снимка: Теодор Кудусчиев @unsplash / Рила
Приоритет ли е опазването на околната среда и природните богатства на страната ни? Мнозина сигурно биха помислили, че това е риторичен въпрос. Ако обърнем внимание на теорията, ще видим, че държавата е предприела всички мерки за запазване и опазване на природата, компетентните органи работят в хармония с европейското законодателство, природното наследство на България е, така да се каже, в сигурни ръце.
У нас около 34% от територията на страната са „защитени зони“, а около 5,5% – „защитени територии“. Разликата в тези две категории се изразява в това, че създаването на защитените територии се регламентира от специален закон „Закон за защитените територии“ (ДВ, бр. 133 от 1998 г.).
„Защитени зони“ е термин, въведен със „Закона за биологичното разнообразие“. „Защитени зони“ се наричат местата от „Националната екологична мрежа“, което всъщност е „НАТУРА 2000“ в България. „Натура 2000“ е общоевропейска мрежа, съставена от защитени зони. Зоните се определят на базата на научни критерии, а стратегията се стреми към опазване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в сферата на биологичното разнообразие.
#бюлетин
#човек и природа

Съветите на Страхил: Как да понижим лошия холестерол – 4 стъпки към успеха
Темата за холестерола, и сърдечното здраве като цяло, не е от най-лесните за обяснение, но едно е сигурно – понижаването на лошия холестерол е нещо хубаво!
Две са директивите, които са основни за опазването на околната среда и според които функционира „Натура 2000“: Директиви на Европейския съюз – „Директива 92/43/ЕЕС“, за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана още „Директива за хабитатите“) и „Директива 2009/147/ЕС“, за опазване на дивите птици (наричана още „Директива за птиците“). Двете директиви са имплементирани в българското законодателство чрез „Закона за биологичното разнообразие“ (ЗБР).
Защитените местности са категория защитени територии в България, чиято обща площ възлиза на 79 304,4 ha. За такива се считат резервати, национални и природни паркове. Те включват гори, земи и водни площи, които се явяват дом на застрашени и редки видове животни, растения и биоценози (съвкупност на популации на растения, животни и микроорганизми – живата част на екосистемата). Страната ни е богата на природни дадености и на територията й има 3 национални парка, 11 природни такива, 564 защитени местности и 55 резервати. Първият резерват в България е обявен през 1931 г. и се намира в Странджа – „Силкосия“. Други 16 са обявени за биосферни резервати от ЮНЕСКО след 1970 г.
Всички тези защитени зони и резервати успяват да оцелеят именно заради различните механизми за опазване, закони и регулации на държавно и наддържавно ниво, планове за управление и др. Но важно е да отбележа, че от европейското законодателство рядко произтичат преки забрани или ограничения. Евентуално такива могат да бъдат въведени в заповедите и в плановете за управление на отделните зони, след одобряване на съответния закон. У нас са налице 48 утвърдени и приети плана за управление на защитени територии (ЗТ) и различни закони, в съответствие с европейските рамки за опазване на околната среда като „Закон за биологичното разнообразие“ (ЗБР) от 2002 г. и др.
Парадоксът се ражда от факта, че практиката у нас показва изключително високи нива на незаинтересованост стане ли дума за природните богатства на страната ни, независимо от гореизброените закони и директиви. Нека разгледаме някои от най-известните примери за груби нарушения и гавра с природата ни от последните 2-3 години:
Планини и гори
По данни от „Анализ на незаконния дърводобив в България за периода 2006 – 2013 г.“, на неправителствената организация WWF (World Wildlife Fund), незаконната сеч у нас достига до 1/3 от общия дърводобив в страната.
Не малко са случаите, в които сечта се извършва в природни паркове и защитени територии. Такъв е примерът от 2016 г. на поголовен дърводобив в тройно защитена територия във вододайната зона на Габрово, която е още в „Натура 2000“ и в границите на ПП „Българка“. Местността е много красива, със запазен ландшафт и местообитания от векове и е една от най-предпочитаните туристически дестинации в областта. Оттам минава пътят за местността Узана – любима отправна дестинация за планинари и един от малкото ски курорти в Стара планина.
