снимка: Daniel Gregoire / Unspalsh

Природата, както и морето могат да бъдат измамно спокойни. В един момент кротки и разкриващи най-красивото от природните прелести, а в следващия – жестоки и унищожителни сили, които помитат всичко пред себе си. Морето е коварен звяр и сякаш нищо не може да го спре по пътя му, освен морския фар. Сякаш този „малък Давид“ ще бъде погълнат всеки момент от „страшния морски звяр Голиат“, но устоява на поредната застрашителна вълна. Така е било и така ще бъде през вековете!

 

Още в древността фарът насочва изгубените кораби, а след време се използват и като вход към пристанището. Ако днес съвременните фарове се виждат отдалеч, преди векове се изграждат високи платформи, на които се запалва огън, за да може и най-отдалечения кораб да има ориентир.

 

Няма еднозначно мнение кой е създател на първия морски фар. Според някои това е Паламед от град Нафплио, други се позовават на създателите на фара в Александрия (построен на остров Фарос), които налагат „модата“ на фара по различни краища на античния свят. Дори командващият гръцката флотилия пълководец Фемистокъл споделя в мемоарите си, че за първи път забелязва фар, но в античен вид – запален огън върху малка платформа на пристанището в Пирея.

 

Споровете продължават и до днес. Много днешни народи, смятащи се за наследници на велики империи и цивилизации, си оспорват главната заслуга за създаването на това чудо, оставяйки на заден план най-важното – неговото приложение и спасяването на безброй човешки животи в бурните вълни на морето. Естествено за да може един фар да произвежда светлина се използват различни горивни материали – маслени лампи, дърва или въглища, като задължително около огъня се изгражда защитно съоръжение, за да не изгасва.

 

Благодарение на завоевателната политика на Римската империя, днес в Европа, наред с оставените паметници от една отминала епоха, има запазени фарове на някои места, като известната „Кула на Херкулес“ в Ла Коруня и фарът „Lanterna“ в Генуа. С течение на годините се усъвършенства строителството и използваните материали благодарение на което изникват множество нови фарове в Западна и Северна Европа.

Hook Head Lighthouse

Днес един от най-старите работещи фарове в Европа е „Hook Head Lighthouse“ в графство Уексфорд (Wexford) – Ирландия. Във Франция също се появяват фарове през Средновековието. Първият подобен е изграден през 1581 година по нареждане на Анри III и е с височина 40 м., като за построяването му са нужни цели 27 години. Едва през 1820 година кулата е първата в света, която използва „Френеловата леща“ (оптична леща изобретена от Огюстин Френел), като така се намалява значително дебелината и теглото на използваното стъкло.

Фарът Едистоун (Eddystone Lighthouse)

 

Той е разположен на 14 км южно от Плимут в Англия. Издигнат е заради честите корабокрушения и се счита за истински подвиг и безумие по онова време заради острите скали, затова той е разположен на специална конструкция.

Eddystone Lighthouse

Първоначално Хенри Уинстенли (Henry Winstanley) през 1696 г. изгражда осмоъгълна дървена конструкция, която обаче е отнесена от голяма буря през 1702 г. След това Джон Рудиерд (John Rudyerd), през 1708 г., проектира ново скеле от тухли и бетон, което оцелява чак до 1755 г., преди да бъде унищожено от пожар. Джон Смитън (John Smeaton) възстановява фара през 1756 година и изгражда допълнителна кула, която издържа на суровите условия до 1877 година. Налага иновации в строителството като използва гранит и хидравлична вар, а основата застопорява с мраморни дюбели. Издига кулата на височина от 72 метра, но я проектира леко извита по подобие на кулата в Пиза, за да може да разсейва енергията на връхлитащите я морски вълни.

Във Великобритания, където фаровете са частна собственост, започват злоупотреби с таксите, което принуждава чуждестранните кораби да избягват британския бряг и да търсят убежище по крайбрежието на страната. С увеличаването на търговския стокообмен между страните, през XVII век, се налага и ефективното осветително оборудване, което спомага за ранното предупреждение на наближаващите кораби за опасни скали или рифове.

#бюлетин

#човек и природа

По случай Мечкинден (Андреевден) WWF разказва историята на мечока Живко

По случай Мечкинден (Андреевден) WWF разказва историята на мечока Живко

Спасен от потенциална саморазправа, Живко се радва на новия си дом   Спасителният отряд на WWF проведе успешна акция по преместването на мечка, определена като проблемна. Това е вторият път в историята на България, в който се състои подобна операция с цел...

#доверете се на SiteGround

След него шотландският инженер Робърт Луис Стивънсън (освен известен писател, той е потомък на трето поколение строители на фарове) се заема да подобри дизайна на всички фарове в Англия, защото осъзнава, че именно добрият дизайн е в основата на устойчивостта на фара на природните капризи. С построяването на фара „Bell Rock“ се поставя началото на въртящите се светлини в червено и бяло, които ще бъдат лесно разпознаваеми в далечината. През следващите 50 години Стивънсън използва опита си, за да налага, проектира, ръководи, и дори подобрява различни фарове, като дава съвети при избора, монтажа и дизайна на тези съоръжения и се възползва от възможността да наложи използването на Френеловите лещи. Наследниците на Стивънсън продължават завета му, като създават нови фарове из цяла Шотландия.

 

След Стивънсън, слепият архитект Александър Мичъл налага използването на винтови дюбели за застопоряване на подпорите, като през 1848 г. патентова изобретението си. След това и на други места започват да се прилага този подход за закрепване на съоръжения. Но наред с иновациите в строителството на фаровете се появява въпросът с осигуряването на достатъчно добро осветление. Само за поддържането на един фар отиват над 400 тона въглища годишно.

 

В търсене на идеалната светлина

 

През 1782 година швейцарския учен и изобретател Айме Арганд прави революционно откритие като създава първата лампа с бездимен пламък, която замества тогавашната маслена лампа и започва да се налага в продължение на век като начин за осветление на фаровете. Но това е само временно решение. През 1865 година шотландецът Джон Уигъм (John Wigham) разработва система за газово осветление на фаровете, като се използва свинска или китова мас. Тази система остава на разположение до началото на XIX век, когато се появяват и първите електрически крушки. В Ирландия започват да използват керосин и парафин за осветяване на фаровете през XIX век.

През 1870 г. Джон Уигъм патентова първата ветроустойчива маслена лампа. Още от малък проявява голям интерес към осветлението и морето. През 1901 г. Артър Китсън (Arther Kitson) изобретява горелка за отработено масло, която е подобрена от Дейвид Худ (David Hood) в „Тринити Хаус“. Горивото се изпарява при високо налягане и се изгаря, за да се нагрее мантията, като се получава мощност над шест пъти по-голяма осветеност на традиционните маслени светлини.

Густав Дален

Но истинско признание получава Густаф Дален (Nils Gustaf Dalen). През 1906 г., докато е главен инженер в газова компания, започва да експериментира с различни газове за получаване на светлина. След като не му се получава с изпробването на ацетилен и губи зрението си, той изобретява газовия акумулатор и създава агамасан (поресто вещество – използва се за безопасното съхранение и експлоатация на ацетилена). Така благодарение на безопасността и надеждността си агамасанът става основен източник на осветление до 1960 г., като дори се използва за осветяването на Панамския канал.

Първите параболични отразители

 

И така с развитието на новата лампа се появяват и първите параболични отразители. Макар че те са изобретени още през 1763 година от Уилям Хътчинсън. Позволяват събирането на сноповете светлина, които да бъдат прекарани през система, и да бъде увеличена силата им в концентриран лъч. През следващите 100 години други учени изобретяват няколко варианта на по-тънки лещи, едва при Огюстин Френел това изобретение получава реално приложение. Системата получава името катоптър (от гръцкото κάτοπτρον – „светлина“). Така създадената леща улавя под кос ъгъл попадналата светлина и позволява на по-далечно разстояние да се вижда светлината от фара. Новото изобретение е приложено за първи път през 1823 г. в Кордуанския фар (Cordouan lighthouse), като дължината на разпръснатата светлина е повече от 32 км. Днес тази система все още се използва от някои фарове.

 

Днес фаровете са символ на надежда за много моряци, които следвайки пътя от тези „стожери на светлината“ могат да бъдат сигурни, че отново ще са заедно със семействата си.

още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства.   В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

Кръстьо Асенов – „Той живее в Македония сред мъртвите, безсмъртен сред живите!“

Кръстьо Асенов – „Той живее в Македония сред мъртвите, безсмъртен сред живите!“

Освобождение, борба, революция, просвещение – това са теми, които отдавна вълнуват по-будните и интелигентни хора. Когато стане дума за България, тези теми се отнасят най-вече към периода на османското владичество. Но каква асоциация събуждат в съзнанието на...

Култовият комплекс при Малко Търново – главно светилище на върховното тракийско божество

Култовият комплекс при Малко Търново – главно светилище на върховното тракийско божество

Тракийската религия е изцяло организирана около почитта към Слънцето.снимка: Пламен Петков / БългаркаСТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥Тракийската религия е изцяло организирана около почитта към Слънцето. Основен извор за богопочитанието у траките е древноримският писател...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Носталгията и морето в „Потъването на Созопол“

Носталгията и морето в „Потъването на Созопол“

За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България снимка: thesinkingofsozopol.com Созопол, като от картина на...

Сладкиш с ябълки и маслено тесто

Сладкиш с ябълки и маслено тесто

Ябълката е силно застъпен в повечето традиционни сладкиши плод. Какво по-хубаво от аромата на ябълков пай, било то в сивите зимни дни или в горещите летни следобеди? Искате ли да опитате нещо ново, вместо обичайните ябълкови сладкиши? Опитайте тази торта с ябълки и...

Pin It on Pinterest

Share This