снимка: Dustin Yellin Studio

Има въпроси, за които, да бъдат разрешени ефективно, се изисква вниманието на всеки един гражданин, а отговорността да информират населението обикновено се пада на медиите. Те обаче невинаги съумяват да предадат съобщението с нужния емоционален заряд и често са прекалено скромни, за да онагледят събитията толкова добре, че да се разбере същината на проблема. В такива случаи изкуството пък успява да „говори“ изключително успешно по общественоважни теми и дори убеждава хората в значимостта на тяхната ангажираност.

 

Пример за такава тема, която занимава човечеството активно от известно време насам, са климатичните промени. За екология никога преди не се е говорило толкова много, колкото сега. В медийното пространство се появиха образи, като този на Грета Тунберг, които привличат вниманието до голяма степен със своята противоречивост, а не с възможността си да предоставят решение или да обозрат ситуацията обективно. И макар изначалната роля на тези образи винаги да е била само подбудителна, сега дори и това се губи, когато фокусът пада върху различни спекулации. Изкуството, от своя страна, засега остава незасегнато от всичко това и успява по целенасочено да предаде идеите си, като творците се опитват да въздействат не толкова чрез фактите, колкото чрез моралния аспект на проблемите.

 

Придържайки се към традицията си да бъде винаги в крак с времето, през 2019 год., Венецианското биенале за съвременно изкуство беше с тема: „May you live in interesting times“ („Да живееш в интересни времена“). Самият куратор Ралф Ругов обяснява смисъла на темата така: „Във времена, когато разпространението на фалшиви новини и „алтернативни факти“ подкопава политическия дискурс и доверието, от което зависи той, си струва да се опитаме да преосмислим разбиранията си за това, което се случва“. За да онагледят този замисъл, авторите показват кризата на човека, преживял нравите на епохата си, чрез различните социално-политически турбуленции, едни от които са вече и екологичните проблеми. „Златен лъв“ за най-добър национален павилион бе отреден на Литва.

 

Павилионът представя инсталация, която наподобява плаж с типичните за такова място сюжети. Вижда се мозайка от плажни кърпи върху пясъка, човешки крайници, лениво отпуснати на всички страни, кожа, лепнеща от пот и плажно масло, докато слънцето припича, децата играят, вълните се плискат ритмично. Този пейзаж обаче е обграден от сиви бетонни стени и е акомпаниран от минорна музика – операта „Слънце и море“. Творбата олицетворява апатията на хората, които, макар и притиснати все по-силно от климатичните промени, продължават да бездействат.

Инсталация “Слънце и море”, Литва

снимка: Neon Realism

Екологията е често засегната в произведенията и на много други артисти. Датчанинът Олафур Елиасон посвещава един от проектите си на глобалното затопляне. Промените в климата за обикновения човек са нещо, за което той лесно се осведомява, но не може да види или усети в ежедневието си. Неговият живот се развива непроменен, без да почувства сам своята ангажираност и нужда от действие. Знаейки това, Елиасон поставя в центъра на Копенхаген блокове лед, откъснали се от ледената покривка на Гренландия вследствие на климатичните промени. По този начин той дава възможността на хората, като докосват и разглеждат леда, сами да видят неговата красота, но също и заплашителната бързина на топенето му.

Бързо топящи се ледове в центъра на Копенхаген

снимка: Олафур Елиасон

Американецът Дъстин Йелин заявява своята позиция като планира да изправи петролен танкер във вертикално положение и да го монтира на пристанище, където да служи за туристическа атракция. Срещу билет хората ще могат да се качват с асансьор до върха на танкера, където ще има наблюдателна площадка подобно на Айфеловата кула, „Статуята на свободата“ или „Емпайър Стейт Билдинг“ например. Приходите ще бъдат вложени в проекти, борещи се за опазването на планетата. Целите, разбира се, не са само да се събират средства. Йелин избира именно петролен танкер, за да напомни, че индустрията с изкопаемите горива, която е един от големите замърсители на околната среда, трябва да спре.

#бюлетин

#изкуство

  „Възвишение“-то – като най-чистата форма на свобода

  „Възвишение“-то – като най-чистата форма на свобода

„Възвишение“, режисиран от Виктор Божинов, излиза на кинолента през 2017 год. и мигновено се превръща в един от най-успешните български филмСТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥„Възвишение“, режисиран от Виктор Божинов, излиза на кинолента през 2017 год. и мигновено се превръща в...

