едно е сигурно – понижаването на лошия холестерол е нещо хубаво!

     3. „Един живот за киното“ – Жан-Жак Ано

 

Тази своеобразна автобиография на големия френски режисьор Жан-Жак Ано беше съпътствана от голям медиен шум и има защо. Представянето на книгата беше част от фестивала „Синелибри“, където самият Ано бе поканен да журира. За жалост, той не успя да посети България в рамките на фестивала, заради наложените във Франция ограничителни мерки срещу Коронавируса, но се включи на живо, за да обяви победителя в конкурса, като проведе един безкрайно интересен разговор за живота, киното и литературата.

 

В книгата режисьорът разказва за процеса на работа на най-известните си филми, за срещата си с най-големите имена в света на изкуството – Патрик Дьовер до Шон Конъри, от Брад Пит до Рейчъл Вайс, Маргьорит Дюрас и др. Преводът на това „книжно бижу“ дължим на Владимир Атанасов, Георги Ангелов и Красимир Петров, а дизайнът на корицата на Стефан Касъров.

   4. „В тъжните дни не говорим за птици“ – португалска поезия

 

Тази изключителна книга съдържа подбор от стихове на съвременни португалски поети като: Нуно Жудисе, Педро Тамен, Жорже Соуза Брага, Исабел Агиар, Педро Мешиа, Мануел де Фрейташ и др. Благодарение на чудесния превод на Мария Георгиева, Цочо Бояджиев, българските читатели имат възможност да се докоснат до красотата на една съвършена поезия и да потънат в онзи понякога по-реален свят на думите.

Ето и едно от стихотворенията на Жорже Брага:

 

ЛЮБОВНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Тази нощ сънувах че ти поднасям пръстена на Сатурн
и едва не умрях от страх да не би
да не стане на пръста ти 

ПЕПЕРУДАТА кацнала
на зърното ти загуби
воля да лети

          5. „Етиката на жестокостта“ – Хосе Овехеро

Още една книга, която впечатлява със своята уникалност и неповторимост. Есетата на испанския писател Хосе Овехеро са изключително дръзки и проникновени, на моменти дори плашещи и отблъскващи със своята искреност. Но жестокостта в изкуството, която той обсъжда в текстовете и направо разнищва с анализите си, е безспорен факт. Авторът прави почти психологически анализ на творбите на известни писатели като: Хуан Карлос Онети, Кормак Маккарти, Елиас Канети, Жорж Батай, Елфриде Йелинек, Луис Мартин-Сантос, които по доста безотговорен начин описват картини на насилие, изтезание, унижение, както върху хора, така и върху животни. Да, човекът може да бъде много жесток в действията и намеренията си! Жестокост, описана в книгите, която на практика не наранява никого, може да окаже психическо, дори физическо страдание на четящия.

 

Овехеро ни подтиква да си дадем сметка за агресията, която се излива върху нас – читателите или зрителите на един театрален спектакъл, агресия по отношение на нас, които послушно сме си купили билет, за да станем свидетели на собственото си страдание и на собствената си жестокост, която дреме в подсъзнанието. Такава книга не е издавана досега, така че издателството ни прави истински подарък с нея.

 

          6. „И станах река“ – Недялко Славов

Връщаме се на българското с последния роман на Недялко Славов, заслужаващ по-специално внимание. „Това не е книга за забавление“ – както пише Димитър Стоянович. „А за смисъл. Защото съвсем скоро Бог ще въздъхне и ще дойде пролет, в която ще сме винаги деца и вечно влюбени. Напук на безсмислието.“ Като всички негови романи, и този се отличава с голяма задълбоченост и силна социална позиция, с изследване на живота и случващото се тук и сега.

 

Реката, за която става дума още в заглавието, е Марица, свързана с детството на автора. Въпреки че книгата има ясен топос (времето и пространството в произведението), реалността някак се губи във въображаемото. По думите на Недялко, това е била целта, да не става ясно кое точно е реално и кое не в книгата, както е и в самия живот. Ние непрекъснато влизаме и излизаме от реалността, превключваме от един свят в друг.

