„Рапсодия в синьо“ е може би една от най-известните творби на Гершуин. Всъщност малко хора знаят, че дори великият композитор не е подозирал, че работи по нещо ново и значимо, докато не го разбрал от вестниците. Може да звучи странно, но това е самата истина.
В късната нощ на 3-ти януари 1942 г. Джордж Гершуин (George Gershwin), заедно с брат си Ира (Ira Gershwin), и лиристът Бъди Де Силва (Buddy DeSylva) играли билярд на 52-ра улица в Бродуей, когато статия във вестника привлякла вниманието му. Ставало въпрос за концерт на известния по онова време диригент Пол Уитмен (Paul Whitman) и оркестърът му „Palais Royal“, които щели да изнесат концерт по случай 12-ти февруари, когато бил рожденият ден на Ейбрахам Линкълн. Авторът на статията, посочвал, че лично великият Гершуин щял да композира за пръв път джаз концерт.
Всъщност Гершуин трябвало да представи нова музикална комедия, озаглавена „Сладък малък дявол“, само след 3 седмици, а сега изведнъж научава от пресата, че трябва и да композира джаз концерт, което било пълно безумие.
Пол Уитмен, който за времето си бил един от най-известните диригенти и носител на титлата „Кралят на джаза“, пуснал тази информация във вестниците. Той разгласил имена на свои колеги, които обаче никога не са давали съгласието си за участие в негови проекти.
В разговор по телефона с Уитмен, Гершуин съзрял възможност за професионално развитие. Според уговорката между двамата, талантливият композитор трябвало само да напише соло за пиано, а брилянтният Фред Гроув (Fred Grove) щял да са заеме с аранжиментите и адаптацията на музиката.
Още във влака, докато пътувал за репетиция до Бостън, Гершуин започва да пише новото си произведение. Денят е 7-ми януари. През следващите няколко дни геният успял напълно да завърши клавира за две пиана. До официалната му премиерата – на 24-ти януари, успял да нанесе нужните редакции. Всъщност това, което Гершуин продуцира, не било „джаз концерт“, а рапсодия за „пиано и джаз група“. Тя включва в себе си смесица от европейска симфонична музика и американски джаз.
Името на произведението се получава случайно. След като, заедно с брат си Айра, посещават изложбата на американския художник Джеймс Уистлър, те виждат една от картините му със заглавие „Ноктюрно в синьо и зелено“. Според Айра това име идеално би паснало на творбата, тъй като в нея се долавя смесица от американско и европейско влияние.
Идеята му помогнала да промени произведението и вече новосъздадената рапсодия била представена пред отбрана публика. Сред гостите личали имената на известни личности, като композитора Сергей Рахманинов (Sergei Rachmaninoff), цигуларят Фриц Крейслер (Fritz Kreisler) и диригента Леополд Стоковски (Leopold Stokowski).
И макар за онова време Гершуин да не е създавал много произведения за пиано, тази рапсодия му донася невероятен успех и множество признания. Днес произведението „Рапсодия в синьо“ е еталон за уникалност и шедьовър в американската джаз музика.
