„Бел Ами“ е двучасова пиеса на Юрий Дачев, която проследява събитията от едноименния роман на Ги дьо Мопасан. Режисьор е Бина Харалампиева, а главните действащи лица са поверени на Калин Врачански, Луиза Григорова, Герасим Георгиев – Геро и Василена Атанасова. Участват още Петър Калчев, Васил Банов, Алиса Атанасова, Таня Пашанкова и Христина Караиванова.
Сюжетът
Действието в „Бел Ами“ ни отвежда на драматична разходка из френското общество през 70-те и 80-те години на XIX век. Сюжетът проследява личния път на главния герой Жорж Дюроа, привлекателен, но беден провинциалист, който пристига в Париж, воден от амбицията да се отърси от бедността веднъж завинаги – да носи скъпи дрехи и да бъде приет в аристокрацията. С помощта на свой приятел той получава служба като журналист в известен френски вестник. Но трудолюбието и писателския талант са качества, които отсъстват у Дюроа. Единственото му оръжие се оказва необикновената харизма, която го прави неустоим за жените. И постепенно в капана на неговия чар попадат най-различни омъжени дами от елита.
Всяка любовна връзка го отвежда едно стъпало по-нагоре по стълбата към пари, социален престиж и политическа власт. Колкото по-надълбоко Дюроа навлиза в елита на Париж, толкова по-покварена става душата му. От наивен мечтател, той се превръща в пресметлив, коварен, алчен и безскрупулен човек, готов да смачка всеки, който се изпречи на пътя му.
Поредно силно превъплъщение на Калин Врачански
Вдъхвайки живот на Жорж Дюроа, Калин Врачански прави поредното си запомнящо се представяне. Това е седмото му театрално превъплъщение, което имам удоволствието да преживея. Предишни негови изяви, които успяха да ме докоснат, са в „Гарванът“ (също под режисурата на Бина Харалампиева) и „Коварство от любов“ по Шилер. Врачански е изключително добър в изграждането на многопластови образи на сцената. Оставам с впечатлението, че с всяка роля неговият талант покорява нови висоти. В „Бел Ами“ той успява да остане достатъчно близо до оригиналния образ на Мопасан, добавяйки частица от себе си, което прави изпълнението по-зрелищно.
Дисекция на едно болно общество
Пиесата „Бел Ами“ фокусира вниманието не толкова над личностната промяна на главния герой, колкото на проблема за възхода в среда, задвижвана единствено от користните интереси на хората, стремежът към пари и власт, и сексът, като пряк път към постигането на тези цели. Ярко изпъква мотивът за коварния чаровник, който прелъстявайки богати дами получава подобаващо място сред елита.
В „Бел Ами“ Мопасан достига до мрачни прозрения за обществото през XIX век, а ето, че два века по-късно, тези проблеми звучат по-актуално от всякога. Затова спектакълът и блестящата актьорска игра имат толкова силно въздействие над зрителите.
Играта на останалите актьори – достойна за бурни аплодисменти
Завладяващата игра на Калин Врачански се допълва от удивителния Герасим Георгиев – Геро. Той играе Валтер, собственик на вестника, където Дюроа започва работа и прави първите стъпки към сближаване с висшия елит. Зрителят вижда Валтер като нахален циник, с душа отдавна покварена от алчността. Това, което леко го дистанцира от първообраза в романа, са някои деликатно вмъкнати балкански нюанси, които всъщност правят персонажа му по-съвременен и автентичен.
Василена Атанасова е тази, която сякаш успява най-силно да докосне публиката. Нейната героиня, лутаща се в безкраен лабиринт от мисли и терзания, в които се редуват глупостта и копнежът по измамна любов, придава на спектакъла особен емоционален заряд. Превъплъщението ѝ в Натали Валтер поразява с дълбокия си драматизъм, в който ясно прозира таланта ѝ да извайва пълнокръвни и въздействащи образи. Напълно заслужено нейната игра печели бурните аплодисменти на публиката на финала. Неслучайно именно за ролята на Натали, Василена получава номинация за награда „Аскеер 2016“ в категорията „Поддържаща женска роля“.
Луиза Григорова пръска чар и талант в ролята на Мадлен Форестие. Тя влиза под кожата на красива и здравомислеща дама от богата фамилия, която се отличава с бърз ум и премерено поведение. Нейният дует с Врачански има ключово значение за разгръщането на сюжета.
До самия финал на пиесата всички герои остават безнадеждно впримчени в коварната прегръдка на морално западащото общество, проядено от алчност, лицемерие, лъжи и егоистични амбиции.
Луиза Григорова / снимки: Малък градски театър „Зад канала“
Ако не са костюмите, препращащи към Франция през XIX век, спокойно може да заключим, че събитията се развиват в нашето съвремие. Толкова актуални, та чак боли. Това е магията на театъра – кара те да се замислиш от коя страна на моралната линия си застанал, докато в същото време посочва коя е правилната.
