Интервю с Микаела Енгел: „Иван Хаджиберов заслужава своето място в учебниците по българска история“

снимка: личен архив – Микаела Енгел

Микаела Енгел е много мила и изискана дама. Срещнахме се с нея в град Габрово, известен някога като „Български Манчестър“ – индустриалната столица на следосвобожденска България. Г-жа Енгел сподели с нас своята фамилна история, която е толкова забележителна и увлекателна, че е достойна да бъде заснета във филм на тема „Велики българи на XIX и XX в.“ или „Строители на съвременна България“. Неуморно и парче по парче, в продължение на много години, г-жа Енгел се е занимавала с възстановяване на славната си фамилна история. Сега е готова с удоволствие да я разкаже и пред читателите на списание „Българка“.

Г-жо Енгел, с Вас се запознахме покрай един материал на списание „Българка“. Той касаеше личността на Иван Хаджиберов, наричан „патриарх на българската индустрия“ и „цар на електричеството“. Вие сте негова правнучка. С какво искате той да бъде запомнен и споменаван днес?

Иван Хаджиберов е велик българин, който отдавна е заслужил своето място в учебниците по история. Той е направил твърде много полезни неща, но за мен най-важното е, че неговата напредничавост и предприемачески дух отиват изцяло в услуга на общественото добруване.

Хаджиберов проектира и строи първата частна ВЕЦ в България – тя е произведение на неговата инженерна мисъл. Но тази електрическа централа моят прадядо не я ползва само за своя бизнес – той дава възможност на всеки габровски дом да се осветява безплатно от нея. Благодарение на нея се създава уличното осветление в града, а ел. енергията ѝ бива ползвана за промишлени цели, от другите габровски индустриалци и предприемачи.

Водноелектрическата централа на Иван Хаджиберов

С пари и гаранции на моя прадядо е построена гарата на Габрово. Той е главният дарител на градската библиотека. Така че във финансово отношение Иван Хаджиберов допринася изключително за това – Габрово да се превърне в „Българския Манчестър“.

Като човек той е бил много строг и нравствен. Селяните са предпочитали да пращат дъщерите си в неговата фабрика, защото са знаели, че той не допуска неморалното поведение. Към фабриката е имало постройки за работници, като семейните и несемейните сред тях са живеели в отделни сгради. Иван Хаджиберов се е грижел работниците му да не се лишават от нищо. Ползвали се безплатно от медицински услуги. Построил клуб с девет стаи, в който редовно се изнасяли вечеринки, театрални представления, в него имало пиано и билярд. Идвали са учители и възпитатели, които се грижели за децата на работниците. Наблизо имало парк за разходки и отмора. Когато някоя от работничките се омъжвала – получавала чеиз от Хаджиберов. А на старите и заслужили работници Хаджиберов подарявал къща…

Иван Хаджиберов има ли известни и днес родственици?

Той има три дъщери и двама синове. Най-голямата му дъщеря, Иванка Хаджиберова, е женена за Николай Георгиев от Велико Търново. Николай Георгиев е собственик на един първите киносалони в България. Неговото кино „Модерен театър“ най-рано започва излъчването на озвучени филми във Велико Търново. Дъщеря на Николай Георгиев и Иванка Хаджиберова е Дора Йолова, която расте във фабриката на дядо си и днес пише спомени за него. Другата им дъщеря е Живка Нейкова, чиито наследници живеят в Австралия. Синът им Стефан Георгиев пък има внучка – Даниела Бабикян, съпруга на политическия анализатор Арман Бабикян. Към семейството на брата на Иван Хаджиберов – Димитър, принадлежи Любен Беров, министър-председател на България (1992 – 1994 г.)…

След смъртта на Иван Хаджиберов (1934 г.) неговият син Сава Беров поема ръководството на бизнеса. При идването на комунистите той успява да се спаси, избягвайки в Питсбърг, САЩ. Там умира през 1966 година под грижите на племенничката си Дора Йолова.

Семейство Хаджиберови

снимка: личен архив – Микаела Енгел

Разкажете по какъв начин успявате да откриете костите на великия си прадядо! Това е цяло приключение…

Съпругата на Иван Хаджиберов, Тодорица, почива през 1925 г. и е погребана в красива гробница със стенописи, построена по негово поръчение. Там са погребани по-късно самият индустриалец и големият му син Беро. Но след Девети септември костите в гробницата са поругани от разбойници, а малко по-късно се взема решение тя да бъде взривена, защото пречи на новостроящия се текстилен комбинат „Георги Генев“.

Костите на тримата Берови са спасени от третата дъщеря Еленка, която живее в София. Тя ги пренася с чанти от Габрово в София и така те престояват известно време в църквата „Света София“ в столицата. По-късно са поставени в гроба на починалия ѝ съпруг Константин Генов и в нейния гроб. Аз направих това откритие благодарение на сведения от сина им Асен Генов. Успях да разчета, на трънясалия гроб на баба Еленка, надписа „Иван Хаджиберов – опълченец“ (моят прадядо участва като опълченец в Руско-турската освободителна война). И така, днес вече всички знаем къде е погребан Иван Хаджиберов.

