Каква е била религията на прабългарите – шаманизъм, тангризъм, зороастризъм или нещо друго? Има ли връзка между прабългари и тюрки? Какво е най-характерното за прабългарските погребални обичаи и защо е важно да ги познаваме? Тези и други любопитни теми обсъждаме във втората част от интервюто с д-р Катя Меламед.
Какво е важно да знаем за етническата принадлежност на погребаните с кремация в прабългарските езически некрополи от нашите земи? Известна е хипотезата на Рашо Рашев, че гробовете с трупоизгаряне в биритуалните некрополи принадлежат на славяни от Пенковската култура, дошли заедно с прабългарите в днешните български земи. Същевременно е известно, че погребалният обред на прабългарите през V – VII в. е трупополагане. Биритуализмът се появява след това, демонстриран в т.нар. Кубано-Донецка група, както и в Долнодунавските некрополи. Бихте ли внесли повече яснота по проблема?
Биритуалните некрополи в днешна Североизточна България принадлежат на българите. Това е тезата, която защитавам. Между тях няма славяни – или поне в достатъчен брой, за да променят обреда. И кремациите, и инхумациите в биритуалните некрополи са оставени от племената, които познаваме като българи. Вече говорихме за това – те са разнородни и имат различни погребални практики. А и не е съвсем вярно, че българите не се погребват чрез изгаряне. Някои от тях го практикуват и имаме както археологически, така и писмени данни. Тезата, че кремациите са славянски, а инхумациите – прабългарски, е остаряла и невярна. Тя отговаря на времето, в което е изработена – с цялото ми уважение към усилията и труда в миналото.
Биритуализмът в погребалния обред е един много интересен и същевременно много показателен въпрос. Той добре илюстрира разнородност в състава на една култура, в едно обединение, в един съюз. Без да влизам в подробности, ще спомена Черняховската култура, която е много по-добър пример за сравнение, отколкото Кубано – Донецката група. Черняховската култура се датира между II-ри и началото на V-ти век. Покрива големи територии в Северното Причерноморие и Източна Европа. Свързва се предимно с миграцията на готите, но включва в себе си и много други етноси. Характеризира се също с биритуални некрополи.
Анализът на известните данни налага извода, че в биритуалните български езически некрополи се наблюдава същото отношение към погребалния обред, същата система от разнообразни погребални практики, съчетани с течение на времето в единен обред, установен в некрополите в Североизточна България от края на VII-ми и първата половина на IX-ти век.
Основните характеристики на Черняховския погребален обред са сходни на характеристиките на българските езически некрополи: едновременно практикуване на инхумация и кремация в яма, кремация в урна, разнообразни гробни структури, нестабилна ориентация, наличие на черепи, деформирани чрез превръзка, незадължителен сходен подбор на лични вещи, съдове и жертвена храна в гроба. Изследователите на Черняховската култура отдават разнообразието на елементите не на съвместно съжителство на отделни народи, а на различни народностни традиции, съчетани в общата култура на едно нехомогенно общество. Разбира се, сега нямаме време да анализираме погребалния обред, присъщ на Черняховската култура, за да го съпоставяме с погребалния обред в българските езически некрополи. Предлагам само една възможност за сравнение на отношения към едно и също събитие, към един и същ проблем.
прабългарски некрополи от Дунавска България. Източник: bulgari-istoria-2010.com
некрополи от Кубано-Донецката група. Източник / bulgari-istoria-2010.com
Като специалист по некрополи (в превод „градове на мъртвите“), ще Ви помоля да вземете отношение по една от най-интересните за любители тема. Какви са били религиозните представи на прабългарите – шаманизъм, тангризъм, зороастризъм или нещо друго?
От всичко по малко. Не можем да знаем подробности, защото древните българи са безписмен народ. Поне повечето българи, определена част от тях познават руническа писмена система. Що се отнася до шаманизма, за него имаме далеч повече данни, добити при археологически проучвания. Но трябва да се уточним, че шаманизмът е практика, а не религия, както добре е изследван и дефиниран от Мирча Елиаде.
