Годината бе трудна, но затова пък мина доста бързо, а и ни поднесе доста свободно време за четене, което трябва да се отчете като приятен неочакван подарък. Освен всичко, което се случи, има и един безспорен положителен факт – българските издателства все пак оцеляха и успяха да издадат някои наистина значими книги. Ето с кои от тях ще запомним 2020 година като не чак толкова лоша, поне от страна на литературата.
1. „Пет минути с Петър Увалиев“, Радиобеседи, част 2 – съставител Огнян Ковачев
Петър Увалиев е име, което, за жалост, все по-малко от младите хора у нас са чували. Ето защо тази книга е така значима за страната ни. Дипломат, театрален режисьор, филмов творец, литературен, театрален и арт критик, радио драматург и преводач, Петър Увалиев важна фигура в културния живот на България и българите по света. Той оставя зад гърба си над 20 постановки в лондонски театри и участва в създаването на 24 филма. А културната рубриката, която води в българската секция на Радио Би Би Си (BBC) през последните години от живота си, чието име носи и настоящата книга, събира хиляди българи по света. Това е и единственият начин на българите, останали зад „желязната завеса“, да научават какво се случва по света. Тези беседи са културен мост между Англия и България. Благодарение на тях разбираме и как българската култура се представя в Обединеното Кралство.
Двата тома, съставени от проф. Огнян Ковачев съдържат тези радио беседи, писани и четени в периода 1988 – 1998 г. В тях личи и безкрайното уважение на автора към българския език. „Говоря пет езика – казва той, – но 24 май е бил и си остава най-необходимият ми български празник!“. Работил със световноизвестни колоси на културата като Чаплин, Фелини, Антониони, Мастрояни, той остава до болка верен на българския език и на всичко българско.
2. „Царят говори“ – речите на цар Борис III
Още една изключително важна книга, която издателство „Еделвайс“ има удоволствието да публикува през изминалата година. В нея са събрани речи на цар Борис III от 1912 година, когато навършва пълнолетие, до 1938 година – 20 години след неговата коронация. След като дълго време всичко свързано с Царство България беше укривано и забранявано, появата на тези речи на българския книжен пазар е истинско събитие.
Известно е, че цар Борис III обичал да обикаля страната и да бъде както между туристи, работници, спортисти, студенти, така и в хижата на последния български селянин. Където се устройвало тържество или събор, откривала се железница или почивен дом, той отивал там, за да влезе в контакт със своите поданици от различни социални среди, да чуе техните искания, болки, радости и надежди. Тези срещи с народа сякаш го задължавали да се изкаже по икономически, технически, стопански и битови проблеми, да сподели какво е видял и кой път е най-разумен.
#бюлетин
#здрави и красиви
Съветите на Страхил: 6 често срещани грешки, които ви пречат да отслабнете
С тази статия ще се върнем малко или много към някои от основните принципи на здравословното и успешно отслабване. снимка:Huha Inc. / unsplashС тази статия ще се върнем малко или много към някои от основните принципи на здравословното и успешно отслабване. Ако отскоро...
3. „Един живот за киното“ – Жан-Жак Ано
Тази своеобразна автобиография на големия френски режисьор Жан-Жак Ано беше съпътствана от голям медиен шум и има защо. Представянето на книгата беше част от фестивала „Синелибри“, където самият Ано бе поканен да журира. За жалост, той не успя да посети България в рамките на фестивала, заради наложените във Франция ограничителни мерки срещу Коронавируса, но се включи на живо, за да обяви победителя в конкурса, като проведе един безкрайно интересен разговор за живота, киното и литературата.
В книгата режисьорът разказва за процеса на работа на най-известните си филми, за срещата си с най-големите имена в света на изкуството – Патрик Дьовер до Шон Конъри, от Брад Пит до Рейчъл Вайс, Маргьорит Дюрас и др. Преводът на това „книжно бижу“ дължим на Владимир Атанасов, Георги Ангелов и Красимир Петров, а дизайнът на корицата на Стефан Касъров.
4. „В тъжните дни не говорим за птици“ – португалска поезия
Тази изключителна книга съдържа подбор от стихове на съвременни португалски поети като: Нуно Жудисе, Педро Тамен, Жорже Соуза Брага, Исабел Агиар, Педро Мешиа, Мануел де Фрейташ и др. Благодарение на чудесния превод на Мария Георгиева, Цочо Бояджиев, българските читатели имат възможност да се докоснат до красотата на една съвършена поезия и да потънат в онзи понякога по-реален свят на думите.
