Не ме разбирайте погрешно! Това не е поредната статия, имаща за цел да оплюе държавата, министерството на образованието и цялата учебна система. Подобни критики е имало много и те не са довели до кой знае какъв резултат. В статията не става въпрос за българската практика в обучението, а за световното образование въобще. С нея искам да покажа колко невнимателно се отнасяме към детските потребности и как, без да искаме, рушим човешки съдби.

 

Не всички деца си приличат. Не всички обичат едни и същи неща. Образователната система, за жалост, се опитва да приравни всички деца, като ги застави да изпълняват едни и същи дейности, формирайки в тях еднакви интереси, знания и умения. Това на практика е невъзможно! Всяко дете е отделна вселена, изпълнена с най-различни особености и лични дадености.

 

Тъкмо за даденостите ще говорим в този материал, защото много от тях остават незабелязани от родители и учители. Самите деца насилствено биват вкарани в капана на една задължителна система на обучение, която ги стресира, не им позволява да развиват силните си страни и ги заставя да правят неща, които не умеят и нямат никакъв интерес да изпълняват. Да, всичко онова, което се изучава в училище е полезно за масовия ученик! Но какво се случва, когато детето е малко „по-различно“ от останалите? И тук не става въпрос за деца със СОП (Специални Образователни Потребности), а за деца с неоткрити таланти, които лесно биват причислявани към групата на „изоставащите“ или дори „психично болните“, поради некомпетентност или културна ограниченост.

 

Историята на Джилиън Лин е отличен пример за това колко зависими са децата от нашите решения, амбиции, необразованост и неспособност да ги чуем и видим онова, което носят в себе си. Твърде често до себе си имаме „бисер“, който дори не забелязваме.

 

#бюлетин

#на сцена

„Копенхаген“ на българска сцена

„Копенхаген“ на българска сцена

През настоящия театрален сезон българските зрители имат изключителната привилегия да гледат потресаващата пиеса на Майкъл Фрейн – „Копенхаген“. Цели 21 години след написването ѝ, пиесата се появява и на българска сцена, за да докаже, че родната публика има нужда точно...

Джилиън е обикновено момиче от Великобритания, родено през 1926 година, което расте съвсем нормално, докато не се сблъсква с училищната среда. Учителите смятат, че има затруднения в ученето, защото не била способна да стои на едно място, нито да се концентрира. Постоянно се въртяла на чина, възпрепятствала учебния процес и закъснявала с предаването на домашните. Проблемът станал толкова сериозен, че майка ѝ била принудена да я заведе на лекар.

 

снимка: Джилиън Лин и майка ѝ

Днес веднага биха поставили на Джилиън диагноза „хиперактивност с дефицит на вниманието“ – състояние, което заема специално място в Международната класификация на болестите (International Statistical Classification of Diseases and Related Health Problems, ICD) и дори се „лепва“ като етикет от обикновените хора в обществото, понякога на шега, понякога не точно. За щастие, този термин все още не е съществувал през 30-те години на миналия век, а докторът бил достатъчно наблюдателен, за да открие в детето не диагноза, а талант.

 

Какво направил той?

 

Поканил Джилиън да седне на един стол в другия край на стаята, с ръце под краката и да стои мирно в продължение на 20 минути, докато разговаря с майката. След като изслушал спокойно обясненията ѝ за състоянието, описано от учителите, помолил жената да излязат от кабинета, за да поговорят без присъствието на момичето. Преди това обаче, той включил радиото, където звучала красива музика. Постояли за кратко в коридора, след което докторът казал на жената да надникне съвсем леко през вратата, за да види какво прави момиченцето. То танцувало в синхрон с музиката, с красиви, въртеливи движения. Тогава той се обърнал към майката и казал: „Всичко е наред с детето ви, тя просто е родена танцьорка!“

 

снимка: styleable.co.uk

След този случай Джилиън е записана в танцово училище, където тя най-сетне може да признае: „Там всички бяха като мен, имаха нужда да танцуват, за да могат да мислят. Беше страхотно!“ Следва блестяща танцова кариера в Кралския балет, запознанство с Андрю Лойд Уебър и заедно работят по знаменитите мюзикъли „Котките“ и „Фантомът от операта“. Благодарение на този достатъчно компетентен и прозорлив доктор, талантът на Джилиън е съхранен и развит, а нейната работа, нейното призвание носи радост на милиони хора по света, донасяйки ѝ слава, пари и световно признание.