Все пак можем много да научим от погребалните практики. На първо място безспорно вярват в задгробния живот, в живота след смъртта. Изглежда светът на мъртвите е устроен по начин, сходен със света на живите. Двата свята са свързани с път, който душата трябва да премине. (Тези представи, разбира се, не са присъщи само на българите – познаваме ги добре от много други култури.) С тази представа можем да си обясним всички онези съдове, включително кани за течност, ножчета и други предмети, които откриваме в гробовете. Почти сигурно е, че пътя и живота след него поемат облечени – откриваме и части от облеклото. Понякога откриваме и оръжия – войните се явяват въоръжени.
Колкото до пътя, познаваме описания на шамански практики – едно от главните задължения на шамана е да отведе душите на мъртвите Отвъд. Според един разказ на шаман, отговарял за голяма територия, понякога се събирали 20 и повече душú, които чакали да бъдат отведени. Много тежка задача, защото по пътя някои душú се губели и шаманът трябвало да се връща, за да ги намери. Пак с пътя е свързана и една практика, позната от Сибир. В детски гробове погребвали и кучета, откривани и в Североизточна България: както кучето безпогрешно познава пътя до дома, така и ще помогне на душата да стигне Отвъд.
Зороастрийски храм на Огъня
Ориентацията на тялото, положено в гроба, също носи добра информация. Тя зависи от много важна световна посока или точно определено място, мотивирани, приети и задължителни в културата – да си припомним Източната ориентация в християнството: от Изток очакваме Месията и лицата ни трябва да са обърнати на изток. В българските езически некрополи ориентацията е доста колеблива, но все пак имаме преобладаваща посока в отделните некрополи. От етнографски записи, както и от исторически хроники знаем, че често ориентацията при погребване е съобразена с посоката на преселение, с мястото, където първоначално е родено племето, с прародината. Така например можем с известна сигурност да си обясним северната ориентация на голяма част от гробовете. Или с представата за посоката, в която се намира светът на мъртвите.
С друга представа, също известна от писмени записи, можем да интерпретираме гробовете с ниши. Те са отделна група, проучена в биритуалните некрополи – правоъгълни шахти, в една от стените на дъното с издълбана ниша, понякога затворена с плоча. В нишата е положено тялото или гробните жертви. Можем да свържем тази практика с древната представа за пещерата, в която е родена прамайката или праотецът, обичайно от митичен брак на мъж с животно. Легендата е позната в културния кръг, към който принадлежат и българите – бракът е между мъж и вълчица.
В друга група гробове в некрополите, за които си говорим, има и погребан кон, заедно с мъртвия. Нека си отбележим, че тези гробове са както с инхумация, така и с кремация, и определено са отдават на българите. Логично се интерпретират като гробове на войни, често и с оръжия. Ще си позволя цялата история, разказана от Ибн Фадлан – арабски писател от първата половина на X век. През 921 г. той участва в една експедиция от Багдад във Волжка България и оставя един великолепен пътепис с много етнографски описания. Ето какво ни разказва Ибн Фадлан:
В случай че умре някой свободен от тях, освен всички останали практики, в зависимост от броя на конете му, те убиват 100 или 200 от тях, „или пък само един от тях и изяждат месото, като оставят главата, краката, кожата и опашката, опъват ги на пръти и започват да нареждат: Това са неговите коне, които ще го отнесат в рая“. Ако пропуснат да жертват кон в деня на погребението, идва старец и казва: „Видиш ли, моите другари ме изпревариха, изпотрошиха ми се краката, за да ги настигна, но не мога. Останах сам.“ Тогава роднините жертват кон, разпъват чучелото му на гроба и старецът отново идва, за да им каже: „Видях еди-кой си и еди-кой си да казва: Съобщи на домашните и на приятелите ми, че вече ги настигнах. Догоних тези, които бяха преди мен, че се успокоих от умората“. Освен всичко друго, този текст дава добра представа за мисления път между двата свята, който изисква специално отношение и е свързан с движение и усилия. Свободният мъж го преминава на кон.
#бюлетин
#корените ни