Вашата прабаба, съпругата на Иван Хаджиберов, също е от знатен род. С какво е популярен в българската история този род и какви издирвания сте направили по темата?

Така е! Тя е дъщеря на Хаджи Сава Иванов Хаджипенчев от Дряново, първият кмет на Дряново след Освобождението. След кървавото потушаване на Априлското въстание в Дряновския манастир 1876 г., Фазлъ паша тръгва към Дряново с топовете, възнамерявайки да срине града до основи. Моят прапрадядо отнася на Фазлъ паша цялото си злато и така откупува милостта му.

След смъртта си Хаджи Сава Иванов Хаджипенчев е погребан в църквата „Св. Никола“ в Дряново, строена от Кольо Фичето. Търсех къде точно се намира гробът, но засега безрезултатно. Може би той е без посвещение или надписът е изличен. Неговата къща днес е разрушена, но в Дряновския музей се съхраняват две колони (или дървени капители) от нея. Върху тях има посвещения, може би свързани с дейността на Хаджи Сава по спасяването на града от турците.

Аз наскоро посетих музея заради колоните, но те се помещават в хранилището, което нямаше кой да ми отвори, и не успях да ги видя. Това ще сторя следващия път, когато дойда в Дряново. Син на Хаджи Сава Иванов и брат на Тодорица е прочутият някога архитект Иван Савов. Негов проект е розовата гара в Габрово.

Дядо Ви по майчина линия е от фамилията Мушанови, към която принадлежи Никола Мушанов, познат по света като един от спасителите на българските евреи. Какво интересно ще споделите на нашите читатели в тази връзка?

Дядо ми Георги Мушанов е от Русе, а родът му води произхода си от Дряново. Той е съдружник в габровската фабрика „Изгрев“ заедно със Сиджаков и кожаря Сватов. Дядо ми е отговарял за търговските въпроси. „Изгрев“ е била в съседство с фабриката на Хаджиберови. Баба ми е втората дъщеря на Хаджиберов, на име Недка. Семейството на Недка и Георги Мушанови e било много близко с Никола Мушанов (втори братовчед на Георги), министър-председател на България и един от спасителите на българските евреи. Той кумува на сватбата им.

Георги Мушанов

снимка: личен архив – Микаела Енгел

Сватбата на Недка Берова и Георги Мушанов

снимка: личен архив – Микаела Енгел

Недка Берова Мушанова

снимка: личен архив – Микаела Енгел

Ще разкажете ли повече за себе си? Как поддържате интереса си към родовата памет, след като не живеете постоянно в България?

Аз съм биохимик по образование. Практикувала съм в Израел, в Института за регулация на лекарства. Също и в Йерусалимския университет, в Института за естествени науки „Хаим Вайцман“, а съм с диплома от Софийския университет. През 1965 г. отидох в Израел, където учих една година биохимия в Йерусалимския университет. През 1975 г. се върнах в България, за да завърша Софийския университет със статут на чуждестранна студентка, тъй като ми бе отнето българското гражданство при изселването ми. Както и да е! Върнах се в Израел и заработих в Института „Вайцман“, където се запознах със съпруга си, който е по професия физик. Цял живот се занимавах с биохимия.

След като излязох в пенсия, получих възможност да прекарвам повече време в България – по месец-два годишно съм тук. Ходя по музеи, срещам се и непрекъснато общувам с хора, които се вълнуват от личността на Иван Хаджиберов и Никола Мушанов. Такива например са Емил Михов и Милен Василев. Те са авторите на страхотния документален филм за Иван Хаджиберов – „Дързостта да бъдеш първи“, който се излъчи наскоро и по Националната телевизия.

Дъщеря Ви Мириам се занимава с хореография и модерни танци. Всяка година е канена в „DePaul University“ в Чикаго, води майсторски класове в Чикаго и Бъркли. Наскоро участва в откриването на израелска фотоизложба в България…

Вярвам, че дъщеря ми е достойна наследничка на моята майка Дора Мушанова. Майка ми е балерина и художничка, възпитаничка на Художествената академия, със свои изложби в България и Израел. Мириам ѝ посвети своята творба „AWake“ („РазБудена“) по време на изложбата „Какво се случва с правата на жените?“, състояла се в галерия „Васка Емануилова“ в София. Мириам завърши Академията за музика и танц в Йерусалим. Тя е изпълнителен и художествен директор на „Анджела денс къмпани“ („Angela Dance Co“), Йерусалим. Занимава се с модерно танцово изкуство, хореография, танцова критика…

Синът ми Гиора Енгел е физик и компютърен програмист. Той работи със съдружника си в Америка върху свое изобретение в областта на софтуера…

Как виждате бъдещето на градовете Габрово и Дряново – местата, откъдето произхождат прочутите Ви родственици? Има ли шанс тяхното възраждане благодарение на инвестиции в културен туризъм?

За възраждането на тези градове е необходимо те да поддържат своето недвижимо културно наследство. Не бива историческите ни символи да тънат в разруха и безстопанственост. Какво пречи да бъдат превърнати в музеи, или пък да бъдат преустроени в хотели? И така да се поддържат, за да се гордеят хората с това, което сме имали някога – със славните ни старини.

къде и кога да отидем

предстоящи събития