Само от началото на тази година сигнали за незаконна сеч има в Добричко, Чепеларско, Шумен, Варна, Севлиево, Розино, Враца. Обявените случаи обаче далеч не са единични случаи – дърводобивът в сферата на сивата икономика възлиза на близо 150 млн. лв. годишно. На теория дърводобивът е строго регламентирана и ограничена дейност с предвидени от закона санкции и глоби. На практика наблюдаваме пълното им пренебрегване както от страна на нарушителите, така и от страна на управляващите национални или местни органи, отговарящи за регулациите.
Черноморие
Българското Черноморие, с дължина на крайбрежието 354 км., предлага изключително разнообразна флора, фауна и географски релеф: пясъчни плажове и дюни, солени и сладководни езера, скалисти брегове и др. Това разнообразие разбира се е твърде привлекателно за инвеститори в сферата на туризма и следователно опасно за опазване на природата в района.
Десетки са случаите на нерегламентирани действия по Черноморието ни – от унищожаване на плажни дюни, до незаконно строителство: случаят от 2018 г., свързан с нерегламентирани действия на плаж „Делфин“, разположен в ПП „Странджа“, позволявани системно от ръководството на Царево; планът плаж „Корал“ да бъде застроен, след като през януари тази година ВАС отхвърли жалба срещу изграждането на хотелски комплекс на брега на къмпинг „Корал“; съмнителните строителни дейности на плаж „Арапя“, „Алепу“, къмпинг „Градина“; опитът за отдаване под наем на плаж „Липите“, а най-пресен е случаят от 21-ви юли 2019 г. с плаж „Листи“. Ново риалити шоу ще се снима на плаж „Листи“ (намиращ се в ПП „Странджа“ и в „Натура 2000“), поради което тясната пътечка, водеща до плажа, е разрината с тежка техника, изкоренени са дървета, а плажуващи не се допускат. От предаването твърдят, че разполагат с разрешителни от всички компетентни институции.
Реки, езера, язовири
Ситуацията със сладководните водни източници у нас не е по-различна: разкритията от март 2019 г., за системно източване на Шабленското езеро; нерегулираният туристически поток към Седемте Рилски езера; незаконни изкопни дейности край устието на река Камчия от юли 2019 г.; незаконното сметище край река Искър, което беше разкрито през февруари, са само част от примерите за нарушения, които можем да дадем в тази сфера.
Къде се случва разминаването на практиката и на теорията? Как и защо тези две понятия, които би трябвало да са синхронични, са се превърнали в антоними? Къде сме ние като общество, което да защити страната си? Последният въпрос е отново парадокс, защото излиза, че трябва да браним природата от държавата. Широкото и едновременно разпространение на т.нар. „малка“ и „голяма“ корупция води до резултатите, които имаме налице. Сливането на „сивия“ сектор с администрацията говори за силна държавна „мафия“, а безхаберието на нас, гражданите като коректив, може да бъде наречено дори съучастничество.
Ефективното поддържане и запазване на околната среда зависи пряко от съвестта на отговорните за тази дейност лица и от осъзнаването на неотложната необходимост опазването на околната среда да се превърне в приоритет на всяка страна. Активното гражданско общество е единствената възможност за контрол и позитивна промяна. За съжаление у нас то все още е „пеленаче“, но България нетърпеливо очаква първите му стъпки. Нека спрем да препречваме пътя му със страх, незаинтересованост и безразличие!
още за четене

Съветите на Страхил: Как да понижим лошия холестерол – 4 стъпки към успеха
Темата за холестерола, и сърдечното здраве като цяло, не е от най-лесните за обяснение, но едно е сигурно – понижаването на лошия холестерол е нещо хубаво!

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите
Българското Възраждане се различава от европейския Ренесанс по един съществен признак. Докато...

Книгите, с които ще запомним 2020 година
Годината бе трудна, но затова пък мина доста бързо, а и ни поднесе доста свободно време за четене,...

Княжеският манастир при село Равна – „каменната библиотека“ на българите
Манастирът при село Равна, Провадийско, функционира като основно седалище на Преславската книжовна...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“
Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с...

Български къщи и хотели от приказките
Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите...

Сюрреализъм или класика – двете модни величия на везните на времето
Коко Шанел и Елза Скиапарели - две модни икони, променили тотално разбиранията за мода, стил и...

Домашен козунак за Великден
Приготвянето на този козунак може да стане по два начина. рецепта: Нели Чалъкова Необходими...
къде и кога да отидем
предстоящи събития