Таласъмите в българските народни поверия
В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“. Таласъмите ходят докле пропеят петлите.В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“....
Бихте ли коментирали тюркизацията сред прабългарите, тя мит ли е или реалност? В тази връзка не бива да се спестяват резултатите от антропологията, отнасящи се за погребаните в прабългарските некрополи. Ще Ви цитирам: „Разпознати са европейски типове със слабо изразени монголоидни черти (Бдинци); европидни и контактни типове между европидната и монголоидната раси, българи с алански или тюркски корен (Кюлевча); българи, смесени с алано-сармати (низината на Девня); българи с монголоидни белези, тюрско-монголска расова група (Балчик).“
Този въпрос изисква специални познания, извън археологията или историята. Във всеки случай не мисля, че тюркизацията е мит. Езикът, запазен в някои от каменните надписи, както и голяма част от споменатите титли, макар и изписани с гръцки букви, са тюркски. Също така вярвам на антропологическите анализи, затова и съм ги цитирала.
Вече няколко пъти стана дума за състава на българите, водени от Аспарух и основали Дунавска България: това е едно нехомогенно общество. Изворите съобщават имената на различни племена, със сигурност има още, чиито имена не знаем. Това е проблемът за етническа и етнонимическа действителност, формулиран от проф. Александър Фол:
1. Многобройност от неидентифицирани или неназовани безкнижовни племена.
2. Наличие на силно и/ или воюващо племе или племенно обединение.
3. Описания на обстановката от чужди, най-често враждебно настроени наблюдатели.
Моля да обърнете внимание на елемента безкнижовност! Такава гледна точка ще ни спести много и ненужни размисли или дискусии. Ще ни се стори излишно да гадаем какво точно се крие зад името българи. Следва да си представим разнообразие от племена, колена и родове. Разнообразие от места, където се е родила прамайката или праотецът, разнообразие от посоки, навици и привички. Тъкмо това ще открием после в некрополите им, но без да се учудим или смутим.
Понякога се изказва снизхождение към ролята на погребалния обред в изясняването на исторически събития. Вие се занимавате с теоретична археология и сте дефинирали погребалните практики като Modus vivendi („Начин на живот“). Погребалните практики са система, която регулира отношенията между живи и мъртви в едно общество. Какво друго трябва да знаят любителите на историята относно важността на погребалния обред в етнокултурно отношение?
Трябва да си представим, че в онези времена двата свята съществуват едновременно в представите на хората и са устроени по приблизително един и същи начин. Ще си послужа с една класическа представа за устройството на Вселена, присъща и на славяните – едно дърво: в корените му е светът на мъртвите, там са рибите и змиите; около ствола му живеем ние, живите, заедно с всички сухоземни животни; в короната са небесата, заедно с птиците, Слънцето и Луната, с Жар птица. Съществува възможност за пътуване между световете – могат го шаманите, както и орелът. Да си припомним приказката за „Тримата братя и златната ябълка“.
Прабългарско погребение от VII в. в Италия,край Кампокиро-Вичене. Предполага се, че принадлежи на Алцек, петия син на хан Кубрат. Източник / www.vk.com
Това пътуване е опасно – опасно за живите. Ако не са спазени установените обичаи за погребение, мъртвецът може и да се завърне превъплътен за отмъщение и вреда. Според фолклорните текстове това се случва нерядко. Затова и погребението е нещо като договор между жителите на двата свята. Погребалните практики са отражение на този договор. Обществото – не само семейството на починалия – е загрижено да се спазва точно този договор. Затова и в много култури съществуват специални колегии, които са натоварени да следят спазването на правилата и подпомагат при нужда несъстоятелните семейства. Всичко, което си казахме досега, всъщност обрисува света на живите, не света на мъртвите.
Една от практиките в българските езически некрополи е обездвижване и повреда на скелета – при погребение се затискат непосредствено с големи камъни главата, гърдите (разбирай сърцето) или краката, овързват се краката от коленете надолу, режат се ходилата или направо разбъркват костите от скелета известно време по-късно. Правят го, защото вярват в духове на мъртвите, във възможността нещо да се обърка и мъртвият да се върне за вреда на живите. При това можем да допуснем с доста голяма сигурност, че тези мерки са предизвикани от социалния статус или поведението на мъртвия приживе.
Има безкрайно много истории, които могат да се разкажат за отношенията между живи и мъртви. Времето няма да ни стигне. Разбира се, археологията не е достатъчна сама да възстанови тези отношения – необходими са усилията и постиженията на много други науки като етнология, митология, фолклор.
#интервю

