Разказвайки за „някогашните хора“ в „Дневник на писателя“ от 1873 г., Ф. М. Достоевски описва типа на руския интелигент – поклонник на западната култура от първата половина на XIX в. Той има предвид едни „беззаветно възторжени личности“, любители на комфорта и семейното благополучие. Те обичат руския народ, но негативно, „представяйки си вместо него някакъв идеален народ – какъвто трябва да бъде според техните представи руският народ“. Някои с по-будно въображение сред тях „превръщаха този народ в парижкото простолюдие“ от времето на Френската революция.

 

„Тогава това беше най-пленителният идеал за народ!“ – спомня си Достоевски. Въпросните руски интелигенти са едни „вечно увлечени и честити хора, със светла вяра в своите идеали“. Те са популяризатори на идеята, че настъпва времето на „новия човек“ – просветената и свободна личност, чиято мисия е да промени света към по-добро. Нищо не опечалява тези честити хора толкова, колкото сблъсъка им с жестоката реалност.

 

Най-видният, обичаният и талантливият от всички тия идеалисти на Русия се нарича Иван Сергеевич Тургенев. С право го определят и като „Рицар на чаровната печал“, по аналогия с любимия му Дон Кихот, който е „Рицар на печалния образ“. Тургенев е един неуморен идеалист, чаровно опечален в любовта, но спечелил творческо признание. На него напълно приляга прозвището „галено дете на щастието“. Той е сред най-влиятелните личности в цялата световна литература. От него се учат много от талантливите белетристи на XIX и XX в., включително и нашите: Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков.

 

Тургенев е голям приятел на България. Заслужава да му се отдели специално внимание и да се разкаже повече за него в личностен и творчески план. Защото е известно, че именно Тургенев създава образа на най-добре познатия българин в цялата световна литература – Дмитрий Инсаров, герой от прочутата му повест „В навечерието“(1860 г.). За прототип на образа на Дмитрий Инсаров Тургенев ползва българина Никола Катранов, студент стипендиант в Москва. Великият руски писател включва в повестта си редица факти от живота на този българин. Колкото и да е странно или невероятно на пръв поглед, но чуждестранната публика е доста по-запозната с перипетиите на българина Инсаров, отколкото със съдбата на Бойчо Огнянов или Борис Морев. Просто Тургенев е много по-четен в чужбина от Вазов или Димов.

 

Отношенията на Тургенев към България не се ограничават с това. Той дръзва да посвети стихотворение на жертвите от Априлското въстание, в което засяга английските политически интереси, визирайки пасивното отношение на кралица Виктория към случилото се.

 

„Видение някакво й се яви – тя вижда на тая поляна
не топки, а множество хорски глави
и всяка със кървава рана.
Глави на жени, на моми, на деца,
лицата им с кърви покрити…
Да, вижда кралицата в тия лица
на ужас предсмъртен следите.

 

Извиква кралицата, страх я обзе,
от ужас тя цялата тръпне.

 

„О, докторе, дайте ми някакъв цяр,
що става със мене, кажете!“
„Разбирам – отвръща ѝ лекарят стар –
вий вестници много четете.
Прочели сте вие навярно в тях,
че всичко в България гние
от турския гняв. Вземете тоз прах,
веднага това ще ви мине.“

 

Кралицата връща се в своя палат
и в ръзмисъл поглед навежда
и вижда, във кърви е целият плат
на нейната кралска одежда.
„Британски реки, помогнете ми вий,
измийте петното по-скоро!“ –
„Грешите, кралице, не ще се измий
кръвта на невинните хора.“

 

С това стихотворение Иван Сергеевич Тургенев изразява болката си, заради кървавите събития в България. И то, въпреки че по същото време е добре приет „на запад“ и изобщо не е в негов интерес да „политиканства“, заявявайки позицията си спрямо неща, които не го засягат пряко. Но това е Тургенев – винаги откровен, по детски наивен и добродушен.

#история

#бюлетин

снимка: Hulton Archive/Getty Images

Сега няколко думи и за пътя на писателя към литературната слава. Иван Сергеевич Тургенев е роден на 28-ми октомври 1818 г. в богато дворянско семейство. От ранна детска възраст живее в провинцията, заобиколен от грижите на домашни възпитатели. Расте изключително надарено дете. Усвоява безупречно няколко европейски езика, получава отлично образование. Благородните обноски и милото поведение на Иван Сергеевич правят добро впечатление в обществото.

