Хосе Анхел Валенте е поет, есеист и преводач. Роден е на 25-ти април през 1929 г. в Оренсе, Галисия. Учи право и романска филология, преподава испанска филология в Оксфорд. На него Испания дължи преводите на Джон Дън, Джон Кийтс, Константинос Кавафис, Паул Целан, Дилън Томас, Еуженио Монтале, както и романа на Албер Камю „Чужденецът“. Текстовете му отразяват проблемите като бедност, насилие, памет и време, смисъла и отговорността на твореца към словото, както и съдбата на самия творец. Умира на 18-ти юли 2000 г. в Женева.
ПОЕТ ВЪВ ВРЕМЕ НА МИЗЕРИЯ
Говореше забързано.
Говореше без да се вслушва, ни да вижда, ни да се изказва.
Говореше подобно някой, който бяга,
внезапно притаил се сред фалшивия брътвеж
от състрадание и нереалност.
Говореше без пунктуация и без мълчания,
примесвайки във всяка пауза гримаси за научено
веселие, за да избегне може би прикрития въпрос,
съгласието с миналото си,
оголената своя истина.
Говореше, като че искайки да изличи живота си пред
неудобен му свидетел,
и поради това се обкръжаваше с второстепенни същества,
които от прахосничествата му кърмеха
една просташка суета.
Купуваше така мълчанието на цена сурова,
устойчивото положение с цена сурова,
право на живот с цена сурова,
с цена сурова хляба.
Металът благороден може би, за да го бие чукът
за кауза най-чиста.
Поет във време на мизерия, във време на лъжа
и на невярност.
#бюлетин
#театър
За „Седемте смърти на Мария Калас“ – спектакъл на Марина Абрамович
Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. На 1-ви септември Баварската опера откри новия си сезон с един по-различен спектакъл – „Седемте смърти на Мария Калас“ от Марина...
СЪГЛАСИЕТО
Събра се на съвет човекът с неговите зъби,
проучи бледината си, извади
една кост от гръдта си: – Никога, си каза,
никога насилието.
Дойде едно дете внезапно, вдигна си ръката,
поиска хляб, прекъсна нишката на словото.
Ораторът избухна, всички се разбягаха.
– Никога насилието, казаха си.
Изсипа зимата обилно калища, гладуване.
Заплува немотията с опънати платна.
Организира се подкрепата в процесии
с тържествен показ. Още мъртви имаше.
Но нивга, никога, насилието.
Отиде си един, сто, двеста, много:
не стигаше за толкова самият въздух.
Годината бе по-добра от други по-лоши.
Нямаше отишлите си и не бе направил никой
изстъплено обръщение към правосъдието.
Общинският съветник, синдикатът, пазачът нощен,
самотният, гвардеецът, нечуващият,
хуманитарният професор: всички
се сбраха под трупа му,
усмихващ се и умиротворителен, и плакаха,
за своите деца по-скоро, не за тях самите.
Излъхна въздухът прогнил на здраве
и порядък венчелистчета.
Избави се Историята невредима, принципите,
на осветлението газът, обществената вяра.
– Никога насилието, пейна хорът,
единогласно, прещастлив, настойчив.
НИЧИЯ ЗЕМЯ
Градът добиваше вид
прежълтял и уморен
подобно тъжен вол.
Навлизаше
мъглата постепенно
през дългите галерии.
Малък град изгубен, позапуснат,
околийски, смътен.
Нямахме представа
на коя ли карта да заложим
живота,
за да се не връщаме наново
с нищо в ръцете
като гмуркачи в пустотата.
Непълни думи или невъзможни
знаци.
Юноши в порядъка
почитан на семействата.
И тържествените мъртви.
Понеделници,
неделя, понеделници.
Реки
от самота.
Минаваха предълги влакове
без местоназначение.
И слизаше мъглата,
лизвайки порутините
и смрачавайки студа.
По дългите галерии бих се изгубил
на детското пространство, сега голо,
подрязано, зазидано днес от отсъствието.
ВТОРО ЧЕСТВАНЕ НА ИЗИДОР ДЮКАС*
Един поет е длъжен да е по-полезен
от всеки гражданин на свойто племе.
Един поет е длъжен да познава
различни неотстъпни закони.
Закона за противостоенето на видимото,
чертаенето на разделителните линии,
този за поставяне на вълнолом
и обобщения закон на кръга.
Да не познава вместо това цареубийството
като форма на престъпление
и други фалшиви слова на историята.
Поезията трябва да има за цел практическата истина.
Мисията ѝ е трудна.
СЛЕД СЪБУЖДАНЕТО
След събуждането,
докато ти стоеше
на прага на деня,
аз написах думи
върху твоето тяло.
После се появи нощта и ги изтри.
Но ти все така ме познаваше.
Тогава запазих
с един дъх
същите думи
върху твоето тяло
и всеки, който се докосваше до тях –
бе изгарян от светлината им.
* Изидор Дюкас е френски поет, който умира само на 24 г. по неясни причини. Смята се, че е убит от полицията по време на безредици при обсадата на Париж през 1870 г.
още за четене
На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите
Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства. В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...
Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов
За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...
ALI с премиера на видеото на „Don’t Hate Me“
В своя пети сингъл алтернативната рок банда реди сурови истини с перфектно полирани детайли и емоционален мащаб отвъд музиката.
Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат
Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.снимка: Исторически музей, СамоковПортрет на...
Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“
Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...
Опакованата Триумфална Арка – мечтата на Кристо
Едно от местата, за което бленувах беше Франция и дори през тези трудни за пътуване времена имах късмета да посетя Париж през октомври.
„Панелките“ – завръщане през призмата на модата
Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен фотограф: Тина Бояджиева Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен, защото политическата...
Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?
Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Повечето плодове са богати основно на въглехидрати, докато авокадото съдържа голямо количество полезни мазнини. Благодарение на своята висока хранителна стойност,...
къде и кога да отидем
предстоящи събития
