Кавханът в Средновековна България – от висш военачалник до владетел в сянка

Съсловията, които съставляват прабългарското езическо общество, са три. Боилите са своеобразната висша аристокрация. След тях по достойнство идват багаините. А накрая е обикновеният народ. Измежду боилите, наричани по-късно боляри, и багаините се избират управниците на страната.

Най-близко до владетеля стои един колективен орган – съвет на шестимата боили. Освен него българският владетел има още няколко приближени, които му помагат в държавническите дела. По-важните сред тях са канартикинът и боилът таркан (синове на владетеля), както и ичиргу боилът и кавханът. Измежду всички посочени най-много власт в ръцете си съсредоточава кавханът. Тази титла е втората по важност след владетелската в цялата българска държава. Днес ще ви разкажем повече за познатите в българската история кавхани. Ще видим каква е тяхната роля и какви са заслугите им за развитието на Средновековна България.

В един свой труд големият български историк Петър Мутафчиев възкликва: „В дълбочините на своята душа народът ни си остана завинаги езичник.“ Това заключение се отнася в пълна степен и за административната институция „кавхан“, която съществува през цялата история на Първото българско царство. Кавхани има и преди Покръстването, и след това. Макар и вече християни, българските владетели спазват езическите порядки и продължават да назначават свой кавхан.

Хан Крум, вероятно с кавхан Иратаис

След Иратаис на власт идва кавхан Исбул. Той е на длъжността по време на двама български владетели – кановете Маламир (831 – 836 г.) и Пресиан (836 – 853 г.). Най-вероятно кавханът Исбул управлява от името на невръстния Маламир. Ето как длъжността еволюира и от висш военачалник кавханът се издига до владетел в сянка. В надпис на кан Маламир се известява: „Маламир, който управляваше заедно с кавхан Исбул, отиде с войска срещу гърците и опустоши крепостта Проват и крепостта Бурдизон и земите на гърците и придоби всякаква слава и дойде във Филипопол и гърците избягаха“.

В друг надпис на същия владетел пише: „Кан сюбиги Маламир, от бога архонт. Неговият стар боила, кавханът Исбул, направи този водоскок и го даде на архонта. А архонтът даде на българите много пъти ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи подаръци. Нека бог удостои от бога архонта да проживее заедно с капхана Исбул сто години.“ Името на Исбул се съдържа и в надпис на кан Пресиан, придружено от следната информация: „Персиан, от бога архонт на многото българи, изпрати Исбул, кавхана, като му даде войски и ичиргу боила и кана колобра.“

Виждаме каква огромна власт обладава кавхан Исбул по време на кановете Маламир и Пресиан. Той е съвладетел на Маламир, не само управлява заедно с него, но строи водоскоци и създава възпоменателни надписи съвместно с владетеля. Подобна съвладетелска институция съществува, почти синхронна по време, при тюрките (т.нар. „институт на малките кагани“), както при хазарите и маджарите. При следващия владетел Пресиан е засвидетелствано, че на подчинение на кавхан Исбул са войските заедно с ичиргу боила и кана колобър.