Изчезването на водата капка по капка

Тази година отбелязахме 22-ри март ​–​ Световния ден на водата ​–​ през призмата на взаимовръзката на водата с климатичните промени. Недостигът на вода допълнително се задълбочава от последствията от климатичните промени. Това е проблем, който постепенно се превръща в значим фактор за оцеляването на индустрията на изкопаеми горива – парадоксално, тъй като този сектор е един от основните двигатели на проблема с недостига на вода и същевременно е силно повлиян от него.

Във време, в което базовата хигиена (като миенето на ръце) е изключително важна и дори може да бъде животоспасяваща, е необходимо да си припомним, че има хора и общности, които страдат от недостиг на вода. Затрудненият достъп до чиста вода би трябвало да се счита за предпоставка за здравни рискове. В борбата със здравната криза, свързана с COVID-19, е важно да обърнем внимание и на глобалната водна криза. Невъзможността да измиеш ръцете си по време на пандемия вече е трагедия за много общности. Неглижирането на проблема с изчерпването на водните ресурси може да превърне това в ежедневие за много повече хора. Има алтернативи на изкопаемите горива. Но водата няма алтернатива.

Основни факти за водата

Това количество се равнява на основните нужди от вода на 832 хиляди души за една година, ако на човек се полагат по 100 л. на ден.

Прясната вода е ценен, но ограничен ресурс, необходим за оцеляването на хората и всички сухоземни форми на живот на Земята. Въпреки това сме свидетели на настъпваща ​световна водна криза​, а един от основните виновници е индустрията на изкопаеми горива. Векове наред бизнес моделът на тази индустрия излага водните запаси и човешкото здраве на риск.

Индустрията на изкопаеми горива е най-големият причинител на климатичните промени. Тя допринася и най-много за повишаването на ​рисковете за водните ресурси​, свързани с промените в климата. Покачването на температурите, по-силните и по-чести засушавания, наводнения и бури, топенето на ледовете и покачването на морското равнище застрашават водните запаси, на които хората разчитат за производство на храна, питейна вода и хигиена. Но спешни действия по отношение на климата и недостига на водата са често възпрепятствани от индустрията и икономическите и политически инструменти, с които тя разполага.

Освен това, енергийният сектор, който разчита на изкопаеми горива, е и един от секторите, които използват най-интензивно вода. Той си набавя огромни количества вода за производство на гориво и енергия. След това потокът на използваната вода се подава обратно в екосистемата (т.нар. заустване), като причинява ​термично замърсяване (увеличаване на температурата на водния обект, в който се връща водата). По време на изгарянето на горивото и образуването на продукти от горенето се образува влага, която се отделя в атмосферата ​– тези процеси водят до загуба на вода („консумация“).

Чрез тези две условни действия изкопаемите горива вземат повече вода от системата, отколкото връщат. Това води до ​загуба на вода в околната среда​. Там, където водата е оскъдна, конкуренцията между енергийния сектор, земеделието и нуждите от питейна вода е неизбежна. Всъщност, селското стопанство е най-големият потребител на сладка вода ​– ​70% от добитата вода отива за земеделие, а в страните с ниски доходи този дял стига и до 90%.​ В конкуренцията за достъп до вода между земеделието и компаниите за изкопаеми горива, земеделието често губи битката.

Не на последно място, въглищата, фосилният газ и нефтът могат да причинят токсично замърсяване на водата, което допълнително да увеличи риска върху запасите от чиста и безопасна вода. В много случаи, компаниите за изкопаеми горива не предприемат подходящи предпазни мерки​, отчасти поради липса на регулация, или почистват бавно или недостатъчно​. Така ефектът върху околната среда от замърсяването трудно може да бъде спрян.

В заключение, влошаването на състоянието на сладководните ресурси, заради производството на енергия от изкопаеми горива, далеч надхвърля изчерпването на водата като наличен ресурс, а освен това крие допълнителни рискове, както за климата, така и от замърсяване. Засилващата се водна криза подчертава значимостта на водата за човешкото здраве и оцеляване и нуждата от премахване на производството на енергия от изкопаеми горива от „менюто“ на потребителите.

Производството на изкопаеми горива и запасите на вода

На местата, където водните запаси са ограничени, компаниите за изкопаеми горива допълнително засилват изчерпването на водата и излагат на риск селското стопанство и други сектори, както и домакинства и потребители на един и същ водоизточник. Скорошно ​проучване за използването на вода от технологиите за производство на електроенергия показва, че самото производство от изкопаеми горива вече консумира големи количества вода за всеки мегаватчас (MWh) произведена електроенергия. Нефтът от шисти и катранени пясъци и конвенционалният нефт са най-големите консуматори на вода с над 890 до 1600 литра на мегаватчас, а въглищата са на трето място – с над 230 литра на мегаватчас.

