“Великата вълна в Канагава”, Кацушика Хокусай

„И в началото беше вълната. Тъй плавна, красива, но и безмилостно жестока, стоварваща се върху планината Фуджи.“

Това не е сцена от филм, това е животът на Кацушика Хокусай. Макар и повечето ценители на живописта да разпознават картината „Великата вълна от Канагава“, малцина знаят историята на ексцентричния й създател Кацушика Хокусай. Макар през живота си да е създал близо 30 000 произведения, едва на 60-годишна възраст той започва да създава изкуство.

 

Картината му, пресъздаваща мощна вълна, връхлитаща върху три лодки и изгледът на планината Фуджи, прави художника лидер в импресионистичното течение в Европа. Наситеното синьо в картините се дължи на използването на пруско синя боя, която се е произвеждала в Китай, но се е внасяла през Англия или Германия.

 

Благодарение на живота при чичо си, Хокусай е имал възможност да се докосне до елита на средновековна Япония и да учи в най-добрите училища. Работил е като прислужник при управителя на средновековна Япония. По онова време ученето се състояло в усъвършенстване на рисувателните способности на учениците, където Хокусай успял да изпъкне сред останалите още на 6-годишна възраст. В ранните си години, вече като тийнейджър, той е работил като помощник в библиотеката. После е изучавал и тайните на дърворезбата, където е успял да се доусъвършенства, а по-късно и да създаде някой от най-известните си творения.

 

Щом станал на 19 години, той е бил приет в класа на Кацукава Шуншо – създател на стила „укийо-е“ (в превод „картини на плаващия свят“). Стилът представлявал традиционни рисунки и печатни графики, а покрай тях Хокусай успял да създаде и първия 3D модел на настолна игра. В периода 1814 – 1819 г., негови рисунки вдъхновяват много артисти да го копират, като дори създават първата манга – книга „Хокусай манга“.

#арт и дизайн

Поезия в аналог – фотографията на една германка

Поезия в аналог – фотографията на една германка

Успокояваща, деликатна, изпълнена със светлина и сянка – така най-кратко може да се опише фотографията на Тина Сосна.Успокояваща, деликатна, изпълнена със светлина и сянка – така най-кратко може да се опише фотографията на Тина Сосна. Едно германско момиче, което...

#бюлетин

Въпреки професионалните си успехи, в личния си живот го следват семейни драми и неуспехи. Пред очите му загинали и двете му деца, заедно със съпругите от двата му брака. На 50 години го удря мълния. На 60-годишна възраст се вижда принуден да изплаща хазартните задължения на внука си и той изпада във финансови затруднения. Това вдъхновява творецът отново да се обърне към вътрешното си „Аз“ и да започне известната си серия от платна „36 изгледа към планината Фуджи“. Най-известната картина сред тях е нарисувана през 1830 година и е озаглавена „Великата вълна от Канагава“.

Част от поредицата “36 изгледа към планината Фуджи”, Кацушика Хокусай

Не се знае със сигурност точната година на раждане на Хокусай. Смята се, че бил роден на 30-ти октомври 1760 г. Рожденото му име е Токитаро. По време на творческия си път е сменял над 30 пъти имената си. И макар това да е известен прийом сред творците по онова време, Хокусай успява да си измисля нов псевдоним всеки път на няколко години. Сред известните му имена били Шунро, Сори, Како, Таито, Гакийодин, и разбира се името, с което останал в историята – Кацушика Хокусай. В превод „Кацушика“ се отнасяло към Едо, бившето име на Токио до 1868 г. – където е роден, а „Хокусай“ означавало „Северно студио“.

Макар известен и талантлив, изкуството, което създава Хокусай не успява да зарадва западната публика до смъртта му през 1849 г. През целия му творчески живот Япония е подчинена на системата „сакоку“ („затворена страна“). Тя забранява посещението на чужденци в страната и наказва строго онези японци, осмелили се да напуснат пределите на страната. Но след пристигането на американския военноморски флот, през 50-те години на XX в, Япония излиза от изолацията. Това води в страната хиляди офицери, дипломати, артисти и колекционери, сред които е и самият Клод Моне, жадни да попият от чуждата култура.

 

Но колкото и да се интересували от културата, за американците и западните колонизатори Япония била все още в средните векове. Пропастта между нея и Западния свят все повече се увеличавала. Малко били западните артисти, които чисто и искрено вниквали в чистотата на японското изкуство. Чак след победата над руската армия през Първата световна война, Япония успява да извоюва статута си на хегемон на европейската сцена. Успява и да запази чистотата, простотата и елегантността си, с които будела възхищението в европейците.

 

Моне успял лично да се сдобие с над 250 картини от различни японски художници, сред които и на Хокусай. Те красели стените на къщата му в северна Франция. Малцина знаят, че част от произведенията на Моне са били един вид експеримент. Опитите му, да накара един обект да изпъкне сред множеството еднообразни елементи, са вдъхновени от произведенията на самия Хокусай.

 

Но колкото и да са се опитвали европейците, да се приобщят към стила на Хокусай, сякаш авторът и европейската публика се гледали от двете страни на едно и също огледало.

Още за четене

Как училищната система осакатява децата – историята на Джилиън Лин

Как училищната система осакатява децата – историята на Джилиън Лин

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. Не ме разбирайте погрешно! Това не е поредната статия, имаща за цел да оплюе държавата, министерството на образованието и цялата...

Pin It on Pinterest

Share This