Историята на морските фаровете

Природата, както и морето могат да бъдат измамно спокойни. В един момент кротки и разкриващи най-красивото от природните прелести, а в следващия – жестоки и унищожителни сили, които помитат всичко пред себе си. Морето е коварен звяр и сякаш нищо не може да го спре по пътя му, освен морския фар. Сякаш този „малък Давид“ ще бъде погълнат всеки момент от „страшния морски звяр Голиат“, но устоява на поредната застрашителна вълна. Така е било и така ще бъде през вековете!

Още в древността фарът насочва изгубените кораби, а след време се използват и като вход към пристанището. Ако днес съвременните фарове се виждат отдалеч, преди векове се изграждат високи платформи, на които се запалва огън, за да може и най-отдалечения кораб да има ориентир.

Няма еднозначно мнение кой е създател на първия морски фар. Според някои това е Паламед от град Нафплио, други се позовават на създателите на фара в Александрия (построен на остров Фарос), които налагат „модата“ на фара по различни краища на античния свят. Дори командващият гръцката флотилия пълководец Фемистокъл споделя в мемоарите си, че за първи път забелязва фар, но в античен вид – запален огън върху малка платформа на пристанището в Пирея.

Споровете продължават и до днес. Много днешни народи, смятащи се за наследници на велики империи и цивилизации, си оспорват главната заслуга за създаването на това чудо, оставяйки на заден план най-важното – неговото приложение и спасяването на безброй човешки животи в бурните вълни на морето. Естествено за да може един фар да произвежда светлина се използват различни горивни материали – маслени лампи, дърва или въглища, като задължително около огъня се изгражда защитно съоръжение, за да не изгасва.

Благодарение на завоевателната политика на Римската империя, днес в Европа, наред с оставените паметници от една отминала епоха, има запазени фарове на някои места, като известната „Кула на Херкулес“ в Ла Коруня и фарът „Lanterna“ в Генуа. С течение на годините се усъвършенства строителството и използваните материали благодарение на което изникват множество нови фарове в Западна и Северна Европа.

Днес един от най-старите работещи фарове в Европа е „Hook Head Lighthouse“ в графство Уексфорд (Wexford) – Ирландия. Във Франция също се появяват фарове през Средновековието. Първият подобен е изграден през 1581 година по нареждане на Анри III и е с височина 40 м., като за построяването му са нужни цели 27 години. Едва през 1820 година кулата е първата в света, която използва „Френеловата леща“ (оптична леща изобретена от Огюстин Френел), като така се намалява значително дебелината и теглото на използваното стъкло.

Фарът Едистоун (Eddystone Lighthouse)

Той е разположен на 14 км южно от Плимут в Англия. Издигнат е заради честите корабокрушения и се счита за истински подвиг и безумие по онова време заради острите скали, затова той е разположен на специална конструкция.

Eddystone Lighthouse

Първоначално Хенри Уинстенли (Henry Winstanley) през 1696 г. изгражда осмоъгълна дървена конструкция, която обаче е отнесена от голяма буря през 1702 г. След това Джон Рудиерд (John Rudyerd), през 1708 г., проектира ново скеле от тухли и бетон, което оцелява чак до 1755 г., преди да бъде унищожено от пожар. Джон Смитън (John Smeaton) възстановява фара през 1756 година и изгражда допълнителна кула, която издържа на суровите условия до 1877 година. Налага иновации в строителството като използва гранит и хидравлична вар, а основата застопорява с мраморни дюбели. Издига кулата на височина от 72 метра, но я проектира леко извита по подобие на кулата в Пиза, за да може да разсейва енергията на връхлитащите я морски вълни.

Във Великобритания, където фаровете са частна собственост, започват злоупотреби с таксите, което принуждава чуждестранните кораби да избягват британския бряг и да търсят убежище по крайбрежието на страната. С увеличаването на търговския стокообмен между страните, през XVII век, се налага и ефективното осветително оборудване, което спомага за ранното предупреждение на наближаващите кораби за опасни скали или рифове.

През 1870 г. Джон Уигъм патентова първата ветроустойчива маслена лампа. Още от малък проявява голям интерес към осветлението и морето. През 1901 г. Артър Китсън (Arther Kitson) изобретява горелка за отработено масло, която е подобрена от Дейвид Худ (David Hood) в „Тринити Хаус“. Горивото се изпарява при високо налягане и се изгаря, за да се нагрее мантията, като се получава мощност над шест пъти по-голяма осветеност на традиционните маслени светлини.