снимка: Dustin Yellin Studio

Има въпроси, за които, да бъдат разрешени ефективно, се изисква вниманието на всеки един гражданин, а отговорността да информират населението обикновено се пада на медиите. Те обаче невинаги съумяват да предадат съобщението с нужния емоционален заряд и често са прекалено скромни, за да онагледят събитията толкова добре, че да се разбере същината на проблема. В такива случаи изкуството пък успява да „говори“ изключително успешно по общественоважни теми и дори убеждава хората в значимостта на тяхната ангажираност.

 

Пример за такава тема, която занимава човечеството активно от известно време насам, са климатичните промени. За екология никога преди не се е говорило толкова много, колкото сега. В медийното пространство се появиха образи, като този на Грета Тунберг, които привличат вниманието до голяма степен със своята противоречивост, а не с възможността си да предоставят решение или да обозрат ситуацията обективно. И макар изначалната роля на тези образи винаги да е била само подбудителна, сега дори и това се губи, когато фокусът пада върху различни спекулации. Изкуството, от своя страна, засега остава незасегнато от всичко това и успява по целенасочено да предаде идеите си, като творците се опитват да въздействат не толкова чрез фактите, колкото чрез моралния аспект на проблемите.

 

Придържайки се към традицията си да бъде винаги в крак с времето, през 2019 год., Венецианското биенале за съвременно изкуство беше с тема: „May you live in interesting times“ („Да живееш в интересни времена“). Самият куратор Ралф Ругов обяснява смисъла на темата така: „Във времена, когато разпространението на фалшиви новини и „алтернативни факти“ подкопава политическия дискурс и доверието, от което зависи той, си струва да се опитаме да преосмислим разбиранията си за това, което се случва“. За да онагледят този замисъл, авторите показват кризата на човека, преживял нравите на епохата си, чрез различните социално-политически турбуленции, едни от които са вече и екологичните проблеми. „Златен лъв“ за най-добър национален павилион бе отреден на Литва.

 

Павилионът представя инсталация, която наподобява плаж с типичните за такова място сюжети. Вижда се мозайка от плажни кърпи върху пясъка, човешки крайници, лениво отпуснати на всички страни, кожа, лепнеща от пот и плажно масло, докато слънцето припича, децата играят, вълните се плискат ритмично. Този пейзаж обаче е обграден от сиви бетонни стени и е акомпаниран от минорна музика – операта „Слънце и море“. Творбата олицетворява апатията на хората, които, макар и притиснати все по-силно от климатичните промени, продължават да бездействат.

Инсталация “Слънце и море”, Литва

снимка: Neon Realism

Екологията е често засегната в произведенията и на много други артисти. Датчанинът Олафур Елиасон посвещава един от проектите си на глобалното затопляне. Промените в климата за обикновения човек са нещо, за което той лесно се осведомява, но не може да види или усети в ежедневието си. Неговият живот се развива непроменен, без да почувства сам своята ангажираност и нужда от действие. Знаейки това, Елиасон поставя в центъра на Копенхаген блокове лед, откъснали се от ледената покривка на Гренландия вследствие на климатичните промени. По този начин той дава възможността на хората, като докосват и разглеждат леда, сами да видят неговата красота, но също и заплашителната бързина на топенето му.

Бързо топящи се ледове в центъра на Копенхаген

снимка: Олафур Елиасон

Американецът Дъстин Йелин заявява своята позиция като планира да изправи петролен танкер във вертикално положение и да го монтира на пристанище, където да служи за туристическа атракция. Срещу билет хората ще могат да се качват с асансьор до върха на танкера, където ще има наблюдателна площадка подобно на Айфеловата кула, „Статуята на свободата“ или „Емпайър Стейт Билдинг“ например. Приходите ще бъдат вложени в проекти, борещи се за опазването на планетата. Целите, разбира се, не са само да се събират средства. Йелин избира именно петролен танкер, за да напомни, че индустрията с изкопаемите горива, която е един от големите замърсители на околната среда, трябва да спре.

#бюлетин

#изкуство

Киното като изкуство, ползващо реалността за свое изразно средство, естествено също е замесено в каузата да предава социални съобщения. Ярък пример е великолепният документален филм на Вим Вендерс – „Солта на Земята“. Той разказва за бразилския фотограф Себастиао Салгадо и съпругата му, и техния проект да засадят цели два милиона дървета на обезлесена земя в Бразилия. В качеството си на фотограф Салгадо обикаля всички „горещи точки“ на планетата, за да търси истина за човека и света.

 

Той обаче вижда нелесни картини – страдание, разруха, смърт и се връща накрая в родната Бразилия, за да лекува емоционалните си травми. Там той разбира, че може да го изцели само  грижата му за земята, която, също като човека, е пострадала. Двойката подема инициативата да възстанови 1502 дка дъждовна гора, която по онова време е била почти напълно загинала. Работата по засаждането на дървета отнема 20 години, но накрая те успяват да превърнат пустошта в една нова гора, която привлича обратно все повече от своите напуснали я обитатели – животни. Сега вече функционира като здрава екосистема.

 

Съществува и кино награда, посветена на социалните филми. Това е наградата „Лукс“ (Lux Prize) на Европейския парламент, която се присъжда всяка година на филми, отразяващи културния облик на Европа преди и сега.

Европейският парламент финансира разпространението на 3 филма, избрани чрез конкурс, и създаването на субтитри за тях на 24-те официални езика в ЕС. Целта е качественото кино да достигне до повече зрители в цяла Европа, тъй като, за съжаление, европейските филми рядко напускат страната, в която са били създадени, а пък те са важен артефакт за нашата идентичност. Те също ни помагат да изградим мост между културите, да разберем по-лесно другия или да се поучим от миналото си.

 

Изкуството е една от възможно най-успешните форми на протест, защото личните истории, които тези филми разказват, попиват в кожата ни, а после се татуират и върху сърцето ни. Защото емоцията е най-силният начин да въздействаш на някого и да му предадеш посланието си.              

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This