Историята на най-удивителните потънали градове 

Повечето от нас знаят, или са чували поне веднъж, легендата за Атлантида – град с цивилизация изпреварила времето си, която, под влиянието  на природните катаклизми, а защо не и с помощта на човешката дейност, завинаги изчезва от лицето на земята. Няма достатъчно доказателства за това дали тя наистина е съществувала или е мит. На морското дъно, в различни части на света, лежат и други потънали градове. Тяхната история забулена в мистерии и тайни чака своя Херкулес, който да предприеме невероятно и опасно приключение, за да разкрие тайните им. Нека заедно да научим погребаните тайни на най-удивителните градове под вода.

Кралството на Клеопатра, Александрия – Древен Египет

Една от най-известните египетски владетелки в световната история е Клеопатра. Последната от династията на Птолемеите, водещи началото си от великия Александър Македонски. Името й в превод значи „Бащинна слава“ и е родена именно в Александрия, през 69 г. пр.н.е. В нейна чест преди векове се изгражда пищен дворец на остров Антирходос (Antirhodos island).

Всички моряци, от акостиралите кораби се възхищават на най-красивия дворец, създаден за най-красивата владетелка на света. Отстрани до самите стълби водещи към двореца се намират високи колони, всяка от които е украсена с венец, а заедно с разположените статуи на сфинксове и богини, тези произведения на изкуството създават усещането за изящество и красота. Именно това произведение на изкуството буди завистта на майсторите и жителите на най-големия гръцки остров – Родос. И като че ли по волята на самите богове, само 400 години след смъртта на Клеопатра, островът, заедно с жителите и богатствата си, става жертва на поредица от наводнения и унищожителни цунамита, в резултат на което на дъното на морето се озовават над 20 000 реликви.

В днешно време дворецът на Клеопатра е преоткрит за световната история, благодарение на френския археолог Франк Годио (Franck Goddio) през 1998 година. Това изважда на бял свят множество от онези красиви артефакти, като статуите на богинята Изида и легендарния Сфинкс, които днес са собственост на някои от най-големите музеи по света. Египетското правителство има планове да възроди това място, като създаде специален подводен музей, в който посетителите ще могат буквално да се „потопят“ в един фантастичен свят.

„Златният град“ Дварка (изгубеният град в залива Камбей)

Разположен на площ от пет мили, заровен в пясъците на миналото, на морското дъно в залива Камбей – Индия, лежи забележителният „златен“ град Дварка. Легендата разказва, че е построен преди 9500 години. Ако е вярно, това прави града първият в световната цивилизация, където се заражда първобитния обществен строй и изпреварва Месопотамия, която обаче се появява 5000 години по-късно от Дварка!!!

Авторът на разкопките Греъм Хенкок (Graham Hancock) е наистина  развълнуван от това откритие, което буквално пренаписва световната история и обръща представите ни за древната цивилизация. Чрез използването на специално оборудване руините разкриват, че района загива след последната ледникова епоха. Най-интересното е, че градът е останал непокътнат, през всичките тези векове, под водата.

През 1657 г. губернаторът на острова решава да направи пиратите част от отбранителната линия на града, заради честите набези на испанската Армада, като замяна на „верността си“. Бандитите получават образование и стават „почетни“ граждани на града. Това преустановява нападенията на испанците, като по този начин се прекъсва и достъпа им до ценни стоки, които да внасят в колониите си.

Не само бандитите, но и много частни лица и търговци стават част от схемата, като същите тези хора после препродават стоката в пъти по-скъпо на испанците. В града се озовават много бивши британски войници, в търсене на лесни пари и охолен пиратски живот. Постепенно пиратството става основен поминък на населението, от което жителите изкарват близо 750 000 британски лири годишно. Това е в пъти повече от търговията със захарна тръстика, която докарва „едва“ 100 000 британски лири.

Но славната му история приключва на 7-ми юни 1692 г., след мощно земетресение, което потопява града. Това принуждава властите да пренасочат всичките търговски пътища към съседния град Кингстън. От 1981 година градът започва да насърчава археологическите разкопки. По този начин се стреми да се превърне в процъфтяващ център на туристическата индустрия, благодарение на пиратското си минало.

Йонагуни-Джима – Япония

През 1995 г., на 68 мили източно от крайбрежието на Тайван, край бреговете на островите Йонагуни, един водолаз прави забележително откритие от древни, хлътнали руини. Изследователите считат, че това е т.н „японска Атлантида“, град на повече от 5000 години. Благодарение на реконструкцията на учените се установява, че в центъра на руините се намира масивна пирамида, която някога е била висока 882 фута. Базирана на сложната си архитектура, стълбища и множество коридори, тази сграда се доближава повече като архитектурен стил до този на инките.

Новопоявилият се град е най-големия за своето време. Но само 2000 години по-късно тази цивилизация загива под ударите на мощните земетресения и последвалите цунамита. Въпреки това, няма достатъчно сведения за края на Йонагуни-Джима. Всъщност някои учени настояват, че потъналият град изобщо не е град. Предполага се, че става дума за ерозирали скални образувания, оформени от хилядолетното излагане на външни влияния. Загадката за Йонагуни-Джима е трудна за разгадаване, но повечето вярват, че това са останките на хилядолетна велика цивилизация, която е погребана под морето преди хиляди години.

Порт Юлий – Италия

Някога това място е било пристан на западния флот на Римската империя. Разположен в западния край на Неапол, а името си „Порт Юлий“ получава в чест на император Октавиан Август.

Заради честите набези на по-малкия брат на Помпей Велики, чийто флот често обирал търговските кораби и прибирал най-вече житото, Август се обръща за помощ към най-близкия си помощник Марк Агрипа. Благодарение на скритото разположение на Бая, Агрипа започва подготовката за изграждането на силен флот, който да нанесе съкрушителен удар върху амбициите на враговете си. Замисля амбициозен план, между 37 – 36 г. пр.н.е., когато започва строителството на два канала. Единият, който е с по-големи размери, свързва езерата Аверно и Лукрино, и втори – между Лукрино и морето. От там през скрит вход ще може безпроблемно да излиза скритата тайно флотилия. В битката при Наулох, флотилията на Агрипа и Август побеждава брата на Помпей, с което се слага точка на този спор.

След войната порта е изоставен, заради натрупаните наносни образувания, и преместен в северния град Мизенум. Разделен е на две отделения – главното, където се провеждат обученията на моряците и воденето на тактики и маневри за морски бой, и друго, по-навътре в порта, където корабите се ремонтират и оборудват за следващото си плаване.

Само на 30 км. от Неапол, постепенно започва да изниква нов,  напълно различен от всички градове – „Град на греха“. Място, където богатите императори и римляни създават великолепните си вили и спа басейни и се забавляват. Сред известните личности се открояват имената на Цицерон, Вергилий и други хора. Но строителите на това място не знаят, че са го построили върху сеизмична зона. Впоследствие трусовете се засилват и след последния, най-силен трус, целия този град на греха, заедно с римския флот се озоват на дъното на морето.

Днес любителите на дълбоководните гмуркания могат да се насладят на този запазен древен „град на греха“ и да се насладят на напълно запазените мраморни статуи, калдъръмени улички, спа бани и всички онези произведения на изкуството изсечени под вещите ръце на някои от най-добрите римски майстори за времето си.