 

снимка: The New York Times

Можем само да си представим какво би станало, ако Джилиън беше продължила да учи в обикновено училище или по-лошо, да бъде лекувана в психиатрична клиника?! Нейният живот щеше да бъде съсипан и от таланта ѝ нямаше да остане и следа. Нямаше да бъде даже открит. За всички е ясно, че дори днес, човечеството не е измислило перфектната учебна система, така че да обхване нуждите на всички деца и да се работи с тях индивидуално, въпреки съществуването на стотици форми на обучение и възпитание.

 

Дори реформаторската педагогика на Мария Монтесори, която у нас стана много популярна в последните години, не е достатъчно добре изпипана, въпреки че в центъра на обучителния процес поставя детето, подтиквайки го към активно участие в процеса, за разлика от познатата ни система на „наливане на знания“. При метода на Монтесори детето се разглежда като отделен индивид със своите индивидуалности и лични потребности за развитие и изява.

 

Да, природата е силно застъпена в процеса на обучение! Децата прекарват много време на чист въздух и имат различни активности, но едва ли има училище по света, в което учителят да работи изцяло индивидуално с всеки ученик и да набляга в развитието на силните му страни. Въпреки това, пропуски продължава да има.

 

Стремежът обаче към една близка до съвършенството образователна система е необходим. И ако не можем да го постигнем, то поне можем по-често да наблюдаваме децата отстрани и да се вслушваме в техните нужди и вродени инстинкти. Защото, както казва Януш Корчак – друг реформатор в педагогиката, децата най-добре знаят какво искат, кога им е добре и кога не. Проблемът не е в тях, а в нас, които не сме достатъчно отворени, за да ги чуем.

още за четене

По случай Мечкинден (Андреевден) WWF разказва историята на мечока Живко

По случай Мечкинден (Андреевден) WWF разказва историята на мечока Живко

Спасен от потенциална саморазправа, Живко се радва на новия си дом   Спасителният отряд на WWF проведе успешна акция по преместването на мечка, определена като проблемна. Това е вторият път в историята на България, в който се състои подобна операция с цел...

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...

Седмото издание на „Срещите на младото европейско кино“ ще се проведе между 22 и 30 юни в гр. София

Седмото издание на „Срещите на младото европейско кино“ ще се проведе между 22 и 30 юни в гр. София

В програмата на фестивала за пореден път ще бъдат представени смели съвременни игрални и документални филми от различни държави (България, Германия, Португалия, Словения, Русия, Чехия, Швеция, Франция и др.), както и специална кинообразователна селекция за ученици. От...

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица. Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и отвъдния свят.снимка: Michael AnfangСТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и...

Интервю с д-р Катя Меламед: „Българите са конен народ, не непременно номадски“ (първа част)

Интервю с д-р Катя Меламед: „Българите са конен народ, не непременно номадски“ (първа част)

Трябва ли българите да бъдат наричани прабългари? А славяните политическа измислица ли са? Дали прабългарите на Аспарух са номадски народ? А възможно ли е пък прабългарите да са траки (гети / готи), и не са ли те най-древният християнски народ на земята? Тези теми...

Български къщи и хотели от приказките

Български къщи и хотели от приказките

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. България е известна по света, освен с красивата си природа и вкусна традиционна кухня, също и с интересната възрожденска архитектура,...

„Панелките“ – завръщане през призмата на модата

„Панелките“ – завръщане през призмата на модата

Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен фотограф: Тина Бояджиева Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен, защото политическата...

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Повечето плодове са богати основно на въглехидрати, докато авокадото съдържа голямо количество полезни мазнини. Благодарение на своята висока хранителна стойност,...

Pin It on Pinterest

Share This