Зимно бягство – Израел

фотограф: Христиана Демирева

По време на полета се питах: Какво всъщност ще правя в Израел? Решението ми за пътуване натам беше продиктувано на първо място от желанието за бягство към по-топла страна. Въпреки че зимата има своя чар, трудно се адаптирам към ниските температури, затова реших, че просто ще отида някъде, където има слънце, пък дори само за няколко дни.

Няма и три часа разстояние от мрачна София, слънцето вече блестеше през илюминаторите, а под тях се разкриваше пустинна гледка и нищо друго. Никакви градове, никаква следа от човешка дейност. Още повече упрекнах решението си и факта, че не се подготвих с повече информация за страната. Освен чисто политическите измерения и Израело – Палестинския конфликт, не бях запозната нито с културата, нито с традициите на страната.

Летището се намира буквално насред нищото, а докато чакахме автобус, който да ни извози към града, от хълмовете в далечината се издигнаха облаци дим, съпроводени с тътен. Признавам, че се притесних, повтарях си, че сме твърде далеч от Газа. Освен това се намираме в единствената либерална демократична държава в Близкия Изток. После шофьорът на автобуса ни обясни, че това са военни учения, случват се често и няма защо да ни плашат.

Трябваше да свикнем и с гледката на млади униформени мъже и жени въоръжени с автомати по улици, кафенета, в градския транспорт, дори на плажа. Оказва се, че в Израел казармата е задължителна както за мъжете (3 години служба), така и за жените (2 години служба). Освен това военновъздушните сили на страната са на четвърто място в света, след тези на САЩ, Русия и Китай.

Първата спирка беше Ейлат, най-южния град в страната, разположен по бреговете на Червено море и буквално „притиснат“ от Йорданската и Египетската граници. Температурите през зимните месеци са между 22 – 27 градуса. Слънцето е щедро, полъхът е приятен, а плажът е на няколко палми разстояние.

Ейлат

фотограф: Христиана Демирева

Южната част на Израел има изключително бедна флора и фауна, земята буквално е пресъхнала, пейзажът се състои единствено от скалисти хълмове. В резултат на което са се образували красиви каньони (като напр. Red Canyon или Timna valley), които са чудесна опция за кратка (или по-дълга) разходка. За сметка на това плажовете са много. Най-привлекателен разбира се е Coral Beach Nature Reserve. Именно тук се намира най-северният коралов риф в света. Гмуркането и „шнорхелингът“ са задължителни! Dolphin Reef и Underwater Observatory Park могат буквално да те потопят в пъстрия подводен свят на Червено море.

фотограф: Христиана Демирева

фотограф: Христиана Демирева

Със стратегическото си положение Ейлат е чудесна отправна точка за посещение на Йордания или Египет. Ние обаче се отправихме на север, където температурите бавно започнаха да се понижават. Непознаването на културните особености и начин на живот се оказа пречка, тъй като в деня на заминаването се оказа, че автобуси… няма. Изобщо! Петък следобед и цяла събота за евреите е т.нар. Шабат (почивен ден, стартира 18.00 ч. петък и приключва в 18.00 ч. събота), по време на който не се работи.

Все пак успяхме да открием алтернативен транспорт и още преди обяд се озовахме в Ein Bokek (курортен комплекс), на брега на Мъртво море, най-ниската точка на Земята (430 м. под морското равнище) и най-соленото море в света – около 35% съдържание на сол. Освен с чисто терапевтичните си свойства, водите на Мъртво море са известни и с усещането, че се „носиш“ по водата, без да потъваш.

фотограф: Христиана Демирева

Още по на север, където разликата в температурите се усеща вече значително (12 – 15 градуса), а земята става все по-зелена, ни чака Йерусалим. Йерусалим е необятен. Времето, което сме отделили за него, е твърде недостатъчно за един от най-старите градове в света, дом и свещено място едновременно на християни, евреи, араби.

къде и кога да отидем

предстоящи събития