„Инвестирай в компост“ категорично се оформи като идея през лятото на 2013 година. Неведнъж по-рано попадах на реновирана градина с табела, която гласи, че зад инициативата стои благородното дело на дадена банка. Независимо дали става въпрос за няколко пейки, възстановяване на чешма или монтиране на детски съоръжения за игра, най-честите дарители са финансовите институции. Последните все повече се стремят да изграждат своя имидж чрез участието си в „зелени инициативи“. Тези образи на табели и интереса ми към компостера на мои познати, се обединиха в идеята за компостирането като възможност за корпоративна социална отговорност. В първоначалния план влизаше да обикалям банките и да убеждавам в ползите от проекта. Това не се случи. Разбира се за всичко трябваше да има разрешение от общината и по-точно от дирекция „Зелени системи“. По-късно идеята се разви в обратен ред. Общината (СО) трябваше да припознае проекта като свой и да привлече инвеститори. През 2014 г. изложих в писмен вид своята професионална гледна точка по този и по проекта „Градини с име“. Така онагледени, те вече можеше да бъдат представени първо на мои близки и познати, а след това и на професионалисти, с които съм работила. 

Проектът „Инвестирай в компост“ е семпъл и иновативен начин за осъществяване на режисирана корпоративна социална отговорност* и масово внедряване на компостери на територията на София – една прекрасна симбиоза. Участници: СО, ДЗС, банки. На територията на благоустроените зелени площи са монтирани компостери. Компостерите са финансирани от банки, които са се включили в проекта. Банките развиват социална дейност, без да се налага да измислят инициативата сами. Те получават своята реклама. Парковете и градините получават своите компостери. Обществото получава по-устойчиво управление на отпадъците и нов поглед върху дейността на банките. СО реализира социален и екопроект, без финансова ангажираност, с изключение на пари за реклама… 

Оттук нататък трябваше двата проекта да стигнат до вниманието на общината. Едноличното представяне не беше желателно. Обмислях варианта СЛА (Съюз на ландшафтните архитекти) да припознае проектите като свои и да ги представи на СО, но счетох, че участието в конкурси е по-доброто решение. Програмата „Загорка Зелен Фонд“ обещаваше да реализира проекта – победител в едноименния конкурс за 2015 г. Сега вече имаше ясен потенциален инвеститор. Леко промених и доразвих идеята. По-късно получих писмо, че проектът „не попада в обхвата на конкурса и неговите изисквания“.

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ И СЪКРАЩЕНИЯ

Компостирането е процес на разграждане на биоразградими отпадъци под въздействието на бактерии, гъбички и други микроорганизми и при наличието на достатъчно количество кислород, влага и постоянна температура.
Компостерът е просто приспособление, с чиято помощ хранителни отпадъци от растителен произход, окосена трева, шума, отпадъци от плевене и подрязване се превръщат в градинска тор, без да загрозяват пейзажа.
Мулчирането е процес на насипване на повърхностен пласт от органична материя, който цели да задържи влагата в почвата, да предпази от поява на плевели и да стабилизира почвената температура. Подходящ материал за мулчиране са например дървесните трици.
ОПШОП или „озелени площи за широко обществено ползване“ са парковете, градините и уличното озеленяване.

ПРЕДИСТОРИЯ

Проблемът с изхвърлянето на растителни отпадъци, генерирани при поддържането на озеленените площи, остава нерешен. Авторът на настоящия проект, в ролята си на ландшафтен архитект, е имал възможността да се запознае отблизо с него. Специализирани кофи за такъв вид отпадък почти няма. Страдат ползвателите на битовите кофи за смет в близост до озеленените площи. Извозването на отпадъците до общото сметище е енергоемко и неекологично. За правилното им оползотворяване в рамките на населеното място е нужно изграждането на специална и скъпоструваща инсталация за компостиране. Такава бе изградена за първи път в София по оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ като част от проект „Изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община“.
Многобройните ползи от компостирането днес са добре познати на специалистите. За съжаление практическото му приложение е все още твърде ограничено.