 

Бъдещият писател е много добродушен и мек по характер. Майка му е нервна и властна жена, а той е нейният любимец. Всички вкъщи, деца и прислуга, треперят от гръмовния ѝ глас и резките промени в настроенията. Само Иван знае как да ѝ влезе под кожата, но пък това става с цената на много умилквания и молби. Така младежът свиква да се глези и преструва, за да получава своето. А това ще остане черта от характера му, дълго след напускане на майчиния дом.

 

Майка му Варвара Петровна смята, че „писателстването“ не е работа за дворяни. Обича да казва, че според нея писар и писател работят едно и също. Иван Сергеевич обаче поема своя път в живота и става писател, в разрез с разбиранията на майка си. През 40-те години Тургенев влиза в литературните среди на Русия, ставайки сътрудник на едно от най-реномираните литературни списания за времето си. Приятелите му забелязват чудатостите на поведението му и често ги коментират, свързвайки ги с разглезването в детските години.

 

Какви са особеностите в поведението на гениалния Тургенев?

 

В двадесетата му година го сполита едно нещастие. Той пътува с параход, който се запалва и пътниците трябва да бъдат спешно евакуирани на брега с лодка. Бъдещият писател се държи крайно недостойно. Той шумно се оплаква и настоява на всяка цена да го качат на първата лодка, където са децата и жените, защото животът му е много ценен за любящата му майка. Налудничавото поведението шокира всички на палубата. Подобни детински прояви бележат целия жизнен път на писателя.

 

Когато изпадне в апатия, Тургенев е способен да прекара часове наред на гости в нечий дом, без да обели дума, гледайки мрачно в някаква точка. Шушукат си, че по това време той умува над сюжетите си. После, след дългото мълчание, Тургенев най-ненадейно се оживява и започва да говори на някаква фантастична тема. Приятелите му го описват като твърде непохватен и тромав, обременен психически, но пък надарен с изключителен ум. Самоувереността му изпъква преди всичко. Младият творец се стреми към постигане на литературен ефект по пътя на оригиналността. За него е позорно някое произведение да се прави така, че да прилича на другите. Оригиналността трябва да е най-важното нещо за всеки творец.

 

Шегите на Тургенев са твърде соленички и привични точно за непораснало дете. Веднъж се хвали пред приятелите си, че е отстрелял няколко патици, и ги кани по този повод да се съберат на вечеря. Същата вечер обаче нарежда на слугите си никому да не отварят. На другия ден много се забавлява на недоумението на измамените си гости, смеейки им се с глас. Близките на Тургенев намират, че има нещо женствено в личността му, съчетала в едно смелост и пресметливост, решителност и предпазливост. Иван Сергеевич е един чудак, но в хубавия смисъл на думата – добродушен и добронамерен, но вятърничав и непостоянен. Егоцентрик, но едновременно и неосъзнат, и разкаян.

 

Когато се влюбва в своята изгора, омъжената испанска актриса Виардо, това е за цял живот. „Заради Виардо той напусна Русия, отчужди се от нея, тя ставаше все по-далечна, все по-далечна, като в мъгла“ – спомня си една негова приятелка. Въпреки известността и привлекателната си външност, Тургенев не се блазни да изневери на любимата си. Той се примирява с това, че „не може да победи женската душа и да я ръководи: може само да я измъчва“. Остава лишен от нахалството и заслепението, което са нужни, за да е покорител на женски сърца.

 

Кесията на Тургенев е винаги отворена за всички. Той раздава парите си, без много-много да държи сметка. Но когато на него му потрябват, умее да си иска с присъщата на децата наивност. И сърце не им дава да му откажат. Когато се изказва по литературни въпроси, Тургенев пак се стреми към крайно оригиналничене. Обича да изказва мнението, че в Русия никога няма да се родят писатели от ранга на Шекспир и Данте. Русия няма да има своите световни писатели. А Гогол ще го четат само руснаците, и то няколко хиляди, пък в Европа никой няма и да чуе за него.

 

Изобщо, Тургенев много се прочува с неудачните си литературни прогнози. Случва се да влиза в наглед ожесточени спорове по литературни теми, но там накрая винаги проявява благородното си великодушие. Въпреки известната на всички вражда, породила се между него и Лев Иванович Толстой, Тургенев винаги се изказва положително за таланта на съперника си и не си позволява личното му отношение да повлияе в оценката за качествата.

 

Тургенев още приживе печели име на световноизвестен писател. Той е колкото руски, толкова и европейски писател. За разлика от Пушкин, Гогол, Достоевски, които са преди всички продукт на родната си среда, Тургенев е „гражданин на света“. Той е „галеното дете на щастието“, което постига в творчеството си всичко, за което е мечтало.

още за четене

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This