Ето и едно от стихотворенията на Жорже Брага:
ЛЮБОВНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Тази нощ сънувах че ти поднасям пръстена на Сатурн
и едва не умрях от страх да не би
да не стане на пръста ти
ПЕПЕРУДАТА кацнала
на зърното ти загуби
воля да лети
5. „Етиката на жестокостта“ – Хосе Овехеро
Още една книга, която впечатлява със своята уникалност и неповторимост. Есетата на испанския писател Хосе Овехеро са изключително дръзки и проникновени, на моменти дори плашещи и отблъскващи със своята искреност. Но жестокостта в изкуството, която той обсъжда в текстовете и направо разнищва с анализите си, е безспорен факт. Авторът прави почти психологически анализ на творбите на известни писатели като: Хуан Карлос Онети, Кормак Маккарти, Елиас Канети, Жорж Батай, Елфриде Йелинек, Луис Мартин-Сантос, които по доста безотговорен начин описват картини на насилие, изтезание, унижение, както върху хора, така и върху животни. Да, човекът може да бъде много жесток в действията и намеренията си! Жестокост, описана в книгите, която на практика не наранява никого, може да окаже психическо, дори физическо страдание на четящия.
Овехеро ни подтиква да си дадем сметка за агресията, която се излива върху нас – читателите или зрителите на един театрален спектакъл, агресия по отношение на нас, които послушно сме си купили билет, за да станем свидетели на собственото си страдание и на собствената си жестокост, която дреме в подсъзнанието. Такава книга не е издавана досега, така че издателството ни прави истински подарък с нея.
6. „И станах река“ – Недялко Славов
Връщаме се на българското с последния роман на Недялко Славов, заслужаващ по-специално внимание. „Това не е книга за забавление“ – както пише Димитър Стоянович. „А за смисъл. Защото съвсем скоро Бог ще въздъхне и ще дойде пролет, в която ще сме винаги деца и вечно влюбени. Напук на безсмислието.“ Като всички негови романи, и този се отличава с голяма задълбоченост и силна социална позиция, с изследване на живота и случващото се тук и сега.
Реката, за която става дума още в заглавието, е Марица, свързана с детството на автора. Въпреки че книгата има ясен топос (времето и пространството в произведението), реалността някак се губи във въображаемото. По думите на Недялко, това е била целта, да не става ясно кое точно е реално и кое не в книгата, както е и в самия живот. Ние непрекъснато влизаме и излизаме от реалността, превключваме от един свят в друг.
7. „Скиталецът“ – Уистън Хю Одън
Най-сетне на български излиза цяла книга с поезията на Одън. До този момент бяха преведени само няколко негови стихотворения, което правеше поета абсолютно непознат на българската читателска аудитория, въпреки че по света неговото име е добре познато и много обичано. Одън е един от най-добрите поети на XX в. Роден в Англия, по-късно емигрирал в Щатите, той е носител на множество литературни награди като: „Пулицър“ (1948 г.), „Болинген“ (1954 г.), Австрийска държавна награда за европейска литература (1966 г.), „Златен венец“ на Стружките вечери (1971 г.). Поезията на Одън се отличава с невероятните си стилистични постижения, с отношението си към моралните ценности и политическите въпроси, както и с разнообразието на душевни състояния, форми и тематики.
Преводът и подборът на стиховете са на Ангелина Василева.
8. „Анемоя“ – Роберт Леви
Новата стихосбирка на Роберт Леви е събитие, но не защото авторът толкова рядко издава свои книги, заемайки по-често ролята на редактор на чуждите, а защото „Анемоя“ представлява истинска, чиста поезия, говореща международния език на най-големите майстори на словото. Никак не преувеличавам – съвременната българска поезия ни хвърли в много битовизъм и ни подложи на страхотен експеримент (уж върху самата поезия, а се оказа експеримент с читателите), за жалост, с много лоши последствия. Тази книга обаче ярко контрастира на всички останали. Стихосбирката е дълбоко философска, бих казала – изстрадана. Това е книга за самотата и за изгнанието, за времето, живяно или не, за носталгията и за надеждата.
„Анемоя“ означава носталгия по време, в което не си живял. Освен това Анемоите са древногръцки богове на ветровете. Кое е това време? Едно ли е или са много? Имат ли си топос? Срещат ли ни с тези богове от древността? Отговори на тези въпроси ще намерите в книгата, придружени от фотографии, правели лично от автора.
9. „Приспивна песен в Аушвиц“ – Марио Ескобар
Романът е базиран на действителни събития и, както става ясно от заглавието, темата е Втората световна война, нацизмът и хитлеристките концентрационни лагери. Марио Ескобар проследява съдбата на една германска майка, която доброволно отива в „Аушвиц“ с децата си и работи с д-р Менгеле, за да донесе поне малко радост за малчуганите там. Нейната саможертва е светлината в безкрайната тъма на „лагера на смъртта“.
