Клавиатура или ръкопис – сензомоториката и нашият мозък

фотограф: Brad Neathery

През 2016 г. финландското правителство взе решение да изключи от учебната програма обучението по ръкопис. Причината е, че образователната система трябва да е в крак с техническия прогрес. Вместо да изучават ръчното изписване на буквите и съчетанието им в думите, финландските ученици вече изучават машинопис. Всяко дете е снабдено с таблет, вместо с тетрадка и химикалка, а голяма част от учебния материал се преподава под формата на видеоуроци, качени на устройствата. Така изглеждат училищата от бъдещето, които досега само сме си представяли, но те вече са факт в Скандинавието.

Новата практика изглежда изключително практична – децата не носят тежки раници, защото всичко необходимо се съдържа в таблета им. Родителите им могат да следят дали си пишат уроците през интернет. Целият процес на обучение се забързва, тъй като отпадат писането на листа, предаването им на следващия ден и ръчната проверка от страна на учителя. Но всичко това е нож с две остриета, което се потвърждава от множество научни изследвания в областта на невробиологията.

От изключително значение за развитието на говорните умения в ранна детска възраст се оказва целенасочената тренировка на фините движения на пръстите на ръцете. Проведено е изследване с деца на възраст между 10 и 13 месеца, разделени в три групи. С всички групи са водени ежедневни 20-минутни занятия за развитие на речта, като с третата група са провеждани и упражнения за фината моторика на пръстите на ръцете – редене на кубчета, прехвърляне на броеница и др. Целта е да се установят сроковете на поява на гласови реакции при децата, както и качествата на тези реакции – сходство между звуковете и правилната им артикулация, например. Резултатите са категорични: при интензивна тренировка на фините движения на ръцете, гласовите реакции се развиват повече и по-бързо. Своеобразно продължение на тези тренировки е писането на ръка. Съществуват неоспорими данни, че тренирането на уменията за ръкопис има огромно влияние върху мозъка и пълното отхвърляне преподаването на ръкопис няма да бъде в полза за децата.

фотограф: Кaitlyn Baker

Своеобразно продължение на тези тренировки е писането на ръка. Съществуват неоспорими данни, че тренирането на уменията за ръкопис има огромно влияние върху мозъка и пълното отхвърляне преподаването на ръкопис няма да бъде в полза за децата. В изследването си проф. Вирджиния Бернингер от Университета на Вашингтон установява, чрез функционалния магнитен резонанс, че писането на ръка силно активира областите в кората на главния мозък (фронталния кортекс), отговорни за паметта и усвояването на нова информация. Тя помолила ученици от втори, четвърти и шести клас на началното училище да напишат кратки есета – на ръка или на компютър, а след това анализирала получените текстове. Оказало се, че работите, написани на ръка, се отличавали с по-богата фантазия и по-богат речник. Според проф. Бернингер това е така, защото в процеса на създаване на ръкописен текст мозъкът работи по-активно.

В периода, когато децата започват да усвояват първите си уроци, писането на ръка се явява основен стимулатор на точно тези области в мозъка, които са отговорни за разпознаването на буквите и комбинирането им в думи. Група изследователи, от университетите в Ставангер (Норвегия) и Марсилия, сравняват (чрез магнитнорезонансна томография) как работи мозъкът, когато хората пишат бележки на хартия или на лаптоп.

При хората, ползвали химикалка, много по-интензивно са работили областите, отговорни за сензомоторните функции. В същото време значително се е активизирала и т.нар. „зона на Брока“, която е отговорна за формирането на речта, както и за комбинирането на буквите в думи, тоест, за умението да се чете и пише. При хората, които използвали клавиатурата, „зоната на Брока“ се активирала много по-слабо. Тоест, писането на ръка много по-ефективно оформя мрежата от връзки между невроните, което от своя страна помага да се научат буквите и да се чете гладко.

Пам Мюлер от Университета в Принстън и Даниел Опенхаймер от Калифорнийския университет заключават, че писането на ръка влияе благоприятно върху паметта и запаметяването на нова информация. Те помолили участниците да изслушат лекция и да запишат нейното съдържанието така, както им е по-удобно (около 50% от американските студенти използват лаптопи, за да записват преподаваното в лекциите). Тези студенти, които си водили ръкописни записки, значимо по-лесно си припомняли основната идея на лекцията и най-важните изводи от нея. Студентите с лаптопи, въпреки по-подробните записки, запомнили по-малко съществена информация. Тук е моментът да си припомним уроците по чужд език и как ни караха да пишем всяка нова дума по 10 пъти и да си повтаряме значението им. Всъщност, този досаден метод за учене се оказва най-продуктивен, а и най-полезен за нашия мозък. Всичко в нашия организъм се нуждае от движение и работа, за да работи бързо и ефективно.

Друг експеримент, проведен с възрастни хора, показва, колко е важна ролята на сензомоториката при функционирането на мозъчните участъци, отговорни за усвояването на четенето и писането. Участници в него били помолени за шест седмици да научат изкуствена азбука, състояща се от 20 несъществуващи в реалността букви. Половина от тях се учили да пишат буквите на ръка, а останалите – на компютър. След като изследователите тествали резултатите от тяхната работа, се оказало, че тези, които са писали на ръка, са запомнили азбуката по-добре от тези, които са я препечатвали на своя компютър.

Данните са повече от показателни за пагубната картина, която би настъпила, ако човечеството престане да използва химикалката. Достатъчно красноречив е и факта, че американските мултимилиардери (включително и от IT бранша) умишлено записват децата си в училища, в които съвсем целенасочено компютърните технологии са напълно изключени от процеса на преподаване.

къде и кога да отидем

предстоящи събития