фотограф: Христиана Демирева
По време на полета се питах: Какво всъщност ще правя в Израел? Решението ми за пътуване натам беше продиктувано на първо място от желанието за бягство към по-топла страна. Въпреки че зимата има своя чар, трудно се адаптирам към ниските температури, затова реших, че просто ще отида някъде, където има слънце, пък дори само за няколко дни.
Няма и три часа разстояние от мрачна София, слънцето вече блестеше през илюминаторите, а под тях се разкриваше пустинна гледка и нищо друго. Никакви градове, никаква следа от човешка дейност. Още повече упрекнах решението си и факта, че не се подготвих с повече информация за страната. Освен чисто политическите измерения и Израело – Палестинския конфликт, не бях запозната нито с културата, нито с традициите на страната.
Летището се намира буквално насред нищото, а докато чакахме автобус, който да ни извози към града, от хълмовете в далечината се издигнаха облаци дим, съпроводени с тътен. Признавам, че се притесних, повтарях си, че сме твърде далеч от Газа. Освен това се намираме в единствената либерална демократична държава в Близкия Изток. После шофьорът на автобуса ни обясни, че това са военни учения, случват се често и няма защо да ни плашат.
Трябваше да свикнем и с гледката на млади униформени мъже и жени въоръжени с автомати по улици, кафенета, в градския транспорт, дори на плажа. Оказва се, че в Израел казармата е задължителна както за мъжете (3 години служба), така и за жените (2 години служба). Освен това военновъздушните сили на страната са на четвърто място в света, след тези на САЩ, Русия и Китай.
Първата спирка беше Ейлат, най-южния град в страната, разположен по бреговете на Червено море и буквално „притиснат“ от Йорданската и Египетската граници. Температурите през зимните месеци са между 22 – 27 градуса. Слънцето е щедро, полъхът е приятен, а плажът е на няколко палми разстояние.
Ейлат
фотограф: Христиана Демирева
#да попътуваме

Опакованата Триумфална Арка – мечтата на Кристо
Едно от местата, за което бленувах беше Франция и дори през тези трудни за пътуване времена имах късмета да посетя Париж през октомври.
#бюлетин
Южната част на Израел има изключително бедна флора и фауна, земята буквално е пресъхнала, пейзажът се състои единствено от скалисти хълмове. В резултат на което са се образували красиви каньони (като напр. Red Canyon или Timna valley), които са чудесна опция за кратка (или по-дълга) разходка. За сметка на това плажовете са много. Най-привлекателен разбира се е Coral Beach Nature Reserve. Именно тук се намира най-северният коралов риф в света. Гмуркането и „шнорхелингът“ са задължителни! Dolphin Reef и Underwater Observatory Park могат буквално да те потопят в пъстрия подводен свят на Червено море.
фотограф: Христиана Демирева
фотограф: Христиана Демирева
Със стратегическото си положение Ейлат е чудесна отправна точка за посещение на Йордания или Египет. Ние обаче се отправихме на север, където температурите бавно започнаха да се понижават. Непознаването на културните особености и начин на живот се оказа пречка, тъй като в деня на заминаването се оказа, че автобуси… няма. Изобщо! Петък следобед и цяла събота за евреите е т.нар. Шабат (почивен ден, стартира 18.00 ч. петък и приключва в 18.00 ч. събота), по време на който не се работи.
Все пак успяхме да открием алтернативен транспорт и още преди обяд се озовахме в Ein Bokek (курортен комплекс), на брега на Мъртво море, най-ниската точка на Земята (430 м. под морското равнище) и най-соленото море в света – около 35% съдържание на сол. Освен с чисто терапевтичните си свойства, водите на Мъртво море са известни и с усещането, че се „носиш“ по водата, без да потъваш.
фотограф: Христиана Демирева
Още по на север, където разликата в температурите се усеща вече значително (12 – 15 градуса), а земята става все по-зелена, ни чака Йерусалим. Йерусалим е необятен. Времето, което сме отделили за него, е твърде недостатъчно за един от най-старите градове в света, дом и свещено място едновременно на християни, евреи, араби.
фотограф: Христиана Демирева
Градът се счита за свещен от евреите вече близо 3000 години, за християните около 2000 години и за мюсюлманите – 1400 години. В книгата „The 2000 Statistical Yearbook of Jerusalem“ са изброени 1204 синагоги, 158 църкви и 73 джамии на територията на града. За съжаление, въпреки че на теория различните религиозни групи съжителстват мирно и безпроблемно, на практика хората са изправени пред различни проблеми, спорове за свещени места, неразбирателство. Достъпът до най-красивата сграда в Стария град (по мое мнение) – „Dome of the Rock“, е забранен за немюсюлмани.
Dome of the rock
фотограф: Христиана Демирева
Старият град e разделен на 4 части: Christian quarter, Muslim quarter, Jewish quarter и Armenian quarter. Може да се обиколят за 2 – 3 часа най-известните места, като: Стената на плача (Western wall), Гробът на Исус Христос, Арменската патриаршия, Dome of the Rock (и джамията al-Aqsa) и не само. Въпреки това, за да усетиш града, да научиш повече за местата, които посещаваш, за историята и зараждането на най-разпространените религии днес, е нужно много повече време.
Казват, че Израел е единствената страна, в която можеш да срещнеш ревностни евангелисти и освободени, числящи се към LGBTQ (Lesbian, Gay, Bisexual, Transsexual, Queer) общността, хора. Тел Авив е наричана гей столицата на Близкия Изток, а колко точно gay-friendly e тя, можем да съдим по това, че в града вече няма гей барове – просто хората не правят това разделение и такива не са нужни.
Израел остави в мен смесени чувства. Ако обърна внимание единствено на културните забележителности – страната има повече музеи на глава от населението от всяка друга страна в света и не по-малко природни такива. Ще е нужно да се връщам години наред, за да опозная богатата и древна история на Израел. От друга страна съмнително е привидно мирното съжителство между евреи и араби, равенството на религиите и изобщо нестихващия, и все още неразрешен, етнически конфликт.
Независимо от етноса обаче, хората, които срещнахме, бяха топли и добросърдечни, а местата, които посетихме, оставяха ярка следа в съзнанието. Израел е аромат на нар, свеж полъх, сякаш топла прегръдка, носещ смирение и радост. Спонтанното зимно бягство се оказа чудесна глътка въздух за жадната за приключения душа. Ако носиш дух, вечно търсещ нови хоризонти, позволи си Израел да ти се случи.
докато пътувате

С кампанията си за „Часът на Земята“ WWF изпраща послание за мир
Природозащитната организация WWF избра да стартира тазгодишното издание на кампанията си за „Часът на Земята“ в деня, в който за юбилеен 50-и път светът отбелязва „Международният ден на гората“.

С България в сърцето
Някои може да не приемат факта, че момиче се преобразява като кукер (предвид обичая от миналото). За тези, които обичат традициите, може би е приятно и се връщат назад във времето.

Между поезията и фотографията – интервю с Теодора Лалова
Изкуството като че ли блика от нея, а образованието ѝ по Международно и европейско бизнес право не ѝ пречи да бъде и поет, и фотограф.

„Naked Feels“– това е раят за вашата кожа
Разстоянието София – Ню Йорк не успя да раздели, а даже ни обедини около общ интерес, който превърнахме в бизнес.
къде и кога да отидем
предстоящи събития