„Карнавалът във Венеция“ е един от най-пищните и невероятни празници в Италия, който се провежда всяка година, две седмици преди началото на Великия пост.
Според учените корените му лежат в древните римски „Сатурналии“ (ежегодни празници в чест на бог Сатурн), които се провеждали след събирането на реколтата по време на зимното слънцестоене. От там произлизат и карнавалните маски. Дегизирането позволявало на хората да запазят своята анонимност и така класовата разлика се елиминирала. Този празничен период бил и символ на обърнатия с краката нагоре свят – тогава всичко било позволено.
Смята се, че за първи път „Карнавалът“ се е състоял през 11 век. В края на 18 век по време на „залеза“ на Римската империя, той се превърнал в един вид „пир по време на чума“. Така постепенно традицията угасва, а с идването на Наполеон на власт, за карнавалите съвсем се забравя.
Едва през 1979 г. традицията е възстановена с шумни многоцветни шествия по уличките на Венеция. От тогава парадът се провежда ежегодно под предводителството на дожа и епископа на Венеция. Безброй концерти и събития изтръгват градчето от зимната летаргия, изпълвайки площадите, църквите и дворците с пъстри гуляйджии. Жонгльори, клоуни, фокусници, акробати, мимове, пленяват публиката с майсторските си номера, а на площад Сан Марко, който е ядрото и сърцето на празника, се издига огромна сцена, на която се представят многобройни спектакли.
По традиция в деня преди откриването, събота, се провежда шествие на девойки в средновековни костюми, наречено „Празникът на Мариите“ („Festa delle Marie“). Самото начало на карнавала е винаги в неделя. Жители от всички райони на Венеция шестват по улиците в типични за района си карнавални костюми. Шествието завършва на площад Сан Марко, където участници и посетители могат да се насладят на друго популярно и може би най-зрелищно събитие на карнавала – „Полетът на ангела“ („Il Volo del Angelo“). При него, от върха на камбанарията на базиликата Сан Марко, бавно се издига и спуска фееричната бяла фигура на акробат, представляваща ангел. Това представление е вдъхновено от действителен случай от далечната 1548 г., когато един турчин, тръгвайки от закотвената си лодка на кея и вървейки по въже, стига до най-високата част на камбанарията на Сан Марко. Днес образът на турчина е заменен от „ангел“ (облечена в бяло девойка, която се спуска с въже от камбанарията до площада).
През десетте дни на карнавала, музиканти от различни краища на света изнасят концерти по тесните улички на Венеция. В различни дворци по Канале Гранде се провеждат множество балове с маски – частни и публични. На импровизирани сцени се изпълняват пиеси на различни автори, като сред фаворитите са комедиите на венецианеца Карло Голдони (1707 – 1793 г.). Тъй като бил скептичен и негативно настроен към лукса и разврата по времето на Карнавала, Голдони осмива и окарикатурява нравите през този празник, а пиесите му издигат традиционната „комедия дел арте“ (италиански традиционен театър с маскирани персонажи) до новата „комедия на характерите“.
Ето и някои от най-характерните венециански маски, които можете да видите по улиците в този период:
- „Лекарят и Чумата“ – в миналото най-страшни за Венеция били чумните епидемии, които редовно унищожавали голяма част от населението. „El Medico Dea Peste“ – „Лекарят на чумата“, се използвала от лекарите, които посещавали болните по време на тези епидемии. Маската в днешно време представлява ленено сукно с накапан по него восък и маска на лицето, приличаща на страшен орел. Смятало се, че като е толкова грозен маскирания, страшната чума щяла да подмине. А за да предпазят лекаря от вдишване на заразен въздух, в голямата човка на маската се поставяли пречистващи билки.
- „Панаталоне“ – една от най-известните венециански маски. Среща се в комедиите на Голдони („Панталон де Бизоньози“) и представлява стар търговец, педант и невежа, винаги намръщен и малко луд.
- „Фанакапа“ – това е противоположността на „Панталоне“, която осмива буржоазията. Има широкопола шапка, червена вратовръзка, бял фрак, зелени очила и папагалски нос.
- „Смешникът Матачино“ – в миналото той хвърлял яйца, пълни с розова вода по дамите, които се возили в гондолите.
- „Нициолето“ (кърпичка) – селянките и по-бедните дами се маскирали, като покривали главите си със „зендале“ (дълъг шал от коприна), а лицето си скривали зад „морета“ (малка овална маска, държана отзад с копче).
- „Няга“ (преоблеченият) – образ, облечен като домакиня, с котешко лице, който непристойно закачал дамите и мяукал. Под ръка той носи кошница с живо коте и винаги е в компанията на маскирани като бебета приятели.
- „Дзани“ – обикновено е с бяла риза с широки ръкави, чантичка на колана, с бастун с камшиче и с барета на главата. Дзани е сатиричен образ на селянин, от който по-късно произлизат маските на Арлекин, Пулчинела и други варианти на глупавия и умния слуга в „комедия дел арте“.
В последния ден на „Карнавала“ хиляди маскирани се събират на площада за „Погребението на карнавала“. Типичен образ от тази гротескна процесия е „Бернардон импиегао“ – изгърбен от сифилис човек, в каручка, теглена от „Пулчинела“ (друг популярен образ от „комедия дел арте“). На пиаца Сан Марко се поставя голямо чучело на „Панталоне“, което се запалва ритуално. В огъня символично се изгарят и останалите маски от приключващите празненства. В миналото народът пеел „Ел ва, ел ва!“ – „Край, свърши се карнавалът!“ Традиционно се участвало и в „прощален банкет с месото“ – на италиански „карне левар“ или махане на месото, откъдето се предполага, че идва думата „карневале“.
И тъй като Карнавалът във Венеция изглежда по един начин на снимки, но по съвсем друг, когато участваш в него на живо, посетете го!
За да се потопите напълно в тържествената атмосфера, за да усетите духа на Серенисима (едно от имената на Република Венеция в миналото), за да опитате типичните празнични палачинки и сиропирани курабийки – „бусолай“, „дзаети“ и „байколи“, за да се пречистите духовно и емоционално, участвайте в едно от най-пищните и грандиозни събития в световен план!
