Не ме разбирайте погрешно! Това не е поредната статия, имаща за цел да оплюе държавата, министерството на образованието и цялата учебна система. Подобни критики е имало много и те не са довели до кой знае какъв резултат. В статията не става въпрос за българската практика в обучението, а за световното образование въобще. С нея искам да покажа колко невнимателно се отнасяме към детските потребности и как, без да искаме, рушим човешки съдби.

 

Не всички деца си приличат. Не всички обичат едни и същи неща. Образователната система, за жалост, се опитва да приравни всички деца, като ги застави да изпълняват едни и същи дейности, формирайки в тях еднакви интереси, знания и умения. Това на практика е невъзможно! Всяко дете е отделна вселена, изпълнена с най-различни особености и лични дадености.

 

Тъкмо за даденостите ще говорим в този материал, защото много от тях остават незабелязани от родители и учители. Самите деца насилствено биват вкарани в капана на една задължителна система на обучение, която ги стресира, не им позволява да развиват силните си страни и ги заставя да правят неща, които не умеят и нямат никакъв интерес да изпълняват. Да, всичко онова, което се изучава в училище е полезно за масовия ученик! Но какво се случва, когато детето е малко „по-различно“ от останалите? И тук не става въпрос за деца със СОП (Специални Образователни Потребности), а за деца с неоткрити таланти, които лесно биват причислявани към групата на „изоставащите“ или дори „психично болните“, поради некомпетентност или културна ограниченост.

 

Историята на Джилиън Лин е отличен пример за това колко зависими са децата от нашите решения, амбиции, необразованост и неспособност да ги чуем и видим онова, което носят в себе си. Твърде често до себе си имаме „бисер“, който дори не забелязваме.

 

#бюлетин

#на сцена

„Копенхаген“ на българска сцена

„Копенхаген“ на българска сцена

През настоящия театрален сезон българските зрители имат изключителната привилегия да гледат потресаващата пиеса на Майкъл Фрейн – „Копенхаген“. Цели 21 години след написването ѝ, пиесата се появява и на българска сцена, за да докаже, че родната публика има нужда точно...

Джилиън е обикновено момиче от Великобритания, родено през 1926 година, което расте съвсем нормално, докато не се сблъсква с училищната среда. Учителите смятат, че има затруднения в ученето, защото не била способна да стои на едно място, нито да се концентрира. Постоянно се въртяла на чина, възпрепятствала учебния процес и закъснявала с предаването на домашните. Проблемът станал толкова сериозен, че майка ѝ била принудена да я заведе на лекар.

 

снимка: Джилиън Лин и майка ѝ

Днес веднага биха поставили на Джилиън диагноза „хиперактивност с дефицит на вниманието“ – състояние, което заема специално място в Международната класификация на болестите (International Statistical Classification of Diseases and Related Health Problems, ICD) и дори се „лепва“ като етикет от обикновените хора в обществото, понякога на шега, понякога не точно. За щастие, този термин все още не е съществувал през 30-те години на миналия век, а докторът бил достатъчно наблюдателен, за да открие в детето не диагноза, а талант.

 

Какво направил той?

 

Поканил Джилиън да седне на един стол в другия край на стаята, с ръце под краката и да стои мирно в продължение на 20 минути, докато разговаря с майката. След като изслушал спокойно обясненията ѝ за състоянието, описано от учителите, помолил жената да излязат от кабинета, за да поговорят без присъствието на момичето. Преди това обаче, той включил радиото, където звучала красива музика. Постояли за кратко в коридора, след което докторът казал на жената да надникне съвсем леко през вратата, за да види какво прави момиченцето. То танцувало в синхрон с музиката, с красиви, въртеливи движения. Тогава той се обърнал към майката и казал: „Всичко е наред с детето ви, тя просто е родена танцьорка!“

 

снимка: styleable.co.uk

След този случай Джилиън е записана в танцово училище, където тя най-сетне може да признае: „Там всички бяха като мен, имаха нужда да танцуват, за да могат да мислят. Беше страхотно!“ Следва блестяща танцова кариера в Кралския балет, запознанство с Андрю Лойд Уебър и заедно работят по знаменитите мюзикъли „Котките“ и „Фантомът от операта“. Благодарение на този достатъчно компетентен и прозорлив доктор, талантът на Джилиън е съхранен и развит, а нейната работа, нейното призвание носи радост на милиони хора по света, донасяйки ѝ слава, пари и световно признание.

 

снимка: The New York Times

Можем само да си представим какво би станало, ако Джилиън беше продължила да учи в обикновено училище или по-лошо, да бъде лекувана в психиатрична клиника?! Нейният живот щеше да бъде съсипан и от таланта ѝ нямаше да остане и следа. Нямаше да бъде даже открит. За всички е ясно, че дори днес, човечеството не е измислило перфектната учебна система, така че да обхване нуждите на всички деца и да се работи с тях индивидуално, въпреки съществуването на стотици форми на обучение и възпитание.

 

Дори реформаторската педагогика на Мария Монтесори, която у нас стана много популярна в последните години, не е достатъчно добре изпипана, въпреки че в центъра на обучителния процес поставя детето, подтиквайки го към активно участие в процеса, за разлика от познатата ни система на „наливане на знания“. При метода на Монтесори детето се разглежда като отделен индивид със своите индивидуалности и лични потребности за развитие и изява.

 

Да, природата е силно застъпена в процеса на обучение! Децата прекарват много време на чист въздух и имат различни активности, но едва ли има училище по света, в което учителят да работи изцяло индивидуално с всеки ученик и да набляга в развитието на силните му страни. Въпреки това, пропуски продължава да има.

 

Стремежът обаче към една близка до съвършенството образователна система е необходим. И ако не можем да го постигнем, то поне можем по-често да наблюдаваме децата отстрани и да се вслушваме в техните нужди и вродени инстинкти. Защото, както казва Януш Корчак – друг реформатор в педагогиката, децата най-добре знаят какво искат, кога им е добре и кога не. Проблемът не е в тях, а в нас, които не сме достатъчно отворени, за да ги чуем.

още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства.   В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...

Завръщане в бъдещето и текст на български в новата песен на „Bloodrush“ – „Заедно ли ще горим?“

Завръщане в бъдещето и текст на български в новата песен на „Bloodrush“ – „Заедно ли ще горим?“

Младата банда отбелязва следваща страница от своята история с премиера в YouTube канала си, а парчето е блестяща интродукция от порцията нова музика, с която Косьо, Марти и Митко се завръщат ударно в родния музикален пейзаж.

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат

Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.снимка: Исторически музей, СамоковПортрет на...

Интервю с д-р Катя Меламед: „Българите са конен народ, не непременно номадски“ (първа част)

Интервю с д-р Катя Меламед: „Българите са конен народ, не непременно номадски“ (първа част)

Трябва ли българите да бъдат наричани прабългари? А славяните политическа измислица ли са? Дали прабългарите на Аспарух са номадски народ? А възможно ли е пък прабългарите да са траки (гети / готи), и не са ли те най-древният християнски народ на земята? Тези теми...

„Панелките“ – завръщане през призмата на модата

„Панелките“ – завръщане през призмата на модата

Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен фотограф: Тина Бояджиева Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен, защото политическата...

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Повечето плодове са богати основно на въглехидрати, докато авокадото съдържа голямо количество полезни мазнини. Благодарение на своята висока хранителна стойност,...

Pin It on Pinterest

Share This