Източник: „Използване на вода за електрическите технологии“: „Глобален мета анализ“, 2019 г.

Макар че производството на енергия от въглища не е най-големият консуматор на вода на етап добив (при каменните и лигнитните въглища консумацията е само около 16%​), обемът на консумираната вода рязко нараства на етапа на производство на електроенергия в ТЕЦ ​– средно 2 076 литра на мегаватчас в световен мащаб. Към 2013 г. общото потребление на вода от въгледобивната промишленост се изчислява на ​22,7 милиарда куб. метра​. В регионите с висок риск от недостиг на вода въглищните централи консумират милиони куб. метри вода.

През сухите летни месеци това може да създаде предпоставки за конфликт между дребните ​фермери и въглищните централи за споделянето на наличната вода. Например най-сухият континент в света, Австралия, е изправен пред настъпваща водна криза, но същевременно позволява на въгледобивната промишленост да продължи да изчерпва местните запаси. Въглищните централи консумират по-голямата част от водата, добита от въглищния сектор (90%​). Например електроцентрала с мощност 500 MW, използваща вода за охлаждане еднократно, добива такова количество вода на ​всеки 3 минути​, което се равнява приблизително на източването на басейн с олимпийски размери. Към 2013 г. общото количество сладка вода, добито от световната въгледобивна промишленост, възлиза на ​281 милиарда куб. метра​. На практика световната въглищна индустрия годишно използва количеството вода, което би задоволило нуждите на ​7 до 15 милиарда души​ за цяла година.

Замърсяването от изкопаеми горива и запасите на вода

Въглищата съдържат дълъг списък от токсични химикали и тежки метали, които се отделят в околната среда на всички етапи от жизнения им цикъл: от добива през преработката до изгарянето и съхраняването на отпадъчните материали. Например за всеки добит тон въглища се похабяват между ​1 и 2,5 куб. метра подземни води​. Въглищните мини също могат да причинят дълготрайни щети на реки и подпочвени водоеми и от тях да продължават да изтичат киселини, дори и след затварянето им. Въглищната пепел ​– токсична смес от течни и твърди отпадъчни продукти, генерирани при изгарянето на въглища ​– предизвиква ​някои от най-лошите екологични разливи в света​.

Депата за съхранение на отпадъците от изгарянето на въглища като шлака и други, които не са добре оградени или се намират в райони с висок риск от наводнения, могат да причинят замърсяване на околната среда, тъй като при изтичане съхраняваният отпадък може да се смеси с ​въздуха, водата и почвата. Само в САЩ повече от ​95% от тези депа за отпадъци от изгарянето на въглища не са адекватно оградени. Съответно много централи замърсяват подземните води до степен, превишаваща федералните стандарти за безопасност за токсични химикали.

Множество случаи доказват, че замърсяването от въглища може да причини истински здравословни проблеми. Въглищната пепел съдържа арсен, селен, олово, живак, бор и други токсични компоненти, за които е известно, че причиняват проблеми при мозъчното развитие при деца, или рак, неврологични, респираторни и сърдечни проблеми. Разливите на депа, които съхраняват този вид отпадък, могат да разрушат домовете, а понякога могат да доведат до болест и смърт на хора, които са в близък контакт.

Разливите и течовете от замърсители като петрола имат ​най-голям принос за влошаването на качеството на водата​, причинено от изкопаеми горива поради ​широко разпространеното съхранение, транспортиране и употреба на петролни продукти​.

Вторичният продукт от фракинга на нефт и газ, а именно токсичните отпадни води, често се изпомпва в задържащи водоеми, преди да бъде „изхвърлен“ дълбоко под земята, където може да има теч към други подземни води и водоеми, вероятно замърсявайки питейна вода за ​милиони хора​.

Бъдеще без вода

Днес ​25% от световното население е застрашено от водна криза. До 2025 г. се очаква повече от двойно увеличение до 60%. До 2040 г. всяко четвърто дете в света ​– около 600 милиона ​– се очаква да живее в райони с изключително висок риск от недостиг на вода.

Когато жизнени ресурси като водата намаляват, рискът от поява на конфликт нараства. „Картата на хаоса“ („The Chaos Map“) от Университета Anglia Ruskin (ARU) показва ​1300 смъртни случаи от жестоки социални размирици и самоубийства​, свързани със ситуации, възникнали поради несигурност относно достъпа до вода, храна и горива в периода между 2005 и 2017 г. През изследвания период ​конфликтите за вода ​– свързани главно с контрола върху водна инфраструктура ​– причинява повече смъртни случаи, отколкото несигурността от достъп до храна и горива, според Алед Джоунс, директор на Глобалния институт за устойчивост на ARU.