          7. „Скиталецът“ – Уистън Хю Одън

Най-сетне на български излиза цяла книга с поезията на Одън. До този момент бяха преведени само няколко негови стихотворения, което правеше поета абсолютно непознат на българската читателска аудитория, въпреки че по света неговото име е добре познато и много обичано. Одън е един от най-добрите поети на XX в. Роден в Англия, по-късно емигрирал в Щатите, той е носител на множество литературни награди като: „Пулицър“ (1948 г.), „Болинген“ (1954 г.), Австрийска държавна награда за европейска литература (1966 г.), „Златен венец“ на Стружките вечери (1971 г.). Поезията на Одън се отличава с невероятните си стилистични постижения, с отношението си към моралните ценности и политическите въпроси, както и с разнообразието на душевни състояния, форми и тематики.

 

Преводът и подборът на стиховете са на Ангелина Василева.

          8. „Анемоя“ – Роберт Леви

 

Новата стихосбирка на Роберт Леви е събитие, но не защото авторът толкова рядко издава свои книги, заемайки по-често ролята на редактор на чуждите, а защото „Анемоя“ представлява истинска, чиста поезия, говореща международния език на най-големите майстори на словото. Никак не преувеличавам – съвременната българска поезия ни хвърли в много битовизъм и ни подложи на страхотен експеримент (уж върху самата поезия, а се оказа експеримент с читателите), за жалост, с много лоши последствия. Тази книга обаче ярко контрастира на всички останали. Стихосбирката е дълбоко философска, бих казала – изстрадана. Това е книга за самотата и за изгнанието, за времето, живяно или не, за носталгията и за надеждата.

 

„Анемоя“ означава носталгия по време, в което не си живял. Освен това Анемоите са древногръцки богове на ветровете. Кое е това време? Едно ли е или са много? Имат ли си топос? Срещат ли ни с тези богове от древността? Отговори на тези въпроси ще намерите в книгата, придружени от фотографии, правели лично от автора.

               9. „Приспивна песен в Аушвиц“ – Марио Ескобар

 

Романът е базиран на действителни събития и, както става ясно от заглавието, темата е Втората световна война, нацизмът и хитлеристките концентрационни лагери. Марио Ескобар проследява съдбата на една германска майка, която доброволно отива в „Аушвиц“ с децата си и работи с д-р Менгеле, за да донесе поне малко радост за малчуганите там. Нейната саможертва е светлината в безкрайната тъма на „лагера на смъртта“.

 

В една обикновена утрин през 1943 г. Хелене Ханеман подготвя децата си за училище. Но по стълбите вече громолят обувки на полицаи. Най-ужасният ѝ кошмар става реалност – макар самата тя да е с безупречен произход, съпругът ѝ, талантлив цигулар, е циганин и подлежи на депортация в концлагер. Заповедта е ясна – Хелене може да продължи своя живот на свобода, но любовта ѝ и техните деца трябва да бъдат отведени. Майката отказва да се отдели от семейството си и поема по трънливия път към ада, наречен Аушвиц.

 

Тази тема като че ли никога няма да се изчерпи и винаги ще предизвиква интерес у читатели и историци. И това е добре, защото злото, ако не друго, служи като урок на бъдещите поколения и ни показва докъде може да стигне човечеството в своята жестокост. И тъй като има много спекулации по темата за Хитлер, важно е, че книги като тази показват истината, без да премълчават нищо.

        10. „Царство България в цвят“

 

#човек и природа

Още една важна книга за България, макар и не точно художествена. Тя е допълнение към двуезично издание на бестселъра „Царство България в цвят“ и представлява уникален албум със 150 ретуширани и оцветени фотографии, които вдъхват живот на една избледняваща, а иначе толкова пъстра епоха.

 

Книгата ще ви пренесе през седем десетилетия и ще ви покаже различни страни от живота на възродена България. Ще срещнете познатите лица на държавници, военни, революционери, на монарсите и тех­ните семейства, но също и тези на обикновените хора. Ще се разходите из простия, но изпълнен с чистота живот на българското село, ще прекрачите прага на новите български градове, изживели разцвет. Ще си припомните някои от най-значимите случки и събития, а заедно с тях – и някои по-неизвестни, благодарение на които ще усетите пълноценно духа на онова време.

 

Автор на текстовете е Мартин Чорбаджийски. Сигурна съм, че книгата ще накара всеки българин да се гордее, че е роден именно тук.

още за четене

Pin It on Pinterest

Share This