Искрено и лично за околната среда в България

Приоритет ли е опазването на околната среда и природните богатства на страната ни? Мнозина сигурно биха помислили, че това е риторичен въпрос. Ако обърнем внимание на теорията, ще видим, че държавата е предприела всички мерки за запазване и опазване на природата, компетентните органи работят в хармония с европейското законодателство, природното наследство на България е, така да се каже, в сигурни ръце.

У нас около 34% от територията на страната са „защитени зони“, а около 5,5% – „защитени територии“. Разликата в тези две категории се изразява в това, че създаването на защитените територии се регламентира от специален закон „Закон за защитените територии“ (ДВ, бр. 133 от 1998 г.).

„Защитени зони“ е термин, въведен със „Закона за биологичното разнообразие“. „Защитени зони“ се наричат местата от „Националната екологична мрежа“, което всъщност е „НАТУРА 2000“ в България. „Натура 2000“ е общоевропейска мрежа, съставена от защитени зони. Зоните се определят на базата на научни критерии, а стратегията се стреми към опазване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в сферата на биологичното разнообразие.

Планини и гори

По данни от „Анализ на незаконния дърводобив в България за периода 2006 – 2013 г.“, на неправителствената организация WWF (World Wildlife Fund), незаконната сеч у нас достига до 1/3 от общия дърводобив в страната.

Не малко са случаите, в които сечта се извършва в природни паркове и защитени територии. Такъв е примерът от 2016 г. на поголовен дърводобив в тройно защитена територия във вододайната зона на Габрово, която е още в „Натура 2000“ и в границите на ПП „Българка“. Местността е много красива, със запазен ландшафт и местообитания от векове и е една от най-предпочитаните туристически дестинации в областта. Оттам минава пътят за местността Узана – любима отправна дестинация за планинари и един от малкото ски курорти в Стара планина.

Само от началото на тази година сигнали за незаконна сеч има в Добричко, Чепеларско, Шумен, Варна, Севлиево, Розино, Враца. Обявените случаи обаче далеч не са единични случаи – дърводобивът в сферата на сивата икономика възлиза на близо 150 млн. лв. годишно. На теория дърводобивът е строго регламентирана и ограничена дейност с предвидени от закона санкции и глоби. На практика наблюдаваме пълното им пренебрегване както от страна на нарушителите, така и от страна на управляващите национални или местни органи, отговарящи за регулациите.

Черноморие

Българското Черноморие, с дължина на крайбрежието 354 км., предлага изключително разнообразна флора, фауна и географски релеф: пясъчни плажове и дюни, солени и сладководни езера, скалисти брегове и др. Това разнообразие разбира се е твърде привлекателно за инвеститори в сферата на туризма и следователно опасно за опазване на природата в района.

Десетки са случаите на нерегламентирани действия по Черноморието ни – от унищожаване на плажни дюни, до незаконно строителство: случаят от 2018 г., свързан с нерегламентирани действия на плаж „Делфин“, разположен в ПП „Странджа“, позволявани системно от ръководството на Царево; планът плаж „Корал“ да бъде застроен, след като през януари тази година ВАС отхвърли жалба срещу изграждането на хотелски комплекс на брега на къмпинг „Корал“; съмнителните строителни дейности на плаж „Арапя“, „Алепу“, къмпинг „Градина“; опитът за отдаване под наем на плаж „Липите“, а най-пресен е случаят от 21-ви юли 2019 г. с плаж „Листи“. Ново риалити шоу ще се снима на плаж „Листи“ (намиращ се в ПП „Странджа“ и в „Натура 2000“), поради което тясната пътечка, водеща до плажа, е разрината с тежка техника, изкоренени са дървета, а плажуващи не се допускат. От предаването твърдят, че разполагат с разрешителни от всички компетентни институции.

Реки, езера, язовири

Ситуацията със сладководните водни източници у нас не е по-различна: разкритията от март 2019 г., за системно източване на Шабленското езеро; нерегулираният туристически поток към Седемте Рилски езера; незаконни изкопни дейности край устието на река Камчия от юли 2019 г.; незаконното сметище край река Искър, което беше разкрито през февруари, са само част от примерите за нарушения, които можем да дадем в тази сфера.

Къде се случва разминаването на практиката и на теорията? Как и защо тези две понятия, които би трябвало да са синхронични, са се превърнали в антоними? Къде сме ние като общество, което да защити страната си? Последният въпрос е отново парадокс, защото излиза, че трябва да браним природата от държавата. Широкото и едновременно разпространение на т.нар. „малка“ и „голяма“ корупция води до резултатите, които имаме налице. Сливането на „сивия“ сектор с администрацията говори за силна държавна „мафия“, а безхаберието на нас, гражданите като коректив, може да бъде наречено дори съучастничество.

Ефективното поддържане и запазване на околната среда зависи пряко от съвестта на отговорните за тази дейност лица и от осъзнаването на неотложната необходимост опазването на околната среда да се превърне в приоритет на всяка страна. Активното гражданско общество е единствената възможност за контрол и позитивна промяна. За съжаление у нас то все още е „пеленаче“, но България нетърпеливо очаква първите му стъпки. Нека спрем да препречваме пътя му със страх, незаинтересованост и безразличие!