Невероятната порода коне Ахал-Теке (Akhal-Teke) има близо 3000-годишна история и се считат за едни от най-древните. Така наречените „златни коне“ са адаптирани към суровите климатични условия на азиатските пустини и са известни със своята бързина и издръжливост на дълги преходи. Имала е много неуспехи по време на кръстоските с други породи, но въпреки това е изиграла значителна роля при други породи. Сега тази древна породи отново се завръща на сцената със своята издръжливост, бързина, гъвкавост и жажда за победа.
Породата се е появила първо в пустинята Кара Кум, Туркменистан, скалиста местност заобиколена от планини, която изиграла важна роля в опазване чистотата на породата. Курмейците от Туркменистан първи са използвали конете за конни нападение, а след това започнали да ги развъждат и да ги ценят, заради тяхната бързина и пъргавост. Историята на този кон се предава от уста на уста из туркменските племена и няма запазени писмени източници доказващи истинността й. Счита се, че конят на Александър Македонски, Буцефал, е бил от породата Ахал-Теке.
Породата получава името си от руския генерал Куропаткин, който се възхитил на конете по време на битката с туркменците и след войната ги нарекъл Ахал-Теке (Akhal-Teke), на името на племето Теке, населяващи оазиса Ахал – южната част на Арало-Каспийската долина. През 1943 г. руснаците започнали да отпечатват първите книги посветени на тази порода. За съжаление много от конете загинали по време на Великата отечествена война и в днешно време са се запазили едва 1250 коня.
Историческите архиви доказват, че породата е повлияла върху много други породи коне и са били обект на честа търговия или давани като подарък на различни държавни глави. Смята се, че най-ранната порода туркменски жребци Байерли Тюрк (Byerley Turk), също може да е чистокръвна порода Ахал-Теке или Туркменски кон. Другите три известни жребци – „Lister Turk“, „White Turf“ и „Yellow Turk“, също се смятат за носители на този ген. Благодарение на кръстоската с други видове те са допринесли за пъстрата палитра в някой от днешните чистокръвни коне от породата „Thoroughbred“ (чистокръвен английски кон), като дори и те имат гена на Ахал-Теке (Akhal-Teke) и част от руските породи Дон, Будьони, Карабаир и Карабах.
В началото на 20-ти век се е извършала кръстоска между Thoroughbreds и Akhal-Teke, с цел да се създаде кон, способен да тича на дълги разстояния, но новосъздадената порода не била толкова устойчива, както Ахал-Теке (Akhal-Teke), и голяма част от конете загинали в суровите условия в Централна Азия. След проведеното състезание за издръжливост през 1935 г. (яздени 2500 мили от Ашхабад до Москва в продължение на 84 дни, като три денонощия през пустинята без вода) много от чистокръвните животни, за разлика от тези, които били кръстоска с породата Ахал-Теке, били в по-добро здравословно състояние.
Въпреки високата си издръжливост, красивият и златист нюанс, породата започнала да намалява, след като Съветският съюз започнал да я използва за консумация на месо и била подложена на често недохранване. Днес породата се развъжда главно в Москва и Туркменистан за участие в конни състезания. В днешно време са останали само 7000 представители от тази порода. Най-много са в Туркменистан – 700 коня, в Европа – са 1000 коня и само 40 коня в Англия. Породата има успехи на спортния подиум през 1960 г., когато Сергей Филатов, със своя черен жребец Абцент – порода Ахал-Теке, спечелил приз за обездка, на олимпийските игри в Рим и доказал, че тази рядка и красива порода може да постигне отлични резултати в спорта.
Ахал-Текинската порода е сред най-отличителните и необикновени породи в света. „Аристократът на пустинята“ има издължена и елегантна, но здрава конституция, може да издържи дълго време без прием на вода. Характерни качества, които притежават са издръжливост и скорост. Поради естествения си атлетизъм Ахал-Теке е отличен състезателен кон в изпълнения на дълги разстояния, в дисциплините обездка, прескачане с препятствия, всестранна езда и издръжливост.