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“
Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...
Ще разкриете ли бъдещите си творчески планове? За какво си мечтаете и с какво предстои да се занимавате?
Никога не забравям, че животът е това, което се случва, докато си правим планове. Ако времето позволи, имам да публикувам още резултати от археологическите си разкопки. Ще ми се да обобщя пътешествията си из Родопите – смайващо място! Все по-често обръщам очи към етнологията – тя съдържа много от отговорите на въпроси, които си задаваме, докато копаем. Изкушена съм силно от етно-археология. Чета. Работя също по един българо – английски археологически речник. Като остарея още малко, ще се заловя да напиша мемоари!
още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите
Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства. В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

От Болградската гимназия до кулите близнаци в Ню Йорк – родът на Димитър Агура
Много личности с български произход от Бесарабия оставят трайни следи в културно-историческото развитие на България. За тях наблюденията Много личности с български произход от Бесарабия оставят трайни следи в културно-историческото развитие на България. За тях...

ALI с премиера на видеото на „Don’t Hate Me“
В своя пети сингъл алтернативната рок банда реди сурови истини с перфектно полирани детайли и емоционален мащаб отвъд музиката.

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат
Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.снимка: Исторически музей, СамоковПортрет на...

„Успехът към ново научно знание зависи от умението на историци и археолози правилно и критично да използват генетичните данни“ – интервю с проф. д-р Лолита Николова
Професор д-р Лолита Николова е сред водещите праисторици в България, световно признат археолог, културен антрополог, генеалог и художник... Интересите ѝ са в областта на финалния халколит (Преходния период между халколита и бронза) и най-вече епохата на Ранния бронз....

Опакованата Триумфална Арка – мечтата на Кристо
Едно от местата, за което бленувах беше Франция и дори през тези трудни за пътуване времена имах късмета да посетя Париж през октомври.

Музеят „Галиера“ отвори врати с изложба посветена на Шанел
Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. снимка: espritdegabrielle.com „Галиера“, или музеят на модата в Париж (Palais Galliera), най-сетне отвори врати, след двугодишен...

