На 20-ти декември Църквата почита един от най-преданите и приближени ученици на Св. Апостол Йоан – Св. Игнатий, наричан още Богоносец, тъй като сам твърдял, че носи Бог в сърцето си. Заради вярата си и отказът да се кланя на римските богове бил осъден на смърт от император Траян, хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.
Освен като Игнажден, в различните части на България празникът е известен и с други имена: Идинак, Идинажден, Полазов ден и други. Според поверието на този ден започват и родилните мъки на Божията майка, затова е наричан още Нов ден и Млада година.
Цялата обредност на празника цели да предизвика и измоли плодородие и благоденствие през Новата година. Извършваните ритуали се свързват и с вярването, че от Игнажден започват Мръсните дни, които траят до Нова година.
Още преди изгрев слънце жените измитат комините и изхвърлят саждите на кръстопът – за да няма бълхи през лятото. С пепел посипват и около къщата – така се предпазват домашните от зли очи.
За плодородие символично в някоя от стаите се сеят житни и ечемичени зърна, а около най-свещеното място – огнището, се разпръскват плодове и орехи.
Дали ще има берекет се гадае и по въглен на секира. Ако изгори докрай въгленът и стане на пепел върху нея – плодовита ще е годината.
На Игнажден задължително се замесва тесто. С част от него се правят кръстове по гредите – да бяга всяко зло. От останалото се изпичат колаци – толкова, колкото са членовете на семейството.
снимка: trydiani.blogspot
За лек и магия в Русенско и Разградско е разпространен обреда Вардене на квас. Участничките в него са само жени. В навечерието на празника те се събират в някоя къща и две от тях (първа и последно родена) замесват тесто с „магьоснически“ билки. То трябва да бъде пазено през цялата нощ от омъжена жена, докато останалите моми играят хора. Ритуалът се повтаря 12 нощи, като на последната вечер тестото се разделя между жените и се пази за лек и против уроки през цялата нова година.
Друг разпространен ритуал е гадаенето на момите – за кой младеж ще се омъжат. Те излизат рано сутринта край дръвника и се посипват с ечемичени зърна, наричайки: „Който ми е на късмет, да дойде нощно време и да го жънем заедно“. След това младата жена взема в едната си ръка тресчици, а в другата – ечемик. Ако броят на тресчиците е четен, то през идната година няма да има сватба, ако е нечетен – девойката ще мине под венчилото. Вечерта тя поставя зрънцата под възглавницата си и който момък сънува, за него ще се омъжи.
Най-важният и разпространен обичай на този ден е полазването. От това кой ще влезе пръв в къщата се гадае каква ще бъде идната година. Ако гостът е добър и късметлия, то тя ще е благодатна и успешна за цялото семейство. В миналото полазникът (спохожняк) често бивал избиран и канен предварително от домакините. Влизайки в дома, той трябвало да разбърка огнището с пръчка с думите: „Колко искрици в огъня, толкова яренца в обора…“. След това поръсвал из къщата с жито, благославяйки: „Да се роди дето рало ходи, дето ходи и не ходи!“. За пожеланията си спохожнякът бил обсипван с пшеница и сушени плодове – за берекет. В някои райони го дарявали още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.
За добър знак се смята и полазването от домашно животно, на което задължително се дава хляб в знак на благодарност.
Ако в дома влезе бременна или жена с малки деца – очаква ви голяма радост.
Добре е също така, ако път ви пресече лисица.
Вярва се, че ако на Игнажден срещнете циганин, цяла година ще сте щастливи.
На лошо пък е срещата със знахарка, с поп, със сирак или с човек, който има родилен белег.
Според обичая на този ден не трябва да се дава нищо на заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.
Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, за да не излезе берекетът.
На този празник не е добре да се зачева дете, защото ще се роди с недъг.
Не се вари боб, за да не бие градушка посевите.
Не се пере, за да не дойде болест.
Бременни и не раждали жени не работят, за да родят лесно.
Не се местят кошерите, иначе пчелите ще бягат.
На малките деца се издърпват ушетата, за да растат по-бързо.
На Игнажден се правят и някои предсказания по това какво е времето. Ако вали сняг – годината ще е плодородна. Слънчево ли е – ще има суша, облачно ли е – реколтата ще е добра.
В Родопите празникът е известен и като „хайвански“. „Хайванчета“ там се наричат домашните впрегатни животни. На този ден добитъкът не се впряга – за да е здрав и силен през цялата година.
От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини. Ето защо на този ден всеки стопанин трябва да избере и отсече Бъдника – дъбово или крушово дърво, което ще гори в домашното огнище на Бъдни вечер.
По традиция се меси обредна пита с мая, която се разчупва вечерта. У когото остане най-голямото парче, в него ще е късмета. Приготвя се и жито – за берекет. Готвят се също и сармички, ошав, ястия с праз, булгур, мед.
В Източна България се прави и първата Кадена вечеря. Трапезата отново е постна, но изключително богата – просо, орехи, боб, зеле, туршия, кравайчета, царевица… Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният в семейството обхожда с тамян къщата. Пепелта, свещта и орехите се запазват за останалите Кадени вечери до Коледа.
Тъй като Игнажден означава „пламенен ден“, освен Игнат, Игната, на 20-ти декември имен ден празнуват също: Огняна, Огняна, Пламен, Пламена, Искра, Искрен, Светослав, Светослава.