Киното като изкуство, ползващо реалността за свое изразно средство, естествено също е замесено в каузата да предава социални съобщения. Ярък пример е великолепният документален филм на Вим Вендерс – „Солта на Земята“. Той разказва за бразилския фотограф Себастиао Салгадо и съпругата му, и техния проект да засадят цели два милиона дървета на обезлесена земя в Бразилия. В качеството си на фотограф Салгадо обикаля всички „горещи точки“ на планетата, за да търси истина за човека и света.

 

Той обаче вижда нелесни картини – страдание, разруха, смърт и се връща накрая в родната Бразилия, за да лекува емоционалните си травми. Там той разбира, че може да го изцели само  грижата му за земята, която, също като човека, е пострадала. Двойката подема инициативата да възстанови 1502 дка дъждовна гора, която по онова време е била почти напълно загинала. Работата по засаждането на дървета отнема 20 години, но накрая те успяват да превърнат пустошта в една нова гора, която привлича обратно все повече от своите напуснали я обитатели – животни. Сега вече функционира като здрава екосистема.

 

Съществува и кино награда, посветена на социалните филми. Това е наградата „Лукс“ (Lux Prize) на Европейския парламент, която се присъжда всяка година на филми, отразяващи културния облик на Европа преди и сега.

Европейският парламент финансира разпространението на 3 филма, избрани чрез конкурс, и създаването на субтитри за тях на 24-те официални езика в ЕС. Целта е качественото кино да достигне до повече зрители в цяла Европа, тъй като, за съжаление, европейските филми рядко напускат страната, в която са били създадени, а пък те са важен артефакт за нашата идентичност. Те също ни помагат да изградим мост между културите, да разберем по-лесно другия или да се поучим от миналото си.

 

Изкуството е една от възможно най-успешните форми на протест, защото личните истории, които тези филми разказват, попиват в кожата ни, а после се татуират и върху сърцето ни. Защото емоцията е най-силният начин да въздействаш на някого и да му предадеш посланието си.              

още за четене

По случай Мечкинден (Андреевден) WWF разказва историята на мечока Живко

По случай Мечкинден (Андреевден) WWF разказва историята на мечока Живко

Спасен от потенциална саморазправа, Живко се радва на новия си дом   Спасителният отряд на WWF проведе успешна акция по преместването на мечка, определена като проблемна. Това е вторият път в историята на България, в който се състои подобна операция с цел...

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...

Завръщане в бъдещето и текст на български в новата песен на „Bloodrush“ – „Заедно ли ще горим?“

Завръщане в бъдещето и текст на български в новата песен на „Bloodrush“ – „Заедно ли ще горим?“

Младата банда отбелязва следваща страница от своята история с премиера в YouTube канала си, а парчето е блестяща интродукция от порцията нова музика, с която Косьо, Марти и Митко се завръщат ударно в родния музикален пейзаж.

Свети Киприян Българин – от монах в Килифарево до митрополит на цяла Русия

Свети Киприян Българин – от монах в Килифарево до митрополит на цяла Русия

Непознатият в наши дни Киприян е сред най-влиятелните българи в цялата световна история. Напускайки родината си, този наш сънародник се заселва в друга страна, където започва да ръководи милиони човешки съдби. Близо тридесет години (от 1375 до 1406 г.), с кратки...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Музеят „Галиера“ отвори врати с изложба посветена на Шанел

Музеят „Галиера“ отвори врати с изложба посветена на Шанел

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. снимка: espritdegabrielle.com „Галиера“, или музеят на модата в Париж (Palais Galliera), най-сетне отвори врати, след двугодишен...

Домашен козунак за Великден

Домашен козунак за Великден

Приготвянето на този козунак може да стане по два начина. рецепта: Нели Чалъкова  Необходими продукти за тестото:500 гр. брашно300 мл. прясно мляко (леко затоплено)100 гр. краве масло (разтопено)100 гр. захар3 бр. яйца (само жълтък)7 гр. суха мая (или 20 гр. прясна...

Pin It on Pinterest

Share This