Нека ви представим Ивелина Добрева – преподавател в катедра „Романистика“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Благодарение и на нейните усилия годишно в България се дипломират десетки специалисти в областта на френския и испанския езици: учители, преводачи на технически и художествени текстове, специалисти по конферентен превод. Ивелина е лъчезарна, приветлива и усмихната млада дама. За нея преподаването е мисия и призвание.
Днес у нас битува представата, че за да успееш трябва да напуснеш „тази страна“ и да се устроиш в чужбина. Вие сте избрали да останете тук, въпреки че владеете писмено и говоримо чужди езици и много по-лесно от мнозина бихте могли да се реализирате зад граница. Защо решихте да останете? Какво е за Вас успехът?
Наистина това е реалността. Още след завършване на висше образование младите хора решават да дирят късмета си и да се реализират в чужбина. Тенденцията е, че все повече младежи напускат държавата след завършване на средно образование, с цел продължаване на обучението си в чуждестранни учебни заведения. Когато завърших езикова гимназия, пред мен също стоеше опцията да продължа да уча във Франция, но реших да остана в България и да опитам да се развия професионално и интелектуално тук. Когато има силата да следва мечтите си, човек може да бъде успешен навсякъде!
По време на цялото Ви следване сте посещавали същевременно лекции, но и сте работили. Много хора се оплакват, че е невъзможно съчетаването на учене с работа. Вие как се справихте?
Разбира се, че е трудно да съчетаваш двете неща! Може би е добре да се търси такъв тип работа, която позволява да посещаваш часовете. Също така и да имаш време за подготовка, а не само да се отдадеш на работата. Та нали именно тези четири или пет години те подготвят за същината на това, което трябва да работиш? В днешно време, като че ли една част от младежите възприемат висшето образование като нещо задължително след средното. Мисля, че е по-добре първо да се помисли добре в каква област човек иска да изгради своята кариера и тогава да поеме по пътя към висшето образование. Именно такъв добре обмислен избор би допринесъл за изграждането на един добър професионалист, който е имал желание да учи точно това, което е записал. Много важно е доброто разпределяне на времето! Аз лично харесвах много работата си по време на следването, както и специалността, която бях записала, така че правех и двете неща с удоволствие!
Казват, че „учителстването“ е призвание. Аз лично напълно споделям този трепет – да застанеш пред аудиторията и да обясняваш важни и полезни неща. Вие защо избрахте преподаването в университет пред това в училище? Знам, че сте имали възможност да работите и като учителка в езикова гимназия…
Може би една от причините да ми харесва повече преподаването в университета от това в училище е, защото тук работим с хора, на които след няколко години им предстои да се „сблъскат с живота“. За мен лично висшето образование е подготовка за живота. Така работата с тези хора става още по-предизвикателна и привлекателна. Мога да кажа, че се учим взаимно и споделяме опит. Обръщението към студентите е „колеги“. Ние сме изравнени.
Много обичате родния си град Добрич. Предпочитате да пътувате всяка седмица с автобус до вкъщи, пред това да се устроите във Велико Търново. С какво Ви привлича Добрич? Какво значи за Вас родното място, приятелите, роднините, близките?
Да, така е! Предпочитам да пътувам, защото обичта ми и към двата града е еднаква, но в родния ми град са по-голямата част от приятелите и близките ми. В Добрич се чувствам много добре, почивам си по-пълноценно от служебните задължения.
Пътували сте във Франция, Испания … Влезли сте в приятелски отношения с хора от тези страни. Не е ли изкушаващо да останете там, където имате повече възможности за развитие?
Не мисля, че да живееш в чужбина означава „повече възможности за развитие“. Когато човек има амбиция, възможности за развитие има навсякъде. Важното е да вярваш в собствените си способности и всичко ще се нареди.
Какви са амбициите Ви в науката? Как виждате кариерното си развитие в университета?
Надявам се скоро да се насоча към тема за дисертация. От доста време го обмислям, защото все пак това, което трябва да се напише, е научен труд и е необходимо той да допринесе с нещо за науката. Засега това са единствените ми планове в средносрочен план.
Като филолог по професия, често представяте филологията като сложна наука с характерен, трудно разбираем за обикновените хора език. Бихте ли ни разказали нещо интересно, с което да ни спечелите за филологията? Защо човек трябва да се посвети именно на това?
Филологията е наука за езика. А езикът е всичко това, което ни спохожда ежедневно. Разговори с приятели, социални мрежи, общуване по интереси, начин да изкажеш собствените си чувства: основата на всичко това е езикът. Езикът е начинът да изразиш себе си и да бъдеш себе си. Какво по-интересно от това – да се учиш как да изразяваш себе си и да бъдеш себе си? Ето това трябва да се знае за заниманията с филология.
Замислили сте да пишете дисертация. Разкажете ни нещо повече за нея! Къде се конкретните Ви интереси? Защо е важно „да се роди“ една дисертация? Каква е ползата от нея?
Интересен ми е политическият език, стилът, реториката… Бих искала да дам научен израз на големите послания в обществения ни живот: „Какво се предлага на хората, за да живеят по-добре заедно?“ „В какво се изразява общият ни път към щастието?“ „Какво ни се обещава, за да бъдем по-задружни, сплотени, отговорни и добри хора?“ Тези много важни теми присъстват ежедневно в медиите под една или друга форма, изразени с различни думи, чиито смисъл, най-общо казано, е „разговори за политика“. Аз се вълнувам от чисто езиковите (филологическите) средства за осъществяване на един добър политически разговор.
Вие сте много позитивна и усмихната. Обикновено, когато чуем за наука и научна общност, си представяме сериозни и намусени физиономии. Откъде черпите вдъхновение за доброто си настроение и позитивизма си? Какво бихте пожелали на читателите на списание „Българка“?
Всичко се дължи на работата с младите хора. Техният позитивизъм и амбиция могат да ти повлияят много силно и да те накарат да вярваш. Работейки с млади хора и наричайки ги „колеги“, сякаш възрастовата бариера между нас, преподавателите и студентите, изчезва и всички сме на една и съща младежка възраст, а на читателите на списание „Българка“ пожелавам повече поводи за усмивки! Да се научат да откриват красивото и в най-малките неща и винаги да вярват в собствените си възможности! За мен това е пътят към щастието!