СЪЩНОСТ

„Инвестирай в компост“ е първият по рода си проект в България за компостиране на място в озеленените площи в населените места на органичен, недомакински отпадък. Не е нужно извозване до сметище или до специализирана инсталация. „Инвестирай в компост“ също така е лесен и екологичен начин за осъществяване на корпоративна социална отговорност чрез масово внедряване на компостери. На територията на ОПШОП (озеленените площи за широко обществено ползване) се монтират компостери от избран вид. Последните се захранват със зелен отпадъчен материал (окосена трева, плевели, клони). Полученият компост се използва на място за целите на торенето и мулчирането. Дейността по компостирането се осъществява от фирмите, които са ангажирани с поддръжката на съответните озеленени площи.

ЦЕЛИ

С оползотворяването на растителния отпадък на място в озеленената площ ще се постигнат следните цели: намаляване на извозвания до сметищата отпадък, добив на безплатен компост за нуждите на озеленената площ, пестене на вода и енергия. Как се пести вода и енергия? Почвата не губи от своите хранителни вещества, тъй като те се връщат обратно в нея при обогатяването й с произведения компост. По-плодородните почви от своя страна рязко повишават своята влагоемкост и влагозадържане. Мулчирането с дървесни трици, които се получават от раздробяване на клони, допълнително намалява изпарението на влагата и в същото време ограничава развитието на плевели. Последните са конкурент за вода. Разходните норми за поливане на по-плодородни или мулчирани терени са по-ниски. Енергия се пести по линия на отпадането на нуждата от извозване на растителен отпадък и изработка и доставка на торове и хербициди.

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

Проектът е предназначен за изпълнение от общински структури и от фирми с отговорно бизнес поведение, които желаят да инвестират в зелени кампании и инициативи. Реализацията му е от обществена значимост. Изпълнението на проекта ще доведе до следните социално-икономически ефекти:

– Популяризиране на идеята за компостиране в ОПШОП.
– Създаване на мрежа от озеленени площи с по-малък екологичен отпечатък.
– Накрая, но не на последно място нека да не забравяме, че личният пример е най-добрият метод на възпитание. Внедряването на компостерите в ОПШОП ще доведе до по-добри практики на по-ниско йерархично ниво (домакинствата).

КОЛИЧЕСТВЕНО-СТОЙНОСТНА СМЕТКА ЗА ЕДНА ЛОКАЦИЯ

Всяка локация включва един компостер и описаните по-долу допълнителни елементи към него.
На територията на една озеленена площ може да има от една до няколко локации, което се изчислява на база площ, съществуваща растителност, интензитет на поддръжка и план-график по поддържането. Разходите по изпълнение на проекта за една локация са свързани най-общо със закупуването на компостер и кошче за смет и монтирането им на определеното за целта място.
Трябва да се има предвид, че процесът на компостиране се режисира и достъп до компостерите трябва да имат само технически подготвени лица. Компостерите не са кошчета за изхвърляне на органични отпадъци от обикновените граждани. Монтирането на кошче за смет до всеки компостер ще ограничи изхвърлянето на неорганични или недопустими за компостирането отпадъци в компостера. Препоръчвам контейнери на ротационен принцип, които да бъдат трайно прикрепени към настилката. Ротационният механизъм улеснява многократно процеса по разбъркване и аериране на компоста, както и изпразването на съоръжението.

ЕТАПИ

Съгласуване на проекта със съответната община.
– Избор на ОПШОП, които да участват в проекта.
– Изчисление на необходимия брой локации.
– Изработване на план схеми за разположението на компостерите.
– Добавяне на дейности по експлоатация на компостерите към договорите на фирмите подизпълнители, които поддържат озеленените площи.
– Закупуване на компостерите и останалите елементи.
– Поставяне на информационни етикети върху компостерите.
– Монтиране и трайно фиксиране към настилката на компостерите и кошчетата.
– Преминаване в режим на ползване и поддръжка.

Инвестирай в компост!

Pin It on Pinterest

Share This