„Испанският език е любов, английският свобода, а българският мой корен и начало“ – интервю с поетесата Александра Евтимова

Александра Евтимова е поет, писател, филолог и преводач, но преди всичко тя е една слънчева, позитивна, нежна и пленителна личност. Родена е през 1995 г. в красивия български град Бяла Слатина. Завършила е английска филология с втори чужд език испански във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Член е на литературно-дискусионния клуб „Емилиян Станев“ (воден от проф. Николай Димитров) към същия университет. Александра владее до съвършенство езика на Шекспир и езика на Сервантес. До момента има две издадени книги – сборник с есета и разкази „Бъдеще време в сегашното“ (2009 г.) и роман „Запази сърцето“ (2013 г., изд. „Медиа груп – Иво Йорданов“). През 2016 г. печели Националната литературна награда „Георги Черняков“ в категорията „Хумор и сатира“. През 2017 г. става носител на две награди в същия конкурс – първо място в категория „Проза“ и първо място в категория „Поезия“. Темите, преобладаващи в стиховете ѝ, са вътрешният конфликт, липсите, (не)сбъднатото.

Освен да пише поезия и да чете, Александра обича да пътува и опознава нови светове и култури. Живяла е в Испания, Португалия и Англия. През последните две години е с местожителство Колумбия, където до съвсем скоро преподаваше английски език в престижна частна академия. През 2019 г. нейни стихове на испански език се появиха на страниците на седмото издание на поетичния алманах „Албатрос на поезията“ в Манисалес, Колумбия. Същата година Александра взема участие в XVI-то издание на международния конкурс за поезия и театър „Castello di Duino“, където е отличена със специална награда от ЮНЕСКО за англоезичната поема „Аз не съм“, засягаща темата за расизма.

Днес с Александра разговаряме за поезията, езиците и един амбициозен проект, който със силата на поетичното слово имa големи шансове да създаде непреходни връзки между България и Колумбия.

Приличат ли си България и Колумбия? Каква е представата на колумбийците за нас българите?

Българите сме по-меланхолични, носталгични, неспокойни, затворени. Не знам дали ме разбираш. Затворени в смисъл, че не сме толкова експресивни. Хората тук са доста близки един с друг и говорят, говорят, говорят. Семейните им връзки са много силни; зависими са едни от други. Колумбийците не знаят много за българите. Не правят разлика между румънец, българин, французин, англичанин. За тях ние сме европейци и изглеждаме по един и същи начин. Мисля, че ни виждат като по-сериозни, дистанцирани и по-скучни, може би. Представата им за българите се припокрива с общата такава за европейците, която като цяло е положителна: четем повече, по-образовани сме, с по-добро качество на живот по отношение на спокойствие и сигурност. Изпитват възхищение към европейците, но ги мислят за по-сериозни и по-студени. Колумбия е най-щастливата страна, а България мисля, че една от най-меланхоличните. Колумбийците винаги са позитивни каквото и да се случи.

Как се роди идеята да превеждаш стихове за „Мост между България и Колумбия“? Разкажи повече за този проект…

Когато започнах да посещавам литературни събития и да се запознавам с творци от Колумбия, исках да им разкажа и да им покажа България. Първо трябваше да преведа свои стихове, разбира се. Исках да им покажа стихове от наши автори, и обратното – да покажа техни стихове на творци от България. Мислех си, че ще бъде хубаво да мога да ги преведа, но в същото време не бях сигурна в себе си. Това беше миналата година, но тогава все още нямах толкова високо ниво на испански, както и увереност. Освен това бях заета – имах много часове като учител по английски език. Умствено се чувствах много изтощена. Нямах сили да започна такъв проект. Сега, когато вече напуснах работа, случи се пандемията и се наложи да стоя вкъщи, си възвърнах творческата енергия и реших да започна този проект. „Мост между България и Колумбия“ е насочен към съвременната българска и колумбийска поезия. Първо започнах със стихове на приятели, на хора които познавам, но проектът започва много да се разраства и набира популярност. Все повече хора ми изпращат стихове, което ме прави много щастлива. Нещо повече, вече се обсъжда въпросът за издаване на българо-колумбийска стихосбирка. Много се вълнувам!

Говориш свободно английски език, също и испански, който всъщност ти е втори чужд. Казват, че когато учиш нов език е като влюбване. При теб така ли беше? Какво те накара да се влюбиш в испанския?

Да, съгласна съм с твърдението за влюбването. Аз се влюбих в испанския. Харесваше ми още от ранна детска възраст, макар да не го разбирах много тогава. Харесвах испанска музика. Много исках да посетя испаноговорящи страни и да науча езика. Сега това ми е като сбъдната мечта и с всеки изминал ден се влюбвам в испанския все повече и повече.

Имаш ли любими поети и кои са те?