В една обикновена утрин през 1943 г. Хелене Ханеман подготвя децата си за училище. Но по стълбите вече громолят обувки на полицаи. Най-ужасният ѝ кошмар става реалност – макар самата тя да е с безупречен произход, съпругът ѝ, талантлив цигулар, е циганин и подлежи на депортация в концлагер. Заповедта е ясна – Хелене може да продължи своя живот на свобода, но любовта ѝ и техните деца трябва да бъдат отведени. Майката отказва да се отдели от семейството си и поема по трънливия път към ада, наречен Аушвиц.
Тази тема като че ли никога няма да се изчерпи и винаги ще предизвиква интерес у читатели и историци. И това е добре, защото злото, ако не друго, служи като урок на бъдещите поколения и ни показва докъде може да стигне човечеството в своята жестокост. И тъй като има много спекулации по темата за Хитлер, важно е, че книги като тази показват истината, без да премълчават нищо.
10. „Царство България в цвят“
#човек и природа
На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите
Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства. В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...
Още една важна книга за България, макар и не точно художествена. Тя е допълнение към двуезично издание на бестселъра „Царство България в цвят“ и представлява уникален албум със 150 ретуширани и оцветени фотографии, които вдъхват живот на една избледняваща, а иначе толкова пъстра епоха.
Книгата ще ви пренесе през седем десетилетия и ще ви покаже различни страни от живота на възродена България. Ще срещнете познатите лица на държавници, военни, революционери, на монарсите и техните семейства, но също и тези на обикновените хора. Ще се разходите из простия, но изпълнен с чистота живот на българското село, ще прекрачите прага на новите български градове, изживели разцвет. Ще си припомните някои от най-значимите случки и събития, а заедно с тях – и някои по-неизвестни, благодарение на които ще усетите пълноценно духа на онова време.
Автор на текстовете е Мартин Чорбаджийски. Сигурна съм, че книгата ще накара всеки българин да се гордее, че е роден именно тук.
още за четене
„Зов за зоопарковете“ – кампания на организацията за защита на животните „Четири лапи“
Преди месец „ЧЕТИРИ ЛАПИ“ публикува подробен доклад за условията в 16 действащи зоопарка в България и от днес стартира нов етап от разгръщането на инициативата. Кампанията на Организацията за защита на животните „ЧЕТИРИ ЛАПИ“ #ЗовЗаЗоопарковете набира все по-голяма...
Гледане с разбиране: Сибиле Бергеман
В рамките на програмата „Гледане с разбиране“ Гьоте-институт и фондация „Изкуство – дела и документи“ предлагат турове, фотографски ателиета за деца и родители
Нежният глас на цигулката – интервю с пловдивчанката Таня Тингарова
Няма начин да чуете нейно изпълнение и да останете безразлични. Нейната музика грабва, хваща ви и не ви пуска! Тя вече е известна в чужбина – има успешна кариера на цигулар извън България. Завършва State University of New York at Stony Brook (Stony Brook University),...
Требелиус – българският християнски владетел във френска трагедия от XVII в.
Удивително е как се е запечатало името на Требелиус (Тервел) в съзнанието на представителите на католическите среди. То се е превърнало в нарицателно за достоен християнски владетел СТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥ За основа на повествованието, на това не особено популярно...
„Резиденция Баба“ – 2019 г. ще изпрати 20 младежи от цяла България да живеят в 3 видински села
Кандидатстването е отворено до 30-ти юни! „Резиденция Баба“ – популярната и национално припознавана инициатива на сдружение „Фабрика за идеи“, за пета поредна година ще организира престоя на 20 социално ангажирани младежи във възрастни домакинства в села из...
Испанска поезия: Хосе Анхел Валенте
Хосе Анхел Валенте е поет, есеист и преводач. Роден е на 25 април през 1929 г. в Оренсе, Галисия. Хосе Анхел Валенте е поет, есеист и преводач. Роден е на 25-ти април през 1929 г. в Оренсе, Галисия. Учи право и романска филология, преподава испанска филология в...
Въпрос на мисли
От няколко дни всичко вървеше наопаки, или поне така се чувствах. Нищо не изглеждаше да се случва по предварително планирания начин. Колата се счупи (2 пъти), няколко дни преди да заминем за дълго планирано пътешествие до Триград. снимка: Мaxime Caron @unsplash От...
„Испанският език е любов, английският свобода, а българският мой корен и начало“ – интервю с поетесата Александра Евтимова
Александра Евтимова е поет, писател, филолог и преводач, но преди всичко тя е една слънчева, позитивна, нежна и пленителна личност. Родена е през 1995 г. в красивия български град Бяла Слатина. Завършила е английска филология с втори чужд език испански във...
Крем с тиква
Не харесвам Хелоуин, но обичам тиква и не устоях на изкушението да приготвя забавен крем. Както винаги в мой стил: без брашна, млечни продукти и без захар, обогатен с ароматен шоколадов ганаж с канела. Този крем, с нежен и деликатен аромат, е подходящ за следобедната...
къде и кога да отидем
предстоящи събития
