снимка: menuhincompetition.org

Йехуди Менухин е един от най-известните цигулари на света и удивявал с дарбата си още от дете. За кратко време, през 30-те години на 20-ти век, станал „най-известното дете на планетата“. През 1929 г., едва на 13-годишна възраст, Менухин изнесъл концерт в Берлин, а присъстващия сред публиката велик физик теоретик Алберт Айнщайн заявил развълнувано: „Денят на чудесата още не е завършил. Нашият стар приятел Йехуди все още е зает.“

 

Уникалността на Йехуди е не толкова в техническото му изпълнения, колкото в увереността, с която изпълнявал произведенията. Благодарение на вродения си талант и проницателност, той се превърнал в един от малкото класически цигулари разпознаваеми само по звука на цигулката. Йехуди, за разлика от Йозеф Сигети (Joseph Szigeti) или Миша Елман, не е поредният талант, а е бил едно „природно чудо“, което продължава да удивлява хората, дори 17 години след смъртта си.

 

Има една история, с която е известен Йехуди. През 1941 г., когато бил на 25 години и славата му от десетилетие е незатихваща, се присъединил на парти в Лонг Айлънд, където имал възможност да покаже стрелковите си „способности“. Макар никога досега да не бил докосвал оръжие, Йехуди го използвал както се ползва любимата му цигулка – поставил пистолета на лявото си рамо, след което успял да възпроизведе перфектен изстрел. Талантът му да се концентрира върху едно-единствено нещо и да впрегне всичките си сили, винаги е впечатлявало хората, които са имали досег с великия артист.

 

Втората му съпруга Диана, англичанка от средната класа, с която през 1959 г. Йехуди се заселва в Лондон, го описва като „най-великият съблазнител на света“. Въпреки таланта си той бил доста разхвърлян и Диана често трябвало да му прекъсна тренировките по йога, за да му напомни, че има концерт, за който трябва да се подготви. Погледнато отстрани Йехуди имал всичко, за което може да мечтае човек. Дарен с огромен талант, с любящи родители, които дали всичко за любимото си дете, за да може да подхранва таланта си, богатство и жени в изобилие, изглежда странно, че великият цигулар бил объркан и нещастен в личния си живот.

Йехуди Менухин с йога инструктора си

#бюлетин

Въпреки че постигнал толкова много, той изпаднал в криза, защото се появили технически проблеми по време на свиренето с цигулката, с които по-рано опитният цигулар без проблем би се справил. Наклонът на лъка му станал неравномерен и често бъркал интонацията. Тези проблеми се задълбочили и ако някога било удоволствие да слушаш Менухин, сега било объркващо и тежко. В личен план творецът също имал проблеми със семейството си, след като отношенията им станали сложни и напрегнати. Отгледан в семейство на крайно леви еврейски емигранти от Русия, след заселването си в Сан Франциско през 1918 г., Менухин се научил да не показва чувствата си пред хората. По време на постоянните си местения в детството си, той се явявал „везната“, която крепяла семейството и потушавал постоянните раздори и скандали. Проблемите от детството преместили фокуса на настоящите му проблеми и чрез свиренето на цигулка се опитвал да не мисли за тях. Чувствал се като древногръцки бог, в собствения си Олимп, който отвисоко гледа хората долу и намира сигурност единствено в самотата си.

 

За разлика от човека Менухин, който имал нещастен личен живот, творецът Менухин се стремял чрез своите произведения да ощастливи слушателите и да направи света едно по-добро място за живеене. Това не можело да се тълкува като арогантност, защото Менухин бил най-яростният си критик и дори като дете се чувствал безсилен, чудейки се как да запълни цялото си свободно време. Имал на своя страна музиката, която го научила на дисциплина, а в замяна на нея имал властта да излекува обърканата си душа и да намери, поне за малко, спокойствие и мир в себе си.

Йехуди Менухин и Рави Шанкар

Именно музиката за Менухин била „божествената искрица“ съпътствала живота му. Заедно с композитора Бенджамин Бритън (Edward Benjamin Britten) пътували до концентрационния лагер Берген-Белзен (Bergen-Belsen) в град Берген, изнасяйки представления пред затворниците, където се затвърдила вярата му, че в крайна сметка доброто винаги побеждава. Благодарение на тази вяра и на голямото си сърце повел кампания пред съдиите, издаващи присъди на сътрудниците на нацисткия режим, за помилването на великия немски диригент Вилхелм Фуртвенглер (Wilhelm Furtwängler), които бил арестуван заради съпричастност към нацистите. Това великодушие накарало много хора да се обърнат срещу него и да го обвинят, че съчувства на нацистите. Пианистът Артур Рубинщайн (Arthur Rubinstein), бил един от многото, които бойкотирали назначаването на Фуртвенглер за директор на Чикагския симфоничен оркестър. Това ядосало Менухин, който вярвал в невинността на Вилхелм и се доверявал на преценката на съда.

 

Дори семейството му се дразнело, че Йехуди постоянно търси доброто в хората. Не били един или два пъти случаите, в които той предизвиквал обществен скандал. Като председател на международния музикален съвет, Йехуди Менухин произнесъл реч в Съветския съюз, в която похвалил дисидента поет Евгений Евтушенко. През 1991 г. бил удостоен с наградата „Волф“ и при получаването й изнесъл реч, в която осъдил репресивната политика на израелското правителство спрямо палестинците.

 

Макар в политически план да е изглеждал наивен, то на културно ниво бил изключително мъдър и уважаван от много хора човек. Той измислил термина „световна музика“ преди изобщо да се говори за подобен стил. Още преди светът да чуе за „Бийтълс“, Йехуди, заедно с известния индийски музикант Рави Шанкар, направил индийската класическа музика лесно разпознаваема за Запада. Бил загрижен за околната среда и станал един от първите хора във Великобритания, които имали електрическа кола. Основал училище за талантливи деца в Стоук Д’Абърнон (Stoke D’Abernon), където те получавали цялостно образование, а не само фокусирано върху музиката. Дори самият Менухин се върнал на училище, за да може да разгадае напълно не само мистерията на цигулката, но и да разбере връзката между ума, тялото и духа.

 

Това трудно пътуване, направено с цел да събере разпръснатите части от човешката природа, той го определя като „спасителната благодат на истинската цивилизация“. Малко са хората като Йехуди Менухин, които са се посветили с цялата си душа на това велико пътуване и въпреки многото трудности не са се отклонили от правилния път.

докато пътувате

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This