Сладкиш с ябълки и маслено тесто
Ябълката е силно застъпен в повечето традиционни сладкиши плод. Какво по-хубаво от аромата на ябълков пай, било то в сивите зимни дни или в горещите летни следобеди? Искате ли да опитате нещо ново, вместо обичайните ябълкови сладкиши? Опитайте тази торта с ябълки и...
къде и кога да отидем
предстоящи събития
Г-н Карапетров, както е добре известно, степната империя на хуните в евразийското пространство предхожда с близо двеста години Стара Велика България. Прочутият хунски вожд Атила управлява в периода 434-454 г. Стара Велика България се появява около 632 г. Преди нея прабългарите не са имали своя държавност, докато хуните са имали 200 г. преди това. Така че по отношения на държавността прабългарите заимстват от хуните, а не обратното. Безспорно свидетелство за това заимстване е Именникът на българските владетели, където като родоначалник на прабългарите е припознат хунският вожд Атила (Авитохол). В коментарите по история е задължително да се спазва последователността на събитията, за да няма обърквания.
Г-н, Спасов,
Ако имаше държава на Хуните, то щеше да се знае нейното име.
Хунски каганат или Империя на хуните са термини, създадени от историците за да обозначат номадските хунски племена, обединени от един главатар с една единствена цел – грабежи, убийства и плячкосване на храната и имуществото на мирни уседнали жители на Европа.
Няма никакви материални следи от хунската „държавност”, а само спомени за тяхната азиатска жестокост.
В същото време според професор Васил Златарски за начална година на хронологията на прабългарите трябва да се приеме 5,505г. преди Христа! Вероятно е имал предвид Българския календар, който е датиран на същата възраст и е едно върховно интелектуално постижение на древната българска държава, която е трасирала името и пътя си към днешните български земи в имената БАЛК, БАЛКАРА, БАЛКАРИЯ (в Северен Кавказ), БЪЛГАРИЯ (Стара Велика), БЪЛГАРИЯ, (Дунавска).
Българската историческа наука за 140 години извървя „дълъг” път и разбра, че ние българите вече не сме тюрки. Много е лесно, защото и най-необразованите виждат, че ако има монголоиди по българските земи те са само в китайските ресторанти…
От тюрките се отървахме, но не и от Тюркофилията, както личи от интервюто с госпожа Меламед. Няма никакви сведения, че българите са били част от Хунския каганат, но нашите историци продължават да се давят в тюркското блато, дано да не им трябват още 140 години докато стигнат до Българския бряг:
https://www.academia.edu/44320498/%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%A1%D0%9A%D0%90%D0%A2%D0%90_%D0%A2%D0%95%D0%9E%D0%A0%D0%98%D0%AF
Нали трябва да се опираме най-вече на източниците, а не на предположенията, които историците наричат хипотези, а когато са направени от непрофесионалисти – конспирации…
Известно е сведението, че тюркските хунски племена Хуногундури, Хуногури са били част от империята Стара Велика България, а не обратното.
Дали ще може авторката на статията да посочи поне една тюркска титла в прабългарската титулатура?
И ако посочи нещо как ще докаже,че това е тюркско влияние върху българите, а не българско влияние върху тюрките?
Да не забравяме, че според източниците тюркските хунски племена Хуногундури, Хуногури са живели в Стара Велика България, а не обратно. Няма сведения Българи да са живели в Стара Велика Хуногондурия.
Всяка по-сложна човешка дейност започва от логическото мислене…
Да не забравяме, че последните генетични проучвания намериха САМО 1,5% азиатски (тюркски) гени сред днешните българи! Въпреки това българските историци и археолози вече 140 години продължават да се давят в Тюркската теория…
КАНАСЮБИГИ
Удивително е, че образовани хора с титли разчитат титлата на Омуртаг и Маламир като КАН..ЮБИГИ или КАН..СЮБИГИ като черно на бяло там се чете – КАНА СЮБИГИ?!? Защо пропускат буквата „А” след КАН? Вероятно защото им се струва странно, дори неуместно титлата на българските владетели да прилича на съд за вода – кана. Вярно, КАНА звучи необичайно, но защо трябва да се заменя една неистина с друга! Да не би БАЩА да не е също толкова необичайно, ако не сме израснали с тази дума. (БАЩА я няма в нито един славянски език). Още по-удивително е, че при елементарен езиковедски анализ се вижда, че при останалите 7 титли съдържащи тази дума след трите букви К.А. Н винаги следва буквата „А”, което значи че титлата е КА̀НА, а не Кан! Професионалните историци се опитват да заместят компрометираната вече титла ХАН, но защо налагат неправилната дума Кан, а не тази, с която се е титулувал самият КАНАСЮБИГИ Омуртаг – КАНА?!?
Известните прабългарски титли са:
КАНА СЮ БИГИ (КАНА ОТ БОГА)
КАНА(р)тикин
Кав КА̀НА Варне КАНА Таркан КАНА
КАНА боила колобър
Багатур КАНА
КАНА табан
Нарочно съм ги разделил и подчертал по този начин, за да се вижда по-ясно константната дума – КАНА!…Какви изводи можем да направим?
1. Вижда се, че думата КАНА е съставна част от всички български титли.
2. Никъде, (освен в КАНАСЮБИГИ) където се виждат тези 4 букви, след KANA не следва буквата „С”, т.е. този звук (буквата С) не е част от думата КАНА, а началото на друга. 3. Навсякъде където се виждат тези 3 букви – KAN – следва винаги буквата A, което значи, че думата е КА̀НА, а не Кан, (както някои професионалисти неправилно се опитват да заместят компрометираната вече дума ХАН). 4. И преди и сега славянофилите и автохонниците се опитват да приравнят прабългарската титла КАНАСЮБИГИ със славянската КНЯЗ. 5. Нито един български владетел не се е титулувал КНЯЗ.
Тази титла им е пришита много по-късно от К. Иречек, академик Державин, В. Златарски и др.
Искам да попитам за цивилизацията ,или по-точно населението населявало дуранкулашкото езеро.Тамошния некропол е в пъти по-голям от варненския ,а съдеики по погребалната посуда ,двете места са от един и същ период..Намери се също злато ,естествено в по-малко количество ,но по мое мнение богатите погребения бяха в по-ниската част от брега и там освен че избиваше езерна вода имаше и отдавна засаден тополен пояс…
Ще поздравя за пореден път Катя Меламед за откровения коментар. Аз съм само български писател, който не влиза в сферата на нейните авторитети. Но бих могъл да кажа нещо! Според мен, голяма част от биритуалните погребални обреди имат своето обяснение в “Именника”. Там е посочено, че българите имат владетели 515 г. преди Дунавска България. За половин хилядоление много етноси са дали от себе си в погребалните обреди. Относно тюркизацията на българите има едно много известно сведение в географския трактат Ашхарацуйц” (VІІ в.). Цитат: “На север оттам (Кимерийски Босфор), живеят народите тюрки и българи, които се именуват по названията на реките: Купи-булкар, Дучи-булкар, Огхондор-блкар – пришълци, Чдар-болкар”. Изговарянето – “булкар”, е характерно за тюрките, за разлика от по-близкото до нас – “бълкар” и “болкар”.