Изоставените минерални извори в България

До преди тридесетина години наричаха България – „Страната на минералните извори“. Говореше се, че са около 5 000, а в много статистики този природен ресурс се изтъкваше като: „Национално богатство с изключително значение“. Според медицината, минералните води помагат при лечение на почти всички болести и само от болестта зависи дали трябва да се пие или да се правят балнеологични процедури. Но на първо място трябва да се знае коя вода какво лекува.

Минералните води в България бяха изучавани в продължение на десетки години. На много места бяха създадени балнеосанаториуми, които изцеряваха дори безнадеждни случаи. От много европейски страни пристигаха хора – да се лекуват, но българските минерални бани никога не постигнаха славата на Карлови Вари или на Мариенбат. И не защото са с по-малка целебна сила, даже не и заради това, че повечето извори тънеха в забрава. Водата им течеше свободно в реките, като дори не се използваше за оранжериите, или което е още по-просто – минерална хигиенна баня, каквато би трябвало да има на всяко място с подобен извор. Тук не говорим за бутилирането на минералната вода, което е от национално значение за здравето на народа.

И тъй като не бихме могли да обхванем всички минерални извори и да опишем лечебните им свойства, нека се насочим към тези, намиращи се около София, които наброяват цели 7.

Водата в Банкя е подходяща за лечение на сърдечно-съдови заболявания, смущения на нервната система и нарушения в обмяната на веществата. Минералната вода в кв. „Горна Баня“ помага при лечение на бъбречни, чернодробни, стомашно-чревни и редица други заболявания. Водата в кв. „Панчарево“ лекува и най-тежките ставни, мускулни, ревматични и неврологични проблеми, като множество национални спортни отбори лекуваха травмите си там. Водата в кв. „Княжево“ се препоръчваше за лечение на нервите, а тази на „Централна баня“ беше използвана за почти всички видове заболявания. Банята на село Железница (старата Турска баня) лекуваше и най-тежките изгаряния на кожата. Всички те обаче трябва да отстъпят пред невероятната сила на минералната вода в кв. „Овча купел“, която лекува всичко и единствена е без никакви противопоказания в цяла Европа. За нея се говореха чудеса и беше истински успех да се намери карта за балнеолечение там.

Важен факт е, че почти всички бани имаха физиотерапия и рехабилитация, както и лекари балнеолози, които предписваха вида на баните и комбинирането им с физиотерапия, като в кв. „Овча Купел“ има, за щастие и до днес, голям санаториум за лежащо болни. За жалост обаче, останалото в днешно време е само красив спомен и ужасно наказание за всички болни и нуждаещи се от лечение на заболяванията си.

Сега всички изброени бани потъват в разруха, като единствено банята в кв. „Панчарево“ стана частна и, макар и с по-високи цени (от 5 лв. билет), все още съществува. Но без медицински център и физиотерапия, което не я прави лечебна, защото всеки се лекува сам, а използвана неправилно, минералната вода в „Панчарево“ може да бъде много опасна за сърце, кръвно налягане и нерви.

„Централна баня“ вече десетки години се ремонтира, незнайно защо. Или по-точно необяснено защо. И тя, която е един от гербовете на София, на практика не съществува. А там имаше голям медицински център, в който се лекуваха приходящо годишно хиляди хора. Минералната баня в Банкя, която е архитектурен паметник, не функционира, но поне все още не е разрушена. Докато в „Княжево“, „Горна баня“ и най-вече в „Овча купел“, тънат в разруха и съвсем скоро може и да престанат да съществуват. Да, водата на „Горна баня“ се бутилира в големи количества и толкова. Като че ли Държавата е абдикирала от здравеопазването на народа.

И като венец на творението, нека се спрем за кратко на банята в „Овча купел“. Построена в началото на 30-те години на миналия век от турчин, тя беше истински архитектурен паметник с красиви малки басейнчета, вани за един човек и голям басейн, с красиви фаянсови плочки, орнаменти и медни украшения – истински уникат. До нея имаше плаж с минерална вода, разделен на две: Адамов и Евин. Сега, когато банята не функционира, водата излиза на плажа свободно, но и там не се ползва. А някога идваха хора от Франция с огромни цистерни, за да си пълнят вода за лечение.

Но баните около София далеч не са единствени, които се нуждаят от възстановяване. Във всяко селище с минерална вода, което не е превърнато в курорт, водата не се ползва по предназначение. Например, малко преди мястото, на което е сниман филма „Време разделно“ в Родопите, има невероятно силна минерална вода, в която хората се лекуваха и зиме и лете. А какво да кажем за невероятния природен феномен край Варна, в „Св. Константин и Елена“. Там, на плажа на военните почивни станции се излива в морето с огромен дебит невероятно лековита сярна минерална вода. Тя, смесвайки се с морската, се охлажда и лекува светкавично всички ставни, неврологични и мускулни заболявания. Там също и през зимата хората се самолекуват. А колко би било хубаво всички тези води да захранват балнеологични центрове и да даряват здраве, което човек не може да си купи с никакви лекарства…

Недопустимо е това, което се случва и жалко, защото здравето е така деликатно и лесно за губене, а ние притежаваме страхотен природен ресурс, какъвто никоя друга европейска страна няма. Да се надяваме, че това невероятно българско богатство ще бъде възстановено някога и някой ще обърне внимание на този сериозен и дълго отлаган въпрос.