Не знам дали имам любим поет, но имам любими стихотворения. Любимото ми стихотворение на български език е от Георги Господинов. Казва се „Тръгвам“. Ще ти го изрецитирам:

Тръгвам!
Остър е ръбът на думата,
идва срещу мене,
ръгва ме.
Нещо обло ми кажи,
нещо като
тръгваМЕ.

От личния опит на човек, посетил и опознал няколко страни, би ли споделила какво вълнуват младите творци в различните краища на света? Как ти въздействат англоезичната, испанската и българската поезия?

Английската поезия е различна от българската и от испанската. Тя е някак по-конвенционална, по-екзистенциална. Мисля, че нас, младите поети, ни вълнуват сходни теми като липси, смърт, травми или може би аз се фокусирам над тези неща и затова на мен ми правят по-силно впечатление. Испанската поезия я намирам за по-чувствена, по-изразителна. Английската поезия ме кара повече да мисля. При съвременната българска поезия съм забелязала една конкретна тема, която вълнува поетите – времето; кой съм аз във времето, кой бях аз вчера, кой съм аз днес, кой ще бъда утре.

Какво те вдъхновява – случки и модели на поведение от заобикалящата те среда или универсални социални теми?

Комбинация и от двете.

Твориш поезия на български, английски и испански. На кой език най-истински успяваш да пресъздадеш своя лирически свят?

Английският ми дава пълна свобода. Чувствам се безкрайно свободна да пиша на английски за каквото и да било. Чувствам, че мога да се разкрия напълно. Испанският отключва по-романтичната ми страна. По принцип не пиша любовна поезия или по-скоро не ме привлича толкова именно тя. Но на испански го правя. Така ми въздейства езикът. На български може би пресъздавам друга страна от лирическия си свят. Забелязала съм, че пиша много за липсите. От доста време всъщност не съм писала на български. Отдавам го на факта, че се намирам по-далеч от дома, а и както ти го спомена – влюбването – аз в момента съм влюбена в испанския и пиша доста често на него. Но може би най-комфортно и най-свободна се чувствам когато пиша на английски. За момента чрез него успявам най-добре да изразя себе си.

Имаш издаден сборник с разкази. Мисля, че владееш отлично изкуството на късия разказ. Следваш ли определени принципи или когато вдъхновението те погълне, думите идват сами?

Не следвам определени принципи. Когато пишех проза се опитвах да пиша по-често, защото когато имаш идея, си казваш „Мога да я напиша по-късно“, а с поезията всичко се случва на момента.

Изпитваш ли носталгия по България?

Изпитвам носталгия по моето семейство и срещите с приятели и творци от България. Липсват ми литературните четения, събитията, нашият кръжок. Усещането да съм в България ми носи спокойствие, но за момента знам, че това не е моят път. Не знам дали бих се върнала да живея в България. Знам, че в момента трябва да бъда на друго място. Иначе изпитвам носталгия и към Европа. Колкото и да мислим, че сме различни ние, европейците, споделяме много общо. Понякога ми липсват свободата, сигурността и определени моменти от ежедневието.

Да очакваме ли нова самостоятелна стихосбирка в близко бъдеще?

Да, работя по стихосбирка. Имам доста идеи и искам тя да бъде издадена на български, английски и испански задължително. Все още не съм решила дали да не експериментирам като направя микс от езиците, или да я издам отделно.

В света на интернет много поети и писатели избират да пишат поезия не на хартия, а на електронен носител – смартфони, таблети, компютри. В западните страни масово се издава авторска поезия само в електронен вариант. Това роди нова културна форма, а именно електронната поезия. Какво мислиш за това явление? Какви са нагласите на творците от твоето обкръжение? Би ли издала следващата си стихосбирка само електронно?

Обикновено пиша на електронни носители, понякога на хартия, но преводите винаги ги правя на електронен носител. Що се отнася до издаването, все още съм привърженик на хартиения формат. Обмисляла съм да издам стихосбирка само електронно. Това е добра възможност, но мисля, че накрая бих избрала и двата формата – хартиен и електронен.

Дали в света след края на пандемията електронната литература и в частност електронната поезия ще достигне връхна точка в развитието си?

Без съмнение пандемията оказва голямо влияние. Записах видео като част от аудиовизуална антология за четене на поезия и то достигна до широка аудитория. Днес много творци публикуват свои видео записи, на които четат поезия и това набира все по-голяма популярност в социалните мрежи. Но все пак мисля, че хората предпочитат хартиените издания. Харесват допира с книгата, събитията по представянето на книгата, живия контакт с други творци, възможността да опознаеш един поет или писател отблизо като го чуеш и видиш. Мисля, че поезията на хартия ще живее още дълго.

Проектът „Мост между България и Колумбия“ се изразява в превод на съвременна поезия от испански и колумбийски на български език, и обратно. Преведени стихове по проекта може да прочетете в Dictum списание за литература и Archivos